Сърдечно-съдовите заболявания, които показват цикличност, са свързани с различните форми на ИБС – ангина пекторис, остър миокарден инфаркт, внезапна сърдечна смърт. Установено е, че те възникват много по-често в есенно-зимния период (годишна цикличност) и в ранните сутрешни часове – циркадна (денонощна) цикличност. Във времето между 6 и 12 часа се наблюдава 40% по-висока честота на поява на различни форми на миокардна исхемия и 49% по-висока честота на мозъчно-съдовите инциденти.
Обяснението на този факт се крие  във влиянието на годишните и лунните цикли върху метаболитната активност, ендокринната и невровегетативната аиктеми и вероятно върху някои фактори на възпаление.
Процесът на събуждане  е свързан с редица хемодинамични, биологични  и хематологични фактори, които могат да доведат до миокардна исхемия с всички потенциални усложнения (инфаркт, внезапна ритмогенна смърт и др.). Характерно е рязкото повишаване на сърдечната честота и на артериалното налягане при събуждане и достигането на максималните им стойности  през първите 4 – 6 часа след това. И двата хемодинамични фактора спадат от ранните следобедни часове и достигат до минималните си стойности между полунощ и 3 часа. Това е свързано с тонуса на симпатиковата нервна система чрез екскрецията на катехоламини и активиране на нервно-ендокринната система. Освен върху хемодинамичните показатели, промяната в секрецията на катехоламини влияе и върху съсирваемостта на кръвта. Също така се предполага по-висока реактивност на таргетните органи към катехоламиновата концентрация в споменатите часове на денонощието.
Циркадните амплитуди имат по-малко клинично значение при здрави лица в сравнение с пациенти с вече установена сърдечно-съдова патология. Въпреки че този факт няма еднозначно обяснение, той дава възможност за блокиране и дори в някои случаи за обръщане на циркадния ритъм, което от своя страна довежда до потискане на катехоламиновата екскреция и концентрацията на плазмения кортизол в часовете около събуждане.
В заключение – назначената терапия би трябвало да се съобразява така, че да бъде осигурена адекватна концентрация на хемодинамично и метаболитно активните медикаменти в часовете на най-голяма необходимост. Това би могло да има важни последици по отношение на кардиопротекцията при високорискови пациенти с ИБС. Важна роля в моделирането на терапията биха играли и резултатите от 24-часовото ЕКГ мониториране  и 24-часовото мониториране на артериалното налягане.