Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Защо финландците харесват своето здравеопазване?

Защо финландците харесват своето здравеопазване?

Те харесват и държавата си. Още са порядъчни, изпипват с ум и умение всичко, с което се захващат. И образованието им е образец за цяла Европа. Когато Юрий Никулин “намери” пари за новия Московски цирк, довери строителството не другиму, а на финска фирма. Поляците, които пък правеха и правят кораби, самолети, тежковози и дори танкове Т-72, сега купуват бронетранспортьори от Финландия.

Ние в България от страната на Дядо Коледа сме получили повече, отколкото сме й дали. На Докторския паметник в София личат имената и на фински медици, паднали не за своята, а за нашата свобода… А в битката за бонуси никой не се сеща, че сме имали и премиер финландец, сам отказал се от половината си заплата, като видял как живее народът.

Здравна политика

Насоките на здравната политика във Финландия се задават от Министерството по социалните дела и здравеопазването. То разработва ключовите реформи и следи за тяхното изпълнение. Здравеопазването обаче не се управлява централно. За цялостното планиране, за организацията и реализацията на здравните услуги отговарят общините и районите.

Финландия е поделена на 21 района за здравна помощ, които имат от 65 хиляди до 1,4 млн. жители. Във всеки един от районите има една или повече болници. Районът включва от 6 до 58 общини – самоуправляващи се общности с компетенции в областта на образованието, здравната и социалната помощ. Те създават и поддържат медицински центрове, предоставящи амбулаторни и широкопрофилни болнични услуги – самостоятелно или заедно със съседни общини. Общините са около 400, а медицинските центрове – около 240.

Големината на центровете и обхватът на предоставяните услуги зависят от популацията, но са достатъчно широки: първична, амбулаторна и болнична помощ, профилактика, планиране на семейството, родилна помощ, училищно здравеопазване, стоматология, трудова медицина, гериатрия, дълговременни грижи, рехабилитация, спешна помощ.

Същевременно трябва да се отбележи, че при нужда в своята дейност може да разчитат на целия здравен потенциал на страната – научен, диагностично-терапевтичен (клинични и специализирани болници с национално значение), технологичен, логистичен.

Финансиране

Всички жители на Финландия са обхванати от задължително социално и здравно осигуряване. Фондът за обществено здравно осигуряване (KELA) e подчинен на парламента. В голямата си част (61%) обаче здравната система се финансира от данъците, само 17% идват от KELA, а останалите 22% – от пациентите. Около 38% от парите в KELA са от работодателите: през 2006 г. тяхната здравна вноска е съставлявала 25,9% от брутното възнаграждение на работника, а собствената му вноска – 7,2%.

KELA покрива част от разходите за здравна помощ на работещите, за лекарства, както и за услуги, оказвани от частния сектор, заплаща болничните и отпуските по майчинство. Основната здравна помощ финансират общините. Сами установяват размера на данъците и решават как ще ги използват за здравето на хората.

Практикува се и частно осигуряване, което е доброволно. Като правило включва болничните за деца и възрастни, помощ при злополука, при природни бедствия, пътнотранспортни произшествия и производствени аварии (касаещи работодателите).

Три системи

Във Финландия функционират три системи за здравна помощ, ползващи публично финансиране:

- здравна помощ, организирана от общините и в районите;

- производствена здравна опека за работещите;

- частна здравна помощ.

Работещите са свободни да избират. 35% от тях ползват публичната система, 45% получават помощ в рамките на производствената здравна опека, а 5% се лекуват частно. Бедните и безработните могат да разчитат единствено на публичната помощ.

Най-голям обхват услуги осигурява публичната система: 71% от амбулаторните услуги, 59% от стоматологичните и 95% от болничните. Общините са задължени да осигуряват и реализацията на индивидуални програми от здравно естество.

KELA реимбурсира до 50% от разходите на работодателите (максимално 60 евро на работник за година). Те могат да обогатяват задължителната базова оферта от услуги и 90% от тях правят това редовно. Всички работници трябва неотменно да бъдат обхванати от профилактика. А повечето от тях ползват по свой избор както производствената, така и публичната здравна опека.

На частния сектор се падат 16% от амбулаторните услуги, 41% от стоматологичните и 5% от болничните. Ползването на частни услуги е частично финансирано от KELA (от порядъка на 1/3).

Съучастие на пациента

От 1993 г. е въведено доплащане от пациента за ползваните услуги. Правно са установени максималният размер и годишният таван на доплащане. Например доплащането при консултация възлиза на 11 евро еднократно или на 33 евро като годишен абонамент (по данни от 2007 г.). За преглед при специалист в районен болничен център се взимат 22 евро на визита, а при хирургична интервенция – 72 евро. Доплаща се и за пребиваване в болница. Сумата при дълговременна грижа не може да превишава 80% от месечния доход на пациента. Най-малко печелещите не са освободени от доплащане, но могат да получат за целта социална помощ. Съгласно установения през 2007 г. таван тя е била 590 евро на година. Профилактичните дейности на майки и на деца до 18 г. са безплатни. Не се заплаща и за ваксиниране, за периодични прегледи, за лечение на някои заразни болести, пренасяни по полов път, за туберкулоза, за вирусно възпаление на черния дроб и др., за помощни средства – инвалидни колички, протези, а също за ползвания санитарен транспорт по време на лечението.

Дълговременна грижа се извършва в болниците и в общинските здравни центрове, чрез сестрински патронаж и в дома на пациента. От 90-те години броят на звената за домашна помощ започва да намалява. През 2005 г. 17% от лицата над 75 години са ползвали постоянна опека в своите домове, а 7% са били под сестрински патронаж и в общински болници.

Пациентите не могат да избират здравен център (освен в общините, където има повече от един), нито болница, но могат да посочват желан лекар. В страната действат около 150 пациентски организации с бюджет около 60 млн. евро. Тяхната главна цел е информиране и подкрепа на пациентите, организиране на допълнителни услуги, лобиране и провеждане на проучвания.

Реимбурсация на лекарства

Лекарствата се продават само в аптеки (освен предназначените за домашна употреба и продуктите с никотин, достъпни в дрогериите). Изписаните с рецепта лекарства се реимбурсират на три нива: 42%, 72% и 100% (съгласно лимитирани специфични процедури). KELA реимбурсира средно 67%. Пациентът покрива разходи за лекарства до 630 евро на година. През 2006 г. за лекарства от оборота на аптеките и болниците са дадени 2,4 млрд. евро или 420 евро на жител. Сумата е съставлявала 20% от всички направени разходи за здравна помощ.

Лекарите не достигат

Лекари се обучават в пет университета. Подготовката е безплатна и продължава 6 години. След двегодишен стаж в болница и здравен център бъдещите лекари получават лиценз за самостоятелна практика. Подготовката за специализация обикновено е в рамките на 5-6 години. Провеждат се редовно и научно-практически форуми, и курсове за опресняване на знанията – ежегодно всеки работещ медик трябва да премине от 3- до11-дневна подготовка (в зависимост от специалността). През 2006 г. практикуващите лекари са били 17 000. По-голямата част от медиците в публичните здравни служби са на щат, но популярността на работата по договор расте. Частна практика имат 30% от заетите в публичните служби, а 10% от лекарите упражняват само частна практика.

През последните години броят на студентите в медицинските специалности е нараснал двойно, но пак има недостиг на кадри, особено в слабо населените северни провинции на страната.

Здравна промоция

Провежда се както на централно, така и на общинско равнище. Много програми се реализират от неправителствени организации (Финландският център за промоция на здравето посочва над 120 такива) с подкрепа на общините и на други институции. Намаляването на вредните пристрастявания се постига с по-високи данъци и цени, с провеждане на кампании, а с правни норми се ограничава тютюпушенето.

Сред най-важните задачи пред опазване на общественото здраве в общините е здравето на майките и децата. В резултат – Финландия е сред страните с най-ниска смъртност на новородени. Децата и младежите са обхванати от старателна профилактична грижа, в т.ч. стоматологична. Общините са отговорни за провеждането на всички програми за ваксинации и за ранно откриване на онкологични заболявания. Организират и скринингови пренатални изследвания за наследствени и вродени заболявания.

Ст.н.с. II ст. д-р Димитър ШИШКОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.