На 4 и 5 ноември т.г. София бе домакин на Национална конференция на БЛС, посветена на финансирането на болничната и извънболничната помощ в страната през 2012 година. Участие взеха представители на регионалните колегии на съсловната организация, на МЗ, на синдикатите, депутати от Комисията по здравеопазване и др.

На 7 ноември т.г. лекарският съюз организира специална пресконференция, на която оповести решенията на форума.

По време на събитието за пореден път бе повдигнат въпросът как са изразходвани 340 млн. лв., трансферирани от НЗОК към МЗ през 2011 г. Коментирана бе и необходимостта от постепенно въвеждане на ДСГ, както и други актуални проблеми.

- През последните няколко седмици към лекарите в страната бяха отправени много негативни послания – връщане на бюджетното финансиране на болниците в условията на здравноосигурителен модел; разграничаване на потребителската такса от минималната работна заплата; отхвърлянето на законопроекта за инкриминиране на посегателството върху медицински специалисти; заявени намерения за реформи в спешната помощ без никакъв писмен документ, върху който да бъде проведена дискусия, коментира председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. По думите му в момента съсловната организация е единствената законова институция, която е в състояние да предложи ясен и конкретен план за реформа в здравеопазването. Д-р Райчинов оповести и

Решенията от Националната конференция:

1. Преговорите по НРД’ 2012 да продължат и да бъдат финализирани. Да не се допускат в бъдеще опити за премахване на договорното начало, промяна в осигурителния модел на здравеопазване, още по-малко разделяне на лечебната дейност като начин на финансиране и договаряне.

2. БЛС чрез своите органи да изработи  и представи на следващия събор Стратегия за развитие на системата на здравеопазване.

3. Да се въведе поетапно системата на ДСГ – за период от 7-10 години, в преходния период да бъдат съчетани проспективно бюджетиране и ДСГ, като процентният дял на ДСГ нараства с по 10 % годишно.

4. БЛС да започне работа по прогнозно остойностяване на медицинските дейности.

5. По инициатива на БЛС да се проведе среща с комисиите по здравеопазване и по бюджет и финанси към НС с оглед представяне на стратегията на БЛС за развитие на здравеопазването.

6. Да се изпълни многократно поеманият ангажимент от държавата за изготвяне на електронна карта на здравноосигурените лица.

7. Държавните органи да предприемат ясни и конкретни мерки за изясняване броя на неосигурените лица и изработване на работещ механизъм за тяхното осигуряване.

8. През 2012 г. да бъдат внесени законови промени, които да задължат държавата да заплаща здравноосигурителните вноски на осигуряваните от нея лица в реален размер – равностойно с  работниците, служителите и работодателите.

9. Да се въведе работещ регулативен механизъм за отпускане на медикаменти от НЗОК, като не се допуска преливане/пренасочване на средства от бюджета на касата, определен за медицински дейности, към медикаменти. При нужда от такива средства да се ползва резервът на НЗОК.

Участниците в Националната конференция настояват още :

- Да се запази механизмът за формиране и заплащане на потребителската такса;

- През 2012 г. да се въведе понятието „амбулаторен случай”, с цена не по-малко от 25 лева;

- Да се преразгледа отново предложението за изменение и допълнение на НК, касаещо инкриминирането, като по-тежко наказуемо посегателството над медицински лица;

- Да се компенсират от съответните ведомства сумите за лицата, освободени от заплащане на потребителска такса;

- Разпределянето на средствата за изънболнична медицинска помощ да се извършва по методика на НЗОК, съгласувана с БЛС. С оглед ежегодното им изразходване в непълен размер разпределянето по тримесечие да става на 105 % -110 %, като се коригират гъвкаво на тримесечие;

- Постепенно извеждане на дейности от болнична към извънболнична помощ – например създаване/въвеждане на домашен стационар.

- Изработване на ясна програма и приложима стратегия за профилактика с включени в нея конкретни задължения на здравноосигурените лица;

- Министърът на здравеопазването да преустанови практиката си да съобщава в публичното пространство „намерения”, като ги представя за взети решения, съгласувани с БЛС или други институции.

Стъпки в процеса на демонтаж на съществуващата система на здравеопазване, основана на договорен трипартитен модел

Експертен анализ на БЛС за ситуацията в  здравеопазването в България

От началото на 2002 г. досега се наблюдава постепенна тенденция за създаване на социална, икономическа, финансова, политическа и правна среда, на фона на която да се пристъпи към демонтиране на съществуващия модел на здравеопазване от 2001 г.

Основни стъпки в този период:

• Спиране на приватизацията на лечебните заведения с промяна на ЗЛЗ. Ефектът е създаване на неравнопоставеност между различните типове болници при невъзможност за истинска конкуренция и постепенно нарастване броя на болниците в страната почти два пъти за десетгодишен период.
• Дискредитиране на рамковото договаряне чрез използване на различни инструменти. Ефектът е създаване на прецедент за неучастие на БЛС в процеса на финансиране на системата и условия за искане за премахване на задължителното членство.
• Увеличаване на броя на неосигурените лица в страната (към 2011 г. около 1 900 000 души) и липса на адекватни мерки от страна на държавата за справяне с този проблем. Ефектът е нарастващо недоволство както от болничните услуги като цяло и лекарите в частност, така и от системата на осигуряване и условия за искане на промяна на модела от 2001 г.
• При въвеждането на клиничните пътеки бе използван принципът  на лобирането, неоснован на изследване на реалните потребности от медицински услуги. Ефектът е неравнопоставеност вътре в съсловието и огромни разлики в доходите на различните специалисти.
• Независимо от хроничното недофинансиране на медицинските дейности, големият резерв на НЗОК стои непокътнат до 2010 г., когато бива прехвърлен елегантно в консолидирания бюджет на държавата. Според твърдения на икономисти този резерв още през април 2011 г. вече е стопен от близо милиард и половина на около 300 млн. лева. НЗОК практически не би могла да посрещне някакъв сериозен преразход, свързан с епидемия, катастрофа и пр. Това вече би могло да стане само през държавния бюджет. Самото понятие „одържавяване на НЗОК” доби гражданственост през медиите и в съзнанието на голяма част от обществеността, макар юридически все още да се води публична институция.
• Премахване на ограничителните механизми за ползване на болнична помощ (спешните портали, нефинансирането на изследванията в извънболничната помощ, липсата на ограничаване препращанията към болница от страна на ОПЛ). Ефектът е свръхползване на болнични услуги с натоварване бюджетите на болниците и системно задлъжняване. Държавата постепенно изкупува дяловете от общинското участие в областните болници. Създават се предпоставки за искане на връщане на държавната собственост на областните болници и премахване на статута им на търговски дружества (записано в програмата на ГЕРБ от 2009 г.)
• Изваждането на медицинския одит от НЗОК и създаването на държавна агенция за медицински одит на подчинение на министъра.
• Недофинансиране на огромна част от клиничните пътеки и отказ да се въведе официално доплащане в болниците, както и да се публикуват списъци на чакащите. Ефектът е все повече увеличаващата се разлика между остойностяването на пътеките и реалната им себестойност, масово доплащане под масата в болниците и недоволство към лекарите като цяло.Това недоволство на населението се подсилва от показни политически акции като тази в Г. Оряховица, Благоевград  и др. Последното доказателство за отношението на властта към лекарското съсловие е отказът да се инкриминират агресивни прояви към лекари, изпълняващи служебните си задължения.
• Въвеждане на делегираните бюджети за болниците, което е крачка към цялостно бюджетно финансиране (аргумент в позицията на министър Константинов за въвеждане на преходния период с бюджети за болниците).

След описаната историческа подготовка за смяна на модела се пристъпва и към самия демонтаж, а именно:

1. Министърът на здравеопазването обявява, че клиничните пътеки са изчерпали своето предназначение като метод за финансиране на болничните услуги. Скритата причина за това е нежеланието да се развиват клиничните пътеки, понеже тяхната природа изисква договорен процес, както и създаване на впечатление за предстоящата фундаментална реформа в цялата система на здравеопазване.
2. Смяната на начина на финансиране с каквото и да било друго предполага и отпадане на договарянето (справка – интервюта на министър Константинов). С отпадане на нуждата от НРД, отпада задължителното членство в БЛС и той се измества от сериозния дебат за здравеопазването в България (т.е. един организиран противник по-малко). Трябва да се има предвид, че са натрупани достатъчно предпоставки такова отпадане на задължителното членство да бъде прието със задоволство от голяма част от колегията в страната поради редица причини (неразбиране, недоволство от ръководството, политически настроения и пр.)
3. Реанимиране на идеята за ДСГ, която съществува в България още от 1993 г. и за която са изразходвани огромни средства по различни проекти, без никакъв реален резултат. Натрупаното недоволство от досега зле управлявания модел на здравеопазване се използва умело от  министър Константинов за прокарване на технократската теза за ДСГ в България с цялата съпътстваща терминология, от която разбират десетина души в страната.
4. Отпадането на договорния процес предполага и отпадане на цялата система на НЗОК с нейните поделения, тъй като въвеждането на автоматично остойностяване на медицинската дейност в болниците чрез ДСГ (а преди това бюджет – по думите на Константинов) предполага премахването на цели поделения на НЗОК, занимаващи се с договорните партньори.
5. Създават се условия НЗОК да се превърне в поделение на МФ, като такива прецеденти могат да се посочат и в други страни с подобно развитие (любимият пример на министъра – Унгария).
6. Въвежда се преходен период, в който клиничните пътеки се заместват с бюджетно финансиране, след което се въвеждат постепенно в цялата страна. Лекарите остават на заплати, определени от МЗ, като по този начин се икономисват средства в системата.
7. Използват се възможностите за ползване на средства от оперативните програми за изграждане за пореден път на цялостна интегрирана информационна система, включваща НОИ, НЗОК, МЗ, НАП и пр. Това предполага огромни обществени поръчки за закупуване на хардуер, софтуер, допълнителни технически средства и пр.

Схемата, която министърът в момента обявява, води до тотална централизация на цялото финансиране на здравеопазването, което е добре дошло за всеки финансов министър с желание за поддържане на нисък бюджетен дефицит. Човекът, който е натоварен в МЗ за мониториране на тази задача, е зам.-министър Д. Димитрова, която показва тотално безразличие към истинските проблеми в здравеопазването и служи за проводник на интересите на министър Дянков в МЗ.