Политика в буквален превод означава „държавни дела”. Лекарствената политика е съвкупност от законови и подзаконови нормативни актове, целящи възможното оптимално осигуряване на населението с лекарствени продукти съобразно финансовите възможности на държавата.
Лекарствената политика на България се осъществява от Министерството на здравеопазването чрез дирекция „Лекарствена политика” и Изпълнителната агенция по лекарствата. Краен потребител на тази „лекарственополитическа дейност” е болният човек. Грижите, които полага държавата за медикаментозното му лечение, се конкретизират в дейността на обслужващите го лекари. Това се осъществява в най-голяма степен посредством практическото прилагане на принципите и подходите на клиничната фармакология и терапия в болничната и доболничната помощ. Навлизането на клиничната фармакология във всекидневната практика трябва да стане част от реформата в здравеопазването, на която толкова много се разчита като основна антикризисна мярка.
Клиничната фармакология и терапия като практическа медицинска дисциплина има за цел изграждането в лекаря на умения за рационален избор на лекарствена терапия. Рационална фармакотерапия означава лекарствена терапия, осигуряваща оптимално съотношение между полза, риск и стойност. Възможностите, които клиничната фармакология предлага в това отношение, практически не се използват в България. Клиничната фармакология е двигателят на прогреса в лекарствената терапия. Тя е мостът, осигуряващ пренасянето на успехите на теоретичната медицина в клиничната практика. Индивидуализирането на лекарствената терапия според нуждите на конкретния болен, което все повече става част от съвременната лекарствена терапия, е само един от многото примери за огромното значение на клиничната фармакология за модерната медицина.
Клиничната фармакология и терапия е утвърдена в България като университетска дисциплина със задължителен хорариум от минимум 30 часа. Тя е утвърдена и като основна следдипломна специалност за лекари. В страната има 35 лекари – специалисти по клинична фармакология и терапия. Те са в по-голямата си част преподаватели по дисциплината в медицинските университети. Клинични фармаколози в системата на болничното здравеопазване, с изключение на УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ” и УМБАЛ ”Александровска”, на практика няма. В медицинската общност няма и осъзната нужда от клинични фармаколози за всекидневната практика. Дългогодишният опит в повечето страни в Европейския съюз и САЩ убедително е показал, че рационална лекарствена терапия – ефективна и икономически изгодна – не може да бъде осигурена без наличието на клиничен фармаколог в многопрофилните болници.
Основните задачи на клиничния фармаколог като отговорен организатор и проводник на лекарствената политика в болницата включват:
l Изработването и периодичното осъвременяване на лекарствената листа или т.нар. лекарствена номенклатура на болницата. Абсурдно е болничната аптека да разполага с всички разрешени за употреба в страната лекарствени препарати, намиращи приложение в различните специалности, застъпени в болничното заведение. Това е сигурен път към разхищение на средства. Болничната лекарствена листа се изготвя чрез използване на утвърдената от СЗО система, известна като АВС/VЕN. Смисълът на тази система е всички лекарствени продукти в болницата да бъдат класифицирани по предназначение в три групи: жизнено важни или „Vital”, необходими или «Essential” и второстепенни или „Non essential”. Същевременно те следва да бъдат класифицирани и според стойността на количествата, необходими за една година, също в три групи: А – най-скъпо струващи на болницата (обикновено за 20% от лекарствените средства се изразходват 70-80 % от наличните средства); В – средно скъпо струващи (за тях се отделят 15-20 % от наличните средства); С – най-евтино струващи (за тях се отделят 5–10 % от наличните средства, но с тях се закупуват 60-80 % от лекарствата в болницата). Този анализ е трудоемък, но дава възможност за целесъобразно разпределяне на ограничените финансови наличности, както това е у нас. В отделни болници в България – за пръв път в УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ”, системата е въведена в практиката и е доказала своята полезност.
l Осигуряване на постоянно наличие в болничната аптека на включените в лекарствената листа на болницата лекарствени препарати. Това представлява задължителна предпоставка, без наличието на която на практика не може да бъде провеждана рационална фармакотерапия в болницата. Целта е избягването на порочната практика изборът на лекарствена терапия да се влияе от наличието или липсата на конкретен лекарствен продукт в болничната аптека. Тази дейност клиничният фармаколог извършва в тясно сътрудничество с началника на болничната аптека и с ръководството на болницата.
l Изготвяне на локални ръководни принципи на лекарствено поведение и профилактика съобразно особеностите на конкретното болнично заведение. Типичен пример в това отношение е изработването на болнична антибиотична политика, съобразена с локалната резистентност на патогенните микроорганизми, както и разработването и въвеждането на локални ръководни принципи за хирургично-оперативна профилактика. Опитът на УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ” в това отношение заслужава не само внимание, но и популяризиране в национален мащаб.
l Експертна оценка на рационалността на фармакотерапията в болничното заведение. Тази дейност трябва да се разглежда като задължителна консултативна помощ при всички проблемни болни. Тя трябва да се осъществява както по време на болничното лечение, така и след приключването му, включително при летален изход и съдебно-медицински случаи.
l Консултативна помощ при диагностициране и лечение на нежелани лекарствени реакции във всекидневната практика на лечебното заведение. В България тази дейност е неоправдано подценена или практически изключена от полезрението на ръководствата на лечебните заведения. Това е обяснимо, като се има предвид необходимостта от специализирана подготовка за действителната й реализация, която влиза единствено в компетентността на клиничния фармаколог. Въпросът е изключително актуален, като се има предвид, че според данни от метаанализ, включващ 39 клинични проучвания в продължение на 32 години в САЩ, смъртността, причинена от лекарствени продукти, е на четвърто място след смъртността, причинена от сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания и травматизъм.
l Ограничаване влиянието на фармацевтичната индустрия върху процеса на избор на лекарствена терапия в болниците. Тази дейност се осъществява от клиничния фармаколог посредством мониториране на промоционалните дейности на фармацевтичните компании в болницата. Целта е недопускане разхищение на финансовия ресурс на болницата посредством безконтролната употреба на скъпо струващи лекарствени препарати, притежаващи на практика незначителни клинични предимства, т.е. препарати, характеризиращи се с неблагоприятно съотношение на показателя “стойност-ефективност”. Този подход действително позволява реализирането на значителни по размер икономически ползи. Опитът на УМБАЛ “Царица Йоанна–ИСУЛ” в това отношение определено заслужава внимание.
Посочените дейности не изчерпват възможностите за оптимизиране на лечебната работа в болнично заведение с помощта на клиничен фармаколог. Те само я илюстрират. Световният опит е показал, че добре работещият клиничен фармаколог е в състояние да намали значително разходите за лекарствени продукти в болницата при запазване и дори повишаване на ефективността и сигурността на лекарствената терапия. Това оправдава съществуването му от икономическа гледна точка. С дейността си клиничният фармаколог определено може да допринесе за повишаване на качеството на лечебния процес в болницата и утвърждаването й като висококвалифицирано лечебно заведение, което безспорно има допълнителни икономически измерения.
Проф. Витан ВЛАХОВ – почетен председател на Българското медицинско дружество по клинична фармакология и терапия
Доц. Емил ГАЧЕВ – ръководител на Катедрата по клинична фармакология и терапия, Медицински университет, София
