Биохимикът Каталин Карико и имунологът Дрю Вайсман са новите носители на Нобеловата награда за физиология или медицина
След над 13 милиарда приложени дози, при милиони спасени хора и предотвратени случаи на тежък COVID-19, иРНК ваксините получиха най-високото отличие в областта на медицината – Нобелова награда, в лицето на пионерите в тази област – унгарката Каталин Карико и колегата ѝ от САЩ Дрю Вайсман.
„Лауреатите допринесоха за безпрецедентния темп на разработване на ваксини по време на една от най-големите съвременни заплахи за човешкото здраве”, обяви шведският Нобелов комитет.  „Те съвместно разработиха така наречените нуклеотидни базови модификации, които възпират имунната система да започне атака срещу лабораторно произведена иРНК – основна пречка до този момент срещу всяка терапевтична употреба на технологията”.
Дори и за неспециалистите това е едно предизвестено отличие. – още от момента, когато само 11 месеца след откриването на SARS-CoV-2, Pfizer, а скоро след това и Moderna обявиха изненадващо добрите резултати от клинично изпитване във фаза III – над 95% ефикасност и безопасност на новите иРНК ваксини.
Междувременно Карико и Вайсман, заедно или поотделно, получиха всички предвестници на Нобеловата награда – отличията Horwitz, Lasker, Paul Ehrlich Preis, Princess of Asturias. И станаха милионери – така например наградата Horwitz на Колумбийския университет е придружена от 3 млн. долара. Нобеловата награда идва заедно с 11 млн. шведски крони (около 1 милион долара), които двамата учени ще си поделят.
„Средствата ще бъдат вложени в нови научни изследвания”, каза Каталин Карико, която в средата на 80-те години напуска родината си с 1200 долара, скрити в плюшената играчка на 2-годишната й дъщеря.
Бумът на изследванията след откриването на т. нар. информационна РНК (Messenger RNA – mRNA) обаче вече е отминал. Тогава идеята на Карико, че молекулата може да има терапевтично значение е смятана за твърде радикална, твърде рискова от финансова гледна точка. Тя кандидатства за финансиране, но получава отказ след отказ, а през 1995 г. е понижена от позицията си в Университета на Пенсилвания. Приблизително по същото време е диагностицирана с рак.
- Обикновено в такъв момент хората просто си тръгват, за да се захванат с нещо друго. Започнах да си мисля, че не съм достатъчно добра, достатъчно умна, споделя тогава Карико.
После – през 1998 г., случайна среща пред една фотокопирна машина с Дрю Вайсман полага началото на ползотворно сътрудничество. Имунологът Вайсман, който работел върху ваксина срещу ХИВ, току-що се бил присъединил към екипа на Университета в Пенсилвания. Двамата се „преборват” с основното препятствие – до този момент иРНК не успява  да инструктира клетките да произведат достатъчно вирусен протеин, за да се стигне до имунен отговор, а вместо това предизвиква силно възпаление и бива унищожавана скоро след инжектиране в тялото.
Годините на новаторски експерименти водят до създаването на модифицирана версия на иРНК. В тази алтернативна форма важен компонент на иРНК, наречен уридин, е заменен с аналог – молекула, която изглежда и работи по същия начин, но не провокира  възпаление. Това ключово
прозрение най-накрая трансформира иРНК в жизнеспособна и високоефективна платформа за създаването на ваксини. (Karikó K, Buckstein M, Ni H, Weissman D.: Suppression of RNA recognition by Toll-like receptors: the impact of nucleoside modification and the evolutionary origin of RNA. Immunity 23(2): 165-75, 2005.)
Това, на което станахме свидетели с ваксините срещу COVID-19, е само началото. Революционната технология може да бъде използвана при много обстоятелства и при различни заболявания – не само инфекциозни, но и автоимунни, онкологични и др. Тази адаптивност е аргументът, който потиква много компании да работят върху създаването на базирана на иРНК ваксина за всеки вирус. „Пан-ваксини“, както ги нарече Каталин Карико.