Между 3 и 7 години се забавя поставянето на диагноза при пациенти с болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит) по света и у нас. Това съобщи проф. Рашо Рашков – национален консултант по ревматология, по време на четвъртата среща по проекта „Сила за здраве” на MSD България. Една от причините за този сериозен проблем е, че хората с оплаквания от болки в опорно-двигателния апарат първо се консултират с ортопед, невролог или ендокринолог и много късно достигат до кабинета на ревматолога. Така често вместо диагноза анкилозиращ спондилит първо се поставят диагнози като дископатия, радикулит, ишиас, изтъкна проф. Рашков.

Ревматологът д-р Мариана Иванова коментира основните характеристики на заболяването и неговата социална значимост, както и възможностите за диагностика и съвременно лечение. Тя напомни, че анкилозиращият спондилит е хронично възпалително ревматологично заболяване, ангажиращо сакроилиачните стави, гръбначния стълб във вариабилна степен и по-рядко периферните стави. Основните клинични симптоми при болестта на Бехтерев са болката, сковаността, умората и нарушената физическа функция. В ранните фази функционалните ограничения се дължат на възпалението и обикновено нарастват в хода на болестта, което е свързано с новото костно формиране и образуването на костни мостове между прешленните тела. Късните последици на заболяването са подобни на тези при ревматоидния артрит и са свързани със значителна икономическа загуба за обществото.

Обикновено болестта се проявява в млада възраст – средната възраст на дебют е 26 години. За разлика от повечето ревматологични заболявания болестта на Бехтерев се среща по-често при мъжете, отколкото при жените – съотношението е 2-3 : 1. Честотата на заболяването варира в различни популационни проучвания, като в някои етнически групи достига до 2%. Не се знае каква е честотата на заболяването у нас, тъй като не са правени епидемиологични проучвания и не функционира регистър на пациентите с тази диагноза, стана ясно още по време на срещата.

Заболяването води до инвалидизация и има тежки последици както за болните, така и за обществото, подчерта д-р Иванова. Клиничните симптоми и последващата болестна прогресия водят до значителни функционални затруднения и повлияване на свързаното със здравето качество на живот. Те оказват въздействие на настроението, мотивацията и способността за справяне с всекидневните дейности. При болните по-често се забелязват реактивна депресия и фрустрация, съчетани с нарушена оценка за собствената личност и трудно социално вграждане.  Голяма част от засегнатите имат влошено самовъзприятие и нямат стимул за пълноценен живот. Според някои проучвания 2/3 от болните мъже имат затруднения в работата, 1/3 имат социални проблеми и над 2/3 имат нарушения в сексуалната активност. Често се установяват проблеми, свързани с енергичността и тонуса. Едно от големите опасения на страдащите от болестта е относно загубата на независимост. Много от тях съобщават, че се нуждаят от помощ при обличане, къпане и пазаруване. Изразяват несигурност за бъдещето си, особено във връзка с неясната болестна прогресия. Пациентите са обезпокоени за външния си вид, притесняват се, че са прегърбени и не изглеждат добре. Болестта оказва влияние на връзката на болните със семейството и приятелите, ограничава социалния им живот. Голяма част от тях коментират, че подбират местата, които посещават, в зависимост от толерантността, която срещат. Всички тези особености свидетелстват за значителния отпечатък, който болестта дава върху стила и качеството на живот, обобщи д-р Иванова.

Най-добро визуализиране на ранните стадии на заболяването дава магнитнорезонансното изследване, коментира д-р Иванова. Основното предимство е предоставянето на обективни доказателства за острия възпалителен процес както в костта, така и в сакроилиачните стави – сакроилиит, спондилит и спондилодисцит, докато конвенционалната рентгенография на гръбнака, на сакроилиачните стави, както и компютърната томография се използват предимно за откриване на настъпили хронични структурни промени.

Главната цел на лечението е запазване и поддържане на краткосрочното и дългосрочното качество на живот чрез контрол на симптомите и възпалението, предпазване от деформации и инвалидност, дължащи се на структурна увреда в резултат на новото костно формиране и поддържане на функцията и социализацията, стана ясно от презентацията на д-р Иванова.

Терапията започва с нестероидни противовъзпалителни средства и аналгетици и ако не настъпи адекватно повлияване на симптомите, се преминава на лечение с биологични препарати, които блокират ключови молекули на възпалението – т.нар. TNF инбихиторите. И въпреки че тези модерни препарати са регистрирани у нас, те все още са недостъпни за голяма част от пациентите поради административни пречки и ограничения.  Много съществен компонент от терапията на всички етапи от болестта е рехабилитацията. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-голяма е вероятността симптомите да се повлияят благоприятно.