Коментира проф. Вихра Миланова – началник на Клиника по психиатрия към Александровска болница и национален консултант по психиатрия

България е разположена в географски пояс, в който има 4 годишни времена. Известно е, че преходните сезони – пролет и есен, влияят на някои психични заболявания. През пролетта и есента заболяемостта от депресия нараства. Основната причина е свързана с промяната на продължителността на деня – съответно удължаването му през пролетта. Друг сезонен фактор е намаленото слънчево греене, който има значение за депресията през есента. В последно време настъпиха промени в климата, но независимо от това през март и април депресията е по-често срещана. Друго състояние, характерно за пролетта, е пролетната умора. Много често се оказва, че пролетната умора всъщност представлява лека депресия, която при някои хора се повтаря всяка година.

Уязвими групи

Депресията засяга два пъти по-често жените. В групата на уязвимите попадат и самотници, лица без семейство и близки, хора от по-ниските социални слоеве, безработни. Установено е, че представителите на някои професионални групи също боледуват по-често – например учители, лекари. Не е направено изследване, което да ни даде точни статистически данни колко души страдат от пролетна депресия, но много често се оказва, че при тях е налице повторяемост на това състояние през годините. Известно е, че между 9 и 15% от хората боледуват от депресия някога през живота си.

През пролетта много хора си взимат отпуски, приемат витамини, търсят други начини да се подкрепят. Това са едни от белезите за пролетна депресия. Някои от заболелите се обръщат сами към лекар, други се насочват от близките си, а голяма част изобщо не търсят медицинска помощ и не стигат до психиатър. Малко са болните с депресия, които се обръщат към психиатър, насочени от общопрактикуващ лекар. Повечето решават да посетят психиатричен кабинет, след като споделят проблемите си с друг пациент със сходни симптоми, който вече е посещавал специалист. Други пък са получавали помощ от психиатър преди, те знаят кога отново да се обърнат към специалист. Сравнително малко са болните, които посещават кабинета на специалиста за пръв път.

Симптоми

Типичните симптоми за пролетна депресия са чувство на отпадналост, умора, безсилие, песимистично настроение, нарушен сън и апетит, ранно сутрешно събуждане. Някои от симптомите, характерни и за друга патология, често са свързани с депресията – оплаквания от стомашно-чревния тракт, дихателни нарушения (недостиг на въздух, лесна уморяемост), сърцебиене, тежест в гърдите, изтръпване на крайниците.

Диагностика и лечение

Основният диагностичен метод на психиатрите е разговорът с пациента, по време на който се провежда подробно интервю. Освен това търсим  допълнителна информация от близки хора, които могат да дадат още данни за състоянието. Естествено еднократната среща не е достатъчна – необходимо е по-продължително наблюдение на пациента. В зависимост от тежестта на депресията някои пациенти се лекуват амбулаторно – медикаментозно, с психотерапия или комплексно, а други се приемат в болница. Лечението в болнично заведение може да бъде стационарно или в условията на дневен стационар. При дневния стационар пациентите посещават болницата през деня, получават необходимата помощ и вечер се прибират вкъщи. Най-тежките случаи се хоспитализират и получават денонощно комплексна медицинска грижа.

В медикаментозната терапия на депресията се прилагат лекарства от групата на антидепресантите. Фармацевтичният пазар предлага много голям избор на медикаменти. Съвременните антидепресанти са с добър терапевтичен ефект и нямат странични действия. Те не предизвикват зависимост, а взети в големи количества, не водят до токсични явления. Лечението продължава около 4-5 седмици, а понякога и няколко месеца в зависимост от тежестта на депресивното разстройство.

При адекватно лечение болният запазва социалната си активност и качеството на живот. Тези, които не провеждат терапия, са неработоспособни. Често някои от тях губят работата си, приятелите си, а болестта се отразява сериозно на техния начин на живот. При някои болни, които не потърсят лекарска помощ, депресията може да се задълбочи, да утежни състоянието им, да хронифицира. И съответно това може да доведе до по-сериозни последици. Не е тайна, че хората с депресия често мислят за самоубийство, някои от тях правят опити, а малка част ги реализират. Ето защо при депресивни състояния е необходимо навременно лечение с адекватна продължителност и доза.

Като профилактична мярка се препоръчва хората, които всяка година страдат от пролетна депресия и вече добре познават това състояние, да се натоварват по-малко в тези периоди. Още при първите симптоми е добре да потърсят психиатър, който да им назначи медикаментозно лечение при необходимост. Така проблемът ще бъде овладян по-лесно и по-рано.

Надявам се общопрактикуващите лекари да станат по-чувствителни към психиатричните заболявания, да разпознават пациентите с психиатрична патология и след това да ги насочат към специалист. Все още често болните с психични разстройства са насочвани от семейните лекари към други специалисти – кардиолог, невролог, ендокринолог и т.н. Това се дължи преди всичко на някои общи симптоми, които вече споменах. Специалистите в други области на медицината често търсят причината за даден симптом единствено и само в патологията на конкретната специалност, а понякога се оказва, че пациентът има психиатричен проблем.

Специфично за пациентите с психиатрични заболявания е, че малко от тях биха споделили и признали проблема си. Заболяванията в нашата област са съпътствани от стигмата. Ходенето при психиатър сякаш поставя белег на пациента и съответно никой не иска да бъде свързван с психиатрично заболяване. Надявам се, че макар и бавно и в нашето общество е започнал процес на промяна в този начин на мислене. Един от факторите, който ще спомогне за промяната, е реновирането на психиатричните клиники. Например след обновяването на нашата структура отношението към нея вече е по-различно. Клиниката предлага уютни условия, опитали сме се да създадем обстановка близка до домашната. А всичко това влияе на болните – те са по-спокойни, чувстват се по-добре. Дори през пролетта.