Вие сте в: Начало // Всички публикации // Какво ново, докторе?

Какво ново, докторе?

Чл.-кор. проф. Иван Миланов пред „Форум Медикус“ – повече за неврологията и за болницата, по-малко за себе си…

- Какво ново, проф. Миланов?

- Новите неща идват от много посоки. Ако говорим за науката неврология, то новото се развива бързо – така, както и в цялата медицина. По тези причини започнахме да правим реорганизация и ще провеждаме националния конгрес по неврология всяка година. Преди беше на 4 години, после на 2, но днес възможностите за обмен на информация са много по-големи.

В неврологията новостите са предимно в методите на лечение. Например в сферата на множествената склероза се прилагат няколко нови медикамента, като за първи път има възможност за лечение с таблетки, а не с инжекции. Надявам се, че новите медикаменти ще бъдат по-полезни от предишните и по-ефективни. Друга новост е възможността за лечение на пациенти с Паркинсонова болест чрез дуодопа – това е една система, при която леводопа се подава директно в дванадесетопръстника и по този начин се удължава доста животът на пациентите. Важно е да се отбележи, че НЗОК заплаща дуодопа, въпреки че е скъпа – все пак е редно да кажем и нещо позитивно за касата.

Ще допълня, че са налице нови неща и в областта на деменциите. Хубавото е, че НЗОК вече повече от година реимбурсира лечението на такива пациенти, за което дълго време се борихме. В сферата на съдовите заболявания също възникват нови факти. Например актуализирахме консенсуса за лечение на мозъчносъдови заболявания, които са бич за България. Голяма е смъртността, голяма е болестността, може би защото традиционно българинът се храни небрежно и е малко немарлив към себе си. Бихме желали да въведем някои нови правила и да инициираме организирането на центрове за лечение на инсулти – моделът е американски, у нас за съжаление няма подобен опит.

Това са част от новостите в областта на науката. Лично аз смятам, че неврологията се развива добре, а и у нас не съществуват сериозни проблеми.

По отношение на болницата „Св. Наум“ ще кажа, че съм доволен, защото спечелихме европейска субсидия за обновление на сградите. Искрено се надявам, че така ще намалим разходите за отопление, пък и ще стане красиво.

Нашата болница няма проблеми в отношенията с НЗОК и при нас специално няма да се отрази забавянето на плащанията – има подписано споразумение, през януари догодина ще ги изплатят. Забавянето няма да ни засегне сериозно, защото болницата няма дългове, съществува и резервен фонд.

- А и в двора се забелязва обновление, човек няма усещането, че влиза в болница…

- По принцип е така, но по-важно е какво има вътре. В последната година създадохме едно отделение, с което много се гордея, защото за пръв път това бе сторено в нашата болница. Става дума за отделението за рехабилитация. Там ще постъпват пациентите, изписани след инсулт от интензивното отделение, където разходите са големи. В отделението по рехабилитация ще продължи възстановителната терапия на болния, която по принцип е продължителна. Известно е, че рехабилитацията след инсулт е проблем за цялата страна. Нашето рехабилитационно отделение е модерно и хубаво, натоварено е, но това е позитивно. Предстои и да го разширим, защото от Асоциацията по множествена склероза проявиха голям интерес. Данните сочат, че около 50 на сто от болните с МС се лекуват в нашата болница. Това се дължи на простичкия факт, че от 1962 г. съществува клиника, има специалисти, има опит. Идеята на пациентската организация е част от рехабилитационното отделение да се превърне в дневен център – там болните с МС да се възстановяват, да обсъждат житейски неволи, да получават компетентни съвети. Идеята е много хубава, защото проблем при всички хронично болни е, че понякога се изгубват в дебрите на здравната бюрокрация и администрация.

Интензивната клиника на болницата не може да се нарече нова, защото действа от 2 години, но пък е много ценна – такива клиники за интензивно лечение на неврологични заболявания почти няма в България. Организацията в клиниката е много добра, апаратурата е подходяща, хората – също. У нас стана така, че болниците намират пари за апарати, но хора няма.

- Казват, че вашите пациенти, особено от психиатричния сектор, са по-усмихнати и дружелюбни…

- Психиатричното направление в дейността на болницата също се развива. Най-важно е, че обновихме и ремонтирахме всичко, защото там в продължение на години обстановката беше потискаща. Психиатричните клиники са две – за спешни и за хронични състояния. Медицински кадри има достатъчно, което е особено важно за тази специалност. Действа психологичен сектор, има и дневен стационар. Години наред дневните стационари към болниците бяха закрити, добре че с промени в нормативната наредба отново бе дадена възможност за съществуване на тази уникална форма на лечение. Това е едно от хубавите неща, направени за тези пациенти, като работата на дневния стационар се заплаща от МЗ.

- По-тежка ли е патологията в областта на неврологията в България?

- Много от нещата са несъразмерими. Това, което със сигурност у нас е по-тежко, са случаите на инсулти и процентът на смъртност. Според статистиката тези данни се отнасят за всички икономически изостанали държави. Естествено е бедността чрез начина на хранене да влияе върху организма, освен това че у нас малко повече се употребява алкохол, малко повече се пуши, малко повече се консумира мазно. Ако прибавим и стреса, който води до диабет…Всички тези фактори остават в сила и днес – няма никакви забележими резултати, независимо че от години говорим за профилактика. Процесът ще бъде бавен. Известно е, че САЩ преди много години направиха програма, която целенасочено спазват, и все пак не могат да се похвалят с такива резултати, каквито очакваха.

- Споменахте за пушенето – често цитирам проф. Миланов за малките „ползи“ от цигарите?

- Да. Има около 50 проучвания, които категорично доказват, че тютюнопушенето предпазва от болестта на Паркинсон. И кафето. Проучванията са изключително категорични за тези два фактора, дори на Запад започнаха проучвания върху медикаменти, които да доставят никотин. Знаем, че вредното от цигарите е пушекът. Никотинът се доставя с лепенки и учените се надяват да постигнат резултат. Това доказва моето разбиране, че нищо в живота не е еднозначно, нищо не е само вредно или само полезно. Човек трябва да намери баланса! Човек трябва да знае какво добро и какво лошо носи всяко нещо. Всъщност важното е да бъдем информирани.

- Професор, член- кореспондент, зам.-министър за малко…Не са ли твърде много тези постигнати висоти на една сравнително млада възраст? Сега накъде?

- Да. Хубав въпрос е това, защото, когато човек постигне много бързо нещо, после се чуди какво да прави. Според мен винаги има какво да се прави. Доволен съм от факта, че в България бе дадена възможност тези титли да се придобиват малко по-рано, защото навремето се ставаше професор преди пенсия. И хайде – пенсионирай се. Нормално е човек да става професор около 40-годишна възраст и после да може да даде нещо от себе си. Защото професурата не е само титла, нещо като орден. Тя дава възможност да градиш по-нататък. Доволен съм, че съм от хората, които успяха навреме да станат професори. Това, че станах член-кореспондент лично за мен е много голяма гордост, защото е знайно, че цедката в БАН е много сериозна. И така трябва да бъде, защото БАН е много високо ниво. За мен това е голямо признание. Остава, разбира се, стремежът към академик…/смее се/

- За да се справи човек с един житейски или болестен процес, доколко важен е духът?

- Това е най-важното. Ти предадеш ли се, кажеш ли си „стига толкова, ще си живея живота“, демотивираш ли се, всичко губи смисъл. Лично аз смятам, че човек винаги трябва да има цел, да има стремеж към нещо, да има развитие. Категорично съм стеснил приоритетите си по отношение на науката, тя е основното ми направление, нямам интерес към други постове. Това ми е приятно, това правя, такива ще бъдат и бъдещите ми цели.

- Лесно ли се постига баланс между наука, преподавателска работа, управление…

- И пациенти. Не е лесно, защото става дума за разнородни дейности, балансирал съм ги, защото ги върша от доста време. Науката, в общи линии, се случва вечер вкъщи – тогава се чете и пише. През деня основно са управлението на болницата и пациентите. Не ми е скучен денят.

- Какви са новостите в дейността на Научното дружество по неврология?

- Мисля, че нещата се развиват добре, защото на последния конгрес успяхме да поканим доста чуждестранни лектори. Планираме през юни 2014 г. да дойдат още по-известни и още повече специалисти. Понякога тези хора се стряскат, понякога се чудят къде е България, но истината е, че като дойдат, искат отново да се върнат.

Чрез сайта на дружеството успяхме да популяризираме дейността – тоест дружеството се обърна към своите членове. Преди това се мислеше, че дружеството е само за София и не е толкова полезно за всички невролози. Сега всеки невролог може да влезе в сайта, да споделя проблеми, да задава въпроси. Резултатът дойде много бързо – има около 500 невролози, активни членове на дружеството, което е постижение. Общият брой на невролозите в България е около 800.

- От предишен разговор знам, че не са много младите в неврологията?

- Не са много наистина. В последните години специално в нашата болница се формира едно ядро от 6-7 млади, много интелигентни лекари, с добри перспективи за развитие. И най-важното – те нямат желание да ходят в чужбина. Естествено, че много минаха и после заминаха. Никого не сме спирали. Стремим се обаче да даваме възможност на младите да ходят на специализации, да имат допълнителни приходи като участват в проучвания или в други програми. Ясно е, че с една заплата трудно ще ги задържим.

- В личен план какво ви привлича, какво ви отморява, имате ли хоби – лов, риболов, спорт…

- Не. В общи линии обичам едно нещо – морето. Колкото мога да отделя от времето си през лятото, на морето съм. Харесвам нашето Черноморие и си ходя там. Планината не ме привлича, защото като войник служих на планински терен и вероятно спомените са причината за това. Може да е малко смешно, но в останалото време ми е приятно да пиша /говорим за неврологията/ и ми е приятно да чета. Това истински ме разтоварва.

- Какво бихте пожелал на колегите, на гилдията, на себе си…

- На колегите от болницата бих искал да пожелая целеустремено да вървят напред, да усвояват новостите така, че да направим нашата българска неврология европейска. Това не е непостижимо. На колегите от гилдията бих казал, че макар винаги да има недоволство, макар никога да не сме щастливи, нещата у нас не са толкова лоши за медицината. И има възможности за развитие. Да, възнаграждението е по-малко, но у нас са налице други ценности.

- Как посрещате рождения си ден или Ивановден?

- С приятели, до десет души, не обичам големи компании. Смятам, че крайностите не са за предпочитане.

На себе си пожелавам да бъда с бодър дух и да не изгубвам целите в живота.

Записа Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.