Здравето на нацията – няма изненада
В България е налице трайна тенденция към намаляване и застаряване на населението. Успоредно с това страната ни заема пет първи места по: коефициент за смъртност от новообразувания; от заболявания на органите на кръвообращението; от други сърдечни нарушения; от мозъчносъдова болест; от състояния, възникващи в перинаталния период. Независимо от изразената положителна тенденция през последните четири години, детската смъртност у нас е два пъти по-висока, сравнена със страните от ЕС. Тези тревожни, но не съвсем изненадващи констатации бяха цитирани в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г., обсъден на заседанието на Комисията по здравеопазване.
Наред с рисковете, свързани с демографското състояние, документът разглежда и функционирането и основните предизвикателства пред здравната система. Изводите са не по-малко стресиращи – влошава се кадровата осигуреност; налице са недостатъчна квалификация и демотивация на кадрите; повишава се възрастта на работещите медицински специалисти; неравномерно е разпределението на структурите от националната здравна мрежа, затруднен е достъпът на гражданите до медицински грижи; нарушени са взаимодействието и координацията между отделните нива на системата и т. н.
В доклада са посочени още влиянието на европейските и международните политики върху развитието на здравето на населението, представен е отчет за изпълнение на Националната здравна стратегия.
- Както здравните политици, така и обществото трябва да се замислят върху факторите, които оказват влияние върху здравето на населението, коментира доц. Петко Салчев, който представи текста пред аудиторията. По думите му очакванията, че системата ще реши всички проблеми, не почиват на обективна основа и това е причината в последните години да се наблюдава спад на доверието на гражданите към здравеопазването.
По време на последвалата дискусия народните представители се обединиха около тезата, че за пръв път от години към изработването на доклада не е подходено формално, а е налице достатъчно информация, от която могат да бъдат направени съответните анализи. Разбира се, не липсваха и забележки. Така например д-р Хасан Адемов цитира Закона за здравето, където е посочено, че докладът е трябвало да бъде представен в Народното събрание три месеца преди началото на бюджетната година.
- Този срок не е случаен и дава възможност всички, които се занимават с бюджетната процедура за следващата година, да се запознаят с изводите и на тази база да вземат управленски решения, коментира депутатът.
Според д-р Даниела Дариткова обаче регулярното наблюдение на системата е позволило да бъдат предприети действия за решаване на някои от посочените проблеми. Тя се аргументира със: въвеждането на забраната за тютюнопушене на обществени места; създаването на клинична пътека за спешно възникнали състояния при децата, чиято цел е подобряване състоянието на здравето и намаляване на детската смъртност. Председателят на комисията припомни още, че от следващата година НЗОК ще финансира чрез плащания от МЗ прегледи на здравнонеосигурени бременни жени.
По-сериозните критики дойдоха от представителите на съсловните организации. Така например зам.-председателят на БЗС д-р Николай Шарков се изказа остро срещу ниската оценка (3,95), която е поставена на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата.
- Кой администратор слага оценките ей така, попита д-р Шарков.
Той подчерта, че едва ли има програма, която да работи по-прозрачно и да се базира не само на конкретно свършена работа, но и на проучвания на експерти в областта на детската дентална медицина. Посоченото твърдение бе защитено със съответните цифри.
- Самият доклад въобще не е розов – има доста данни, които могат да бъдат анализирани впоследствие, но се опасявам, че той може да бъде и значително по-лош, коментира юристът към БЛС Цветозар Младенов. Според него докладът не е достатъчно обективен, пълен и качествен поради липсата на наредба, която да определи срока на събиране и начина на предаване на първични медицински документи.
След като се запознаха с различните позиции и становища, депутатите приеха Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. с 11 гласа „за“ и 2 „въздържал се“.
Обучение на медицински сестри
В Сливен ще бъде открит филиал към МУ във Варна, в който ще се подготвят медицински сестри и акушерки. Това приеха депутатите от Комисията по здравеопазване на заседание на 17 януари т. г.
Очаква се от следващата учебна година обучение да започнат по 20 студенти от двете специалности, които след дипломирането си ще получат образователна степен бакалавър.
- Медицинският университет във Варна има потенциала и капацитета да подготвя такива кадри, тъй като успешно сме преминали акредитация, припомни ректорът проф. Красимир Иванов. Той допълни още, че Националната агенция по оценяване и акредитация е дала положително становище и за базата в Сливен.
Предложението бе приветствано от председателя на БАПЗГ Милка Василева, която не пропусна да акцентира върху сериозния дефицит на медицински сестри и акушерки. От съсловната организация обаче ще настояват да бъде изработена стратегия, която да позволи завършващите да бъдат стимулирани да останат да работят в България.
В подкрепа на проекта бе и становището на председателя на БЗС д-р Борислав Миланов. По думите му разкриването на филиала ще има социален ефект, тъй като ще създаде условия за много млади хора от региона да получат образование, без да се налага да правят сериозни разходи.
- Възможно е част от завършилите да напуснат страната, но това не е основание да отхвърлим предложението, коментира депутатът от ГЕРБ доц. Грета Алексиева. Тя припомни, че преди десетина години във Враца е била разкрита подобна структура към МУ в София, което е оказало благоприятно влияние върху системата на здравните грижи.
Според колегата й д-р Хасан Адемов обаче е необходим доста по-сериозен анализ – какъв е приемът в учебните заведения, които в момента обучават медицински сестри и акушерки; всички места ли се запълват; каква част от завършващите остават да работят в системата на българското здравеопазване.
- Ще подкрепим законопроекта, но трябва да се знае, че това не е достатъчно, за да бъде решен проблемът генерално, подчерта депутатът от ДПС. По думите му е много сложно да бъдат задържани младите хора с възнаграждение от 400-500 лева.
Законопроектът бе приет единодушно от народните представители.
