Доц. Маргарита Генова – началник на Лаборатория по хематопатология и имунология, зам.-директор на Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, председател на Българското научно дружество по клинична и трансфузионна хематология, пред „Форум Медикус“.

- Университетската болница по хематология е създадена през 40-те години на миналия век и е обединявала две функции – лечебна дейност и работа като кръвен център. От няколко години дейностите са разделени и сега сме само клинична структура.

Болницата е единственото у нас специализирано лечебно заведение, в което е обхванат целият спектър на кръвните заболявания. Освен с клиниката, в която лекуваме пациенти от цялата страна с най-тежката патология и с най-усложнените форми, разполагаме и с два центъра: за лечение на таласемия и на хемофилия. В центровете грижата за тези хронично болни пациенти е комплексна – освен терапия провеждаме и профилактика, и обучение на семействата. Едно от основните звена в болницата е Трансплантационното отделение за автоложно и алогенно присаждане на стволови клетки. През последните години дейността „набра скорост”, дори се образува листа на чакащи.

Поради недостатъчния брой донори за алогенни трансплантации, ползваме услугите на Европейската банка за стволови клетки. За целта има отработена система за търсене и осигуряване на съвместими донори. Всички неродови донори са осигурени оттам. И у нас е създадена банка за хемопоетични стволови клетки, базирана в Александровска болница, но засега броят на донорите е твърде ограничен.

Болницата е ориентирана към възрастни пациенти. При тях най-честата патология са лимфомите, които са 40-50 вида. Част от заболяванията протичат крайно агресивно и са трудни за терапевтично повлияване. Има  и други, които не изискват лечение, а продължително наблюдение. Най-голям е броят на заболелите от Хочкинов лимфом, дифузен В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, както и от хронична дефицитна левкемия. Острите левкемии, които са най-голямото изпитание за нас, заемат относително най-малък дял. Със застаряването на населението делът на някои от левкемиите се увеличава. Като прибавим и другите съпътстващи възрастта заболявания, картината се усложнява…

„Вход” за нашата болница все пак е Лабораторията по хематопатология и имунология. Тя е единствена в България. Приемник е на дългогодишни традиции, наследник е на крупни лаборатории, създадени преди 40-50 години, които винаги са били на гребена на вълната в зависимост от новостите в хематологията. Днес лабораторията е ключова за диагностиката на хематологичните заболявания, с акцент върху онкохематологичните – левкемии, лимфоми и др. В структурата работят 20 специалисти, от които 7 са лекари, профилирани по клинична и по имунологична патология, по трансфузионна и по клинична хематология. Имаме и няколко млади колеги, които се надяваме да задържим… Работата е натоварена, тъй като близо 2/3 от пациентите от цялата страна търсят помощта ни за начална или за потвърждаване на вече поставена диагноза. Предпоставка за това е широкият спектър от изследвания, които провеждаме. Освен класическите микроскопски методи се прилагат и различни имунологични изследвания, сред които флоуцитометрични, имунохистохимични и др. Лабораторията е „въоръжена” с високотехнологични роботизирани апарати, с които успяхме да се снабдим чрез участие в редица програми. Така бяха повишени качеството на изследванията, възпроизводимостта и надеждността на резултатите, максимално бе елиминиран човешкият фактор при изработването на различни тестове.

Болницата разполага и с друга лаборатория – например по цитогенетика и молекулярна биология, която също няма аналог в страната. Интересът и към нея расте. Секцията по имунохимия е оборудвана с автоматизирана капилярна електрофореза, автоматизирана турбодиметрия и др. Според мен диагностичната част на болницата по нищо не отстъпва на една добра европейска клиника. Усилията си заслужават, защото точната диагноза предполага и най-адекватно лечение.

С всички тези възможности лабораторният блок става все по търсен от болниците в страната. Вече сме сключили договори с 15-20 от тях. Опитът ни доказа, че не е нужно, а и не е възможно всяка болница да поддържа подобна високотехнологична лаборатория. Още повече, когато дейността е профилирана и се отнася до т.нар. редки болести, каквито са хематологичните. Притокът на пациенти и интересът на болниците към нас е осъзнат от прагматична гледна точка интерес, а това е достатъчно показателно. Сключването на договори е български феномен от последните години. И ако в началото имаше известен натиск от НЗОК, то сега болничните ръководства разбраха, че договорите не ги обременяват финансово, а в същото време получават гарантирано качествена услуга.

От наша гледна точка поетите ангажименти към болниците ни „вкарват” в режим на конкуренция за поддържане на високо качество, развитие на дейността, инвестиции…На практика договорите са взаимно полезни.

Стъпка по стъпка развиваме дейността си и смея да твърдя – успешно.

По принцип работим с направления за болнична помощ. Спектърът от изследвания, които осигурява НЗОК за хематологичните пациенти, не е значим и скъпи изследвания не се „покриват“ от касата. Но тази година има „пробив”. Вече работим с направления за едно фототипно хематологично и за едно цитогенетично изследване. Те са скъпи и е добре, че вече колегите от доболничната помощ могат да издават направления за високоспециализирани дейности, извършвани лабораторно в болнични заведения. Във всички други случаи пациентите се приемат по клинични пътеки с направления за хоспитализация. Другата възможност е болните да бъдат изпратени при нас за уточняване на диагнозата от болниците, с които имаме договорни отношения.

Специалността ми е интересна, динамична, често ме среща с предизвикателства, макар че я избрах случайно по стечение на обстоятелствата. Навремето подлежахме на разпределение. Исках да се върна в София. За целта задължително трябваше да се явяваме на конкурси за научни сътрудници, за асистенти… Попаднах на обявен конкурс, заинтригува ме. Срещнах се с проф. Тодор Мешков, който ме покани на защитата на своята докторска дисертация. Като я чух, направо се обезкуражих. Толкова сложна материя, дали ще се справя. От друга страна беше стимулиращо. Ето защо, ако изключа 6-те месеца в Кюстендилската окръжна болница, повече от 20 години съм тук.

От досегашния си опит в хематологията не мога да твърдя, че кръвните заболявания са се увеличили значително под влиянието на различни външни въздействия. По-скоро мога да говоря за риск, свързан с възрастта. Например след 70 години зачестяват неодиспластичните синдроми. Това са анемии, неподдаващи се на лечение. Но както се казва, всичко е относително – лошо е качеството на живот, но въпреки това живеем по-дълго. Според мен има и друга причина онкохематологичните заболявания да не зачестяват. Това е ранната диагностика, която вече се извършва на по-широк фронт – профилактични прегледи, безплатни консултации, различни кампании. Тези дейности са полезни за своевременното откриване на хематологични заболявания, особено на онези, които протичат безсимптомно и могат да се установят само ако се търсят.

Хематологията с времето става все по-интересна от професионална гледна точка. Докато преди 20-30 години за редица онкохематологични заболявания диагнозата звучеше зловещо, то днес за много от тях картината е значително по-оптимистична. Тогава беше далеч по-лесно, защото видовете левкемии например бяха десетина. Днес науката вече познава над 50 вида, които се дефинират по много и различни параметри. Има левкемии, пред които оставаме безсилни, но има и такива, които можем да превърнем в едно хронично заболяване. Такава е хроничната миелогенна левкемия. Тя обричаше пациентите на няколко години живот, а днес с две хапчета на ден човек може да живее дълго, без никакви явни признаци на заболяването. Тези съвременни постижения са мотивиращи и обнадеждаващи.

В този смисъл е важна и ролята на научното дружество на хематолозите, което през последните години оживи и активизира дейността си. Създадена бе атмосфера на професионална общност и заслугата за това е на доц. Юлиан Райнов. Аз съм председател от една година. Приоритетът ни е да продължим поетия път към изравняване със световните постижения и в практиката, и най-вече в обучението по хематология, където има какво още да направим. Цел, за която си заслужава да се работи.

Записа Стойчо СТОЕВ