Между 29 и 30 юни т. г. за осми пореден път Шумен бе домакин на Collegium praxis neurologicae „ Шумен и приятели’ 2012“.
Специално за „Форум Медикус“ д-р Ивайло Петров от организационния комитет разказва за основните акценти от събитието.
- Мога да определя отминалата среща както като проява на професионализъм и колегиалност, така и като форма за продължаващо обучение. Според мен се оформи добра и ползотворна традиция. През тази година форумът за пръв път се проведе под егидата на Българското дружество по неврология и дори официално бе обявен като национално събитие на невролозите. Не можем да не бъдем поласкани и от големия интерес от страна на колегите. В предишните издания присъстваха предимно невролози от Северна и Североизточна България, докато през тази година участие взеха 220 специалисти от цялата страна.
Основната тема на форума бе „Митове и предизвикателства в неврологията“. Изборът не е случаен, защото в практиката си всеки невролог се сблъсква с митове, които с времето се натрупват и е необходимо да бъдат опровергани. Много по-добре е, ако това се случва под формата на обсъждания, отколкото всеки сам да търси решение. Така например една от заблудите, които се опитахме да развенчаем, бе, че липсват доказателства за рутинното използване на витамините от група В. Другото погрешно схващане, което обсъдихме, бе свързано с приложението на имуноглобулини при лечението на острите демиелинизиращи полиневропатии. От лекцията на проф. Ив. Миланов стана ясно, че тази терапия не е задължителна, а трябва да се провежда специфично при строги индикации.
Както е известно, медицината е сред най-бързо развиващите се науки. Поради тази причина специалистите всекидневно се изправят пред нови предизвикателства – особено в лечението. Дискутирани бяха нови моменти в терапията на множествената склероза, на деменциите, на съдовите заболявания.
През първия ден на форума бяха организирани осем сателитни симпозиума и щандови презентации, по време на които над 20 фармацевтични фирми представиха нови лекарствени препарати. Самите лектори също бяха избрани от компаниите. Организацията на подобен тип събитие е невъзможна без помощта на фармацевтичните фирми. Точно за това идеята на срещите в Шумен е да бъде намерен балансът между интересите и желанията на индустрията, на практикуващи лекари, на академични преподаватели.
През втория ден лекциите и докладчиците бяха избрани от нас. Като организатори държим да бъдат представени повече авторски презентации, в които да има повече наука и практика.
Така например акцентът в доклада на доц. М. Миланова бе поставен върху интензивното лечение на мозъчните инсулти. Коментирани бяха всички нови моменти, както и възможностите за изграждане на stroke unit – отделения за лечение на мозъчни инсулти, в страната. Голяма част от казаното бе известно, но когато нещата се представят по-систематизирано, човек може да погледне по-мащабно на проблема.
Впечатляваща бе лекцията на доц. Н. Габровски, посветена на инвазивните методи за лечение на съдовите заболявания на мозъка. Специалистът представи възможностите на нови техники за лечение на мозъчни аневризми, като подчерта необходимостта това да се случва само в специализирани центрове, в екипна и добре осъществена организация. Прожектиран бе филм за мозъчните аневризми, което бе полезно за тези от нас, които работим в малко по-друга сфера на мозъчните заболявания.
Много добре бе поднесен докладът на доц. Й. Панов за лечението на лумбални дискови хернии в условия на икономически стимули. Както е известно, нашата специалност не е хирургична. Затова бе изключително интересно да се запознаем с критичния и разумен поглед на един неврохирург върху ситуацията.
Екипът на проф. Ив. Търнев пък докладва резултати от опитите за генетично доказване на нови неврологични заболявания в Шуменския регион. Става дума за добре проучени ромски фамилии, при които са установени нови форми на полиневропатии – генетични, самостоятелно открити като заболявания.
Проф. Ив. Миланов запозна участниците с решенията в Националния консенсус за лечение на демиелинизиращи полиневрити и полиневропатии. Както стана дума, не на всяка цена и не при всички форми се налага лечение с имуноглобулини. Новият момент е, че някои от формите се влияят и от друг тип терапия. Затова е много важно, когато избираме подхода към съответния пациент, да го правим съобразно консенсуса.
В рамките на форума бе проведена и т. нар. Dr Chaos Academy – игра на думи със сериала за д-р Хаус. Съобразявайки се със системния хаос в медицината и в неврологията, опитваме се да диагностицираме трудните случаи и да ги докладваме във вид на задачи. Става дума за интерактивен формат, в който участват три групи специалисти – които са разрешили случая; лекари, които ще решат случая в условията на загадка; академичните преподаватели, които са жури и казват кой как се е представил.
Наред с научно-практическата част успяхме да обсъдим и евентуални промени в медицинския стандарт по нервни болести. Самият аз съм част от работната група, която ще се опита да синтезира всички идеи и да ги представи в МЗ. Считам, че се получи много интересна дискусия, като не всички предложения се приемат еднакво спокойно. Като цяло обаче сред колегите има желание за промени. Един от основните акценти е свързан с промяна на изискването за минимален брой специалисти за отделните нива на компетентност. По принцип идеята ни е да те бъдат намалени наполовина. Защото лекарите в страната намаляват и сегашното изискване за броя на специалистите е нереалистично високо. Имаше предложение в стандарта да влязат възможности за разкриване на stroke unit, но това, както и други детайли, също подлежат на обсъждане. Много зависи как ще бъдат съгласувани нещата с юристите на МЗ, защото промените не обхващат само гилдията. Необходимо е повече време и затова не може да се каже в какви срокове ще бъде готов стандартът.
Разбира се, по време на срещата не бяха подминати въпросите, свързани с качеството на нашата дейност. Всъщност това бе и една от целите – всеки сам да прецени на какво ниво е, докато слуша опита на колегите. В неформална обстановка обсъждахме приложението на тромболиза, както и лечението на по-редки или на тежки заболявания.
Така например за осъществяване на тромболиза е необходима сериозна организация. Много важно е също така обществото да има сетива за инсулта. Хората трябва да бъдат информирани и да знаят, че мозъчният инсулт е състояние, при което няма болка и въпреки това толкова е спешно, колкото и сърдечният инфаркт. По време на различни срещи, както и на Академията по мозъчносъдови заболявания, нееднократно бе акцентирано, че времето е от изключително значение. Моето впечатление е, че методът се прилага в по-организирани центрове и в по-малки градове – във Варна, в Пловдив, в Търговище, в Асеновград, в Лом. В Шумен докладвахме за 16 случая. В София се извършват по-малко тромболизи, но там колегите имат оправдание с трафика, както и с други неща. В момента съществува клинична пътека, налице са ресурси, има лекарство. Но въпреки това е необходима и малко лична инициатива. Човек трябва да може да нареди нещата в собствената си болница, както и в региона, който обслужва. Много е важно да има тясна връзка между неврологичните стационари и центровете за спешна помощ.
Не бих желал аз да давам оценка за срещата, за да не прозвучи нескромно. Но самият факт, че с годините броят на участниците се увеличава, е достатъчно показателен. Наложи се дори да връщаме желаещи да участват, защото не разполагахме с необходимия ресурс. Колегите също споделиха, че всички лекции са били достатъчно интересни, а залата беше пълна почти през цялото време. Според мен това е една полезна форма на неофициално обсъждане на важни неща в неврологията. Постарахме се да създадем и необходимите условия за това.
Готови сме да продължим инициативата, въпреки че в тези тежки времена организацията не е никак лесна. Желанието е форумът да се разширява, като не се отказваме да привлечем и водещи чуждестранни лектори. Това е мечта, към която се стремим, но въпросът е дали ще съумеем да съхраним интереса и дали можем да осигурим нужния ресурс.
