Вие сте в: Начало // Всички публикации // Онкологичната грижа – колко много въпроси

Онкологичната грижа – колко много въпроси

Вече е история Българският национален конгрес по онкология с международно участие, проведен в началото на октомври т.г. Организатор на събитието бе Българското онкологично научно дружество (БОНД), а значимостта на темите и изводите тепърва ще се оценява.
Форумът стартира с дискусионна маса на тема „Приоритети и предизвикателства пред онкологията в България“, с участието на  проф. Асен Дудов, председател на БОНД, д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, маг.-фармацевт Велина Григорова, председател на БФС, проф. Илко Гетов, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Аркади Шарков, здравен икономист. Модератор на дискусията бе Деян Денев, директор на ARPharM.
Във фокуса на дискусията бяха темите за реимбурсацията и достъпа на българските пациенти до иновативно лечение, изписването на лекарствени продукти, механизмите за плащане на генетичните изследвания и биомаркерите за избор на най-подходяща терапия за пациента, икономическите аспекти, предизвикателствата пред здравноосигурителния процес в условията на световна икономическа нестабилност и др.
Проф. Асен Дудов заяви, че българската онкологична общност е преминала през редица предизвикателства, ка-
то сред приоритетите на БОНД през последните месеци е работата по създаването на Национален план за борба с рака в сътрудничество с МЗ и организациите от Националния онкологичен алианс.
- Много труд положихме през изминалите месеци, за да бъде факт Националният план за борба с рака. Предстои обаче най-важната част, а именно неговото правилно приложение в практиката. Не-
обходим е нов подход за ранно откриване на рака, тъй като смъртността от онкологични заболявания вече се изравни с тази от сърдечно-съдовите, а очакванията са до 2035 г. ракът да бъде водеща причина за смърт в Европа, каза проф. Ду-
дов по повод на представения от Европейската комисия нов подход към ранното откриване на ракови заболявания.
Той коментира и нуждата от коректно остойностяване на медицинския труд в онкологията, като акцентира, че трябва да се промени и средата за младите медици, тъй като в момента тя е негостоприемна към тях. Не на последно място проф. Дудов обърна внимание и на проблема с палиативните грижи и качеството на живот на пациентите, които не са успели да се справят с болестта.
В рамките на дискусията
д-р Иван Маджаров заяви, че мястото на БЛС е много-
пластово и българските онколози винаги могат да разчитат на съюза като партньор и като фактор, който може да влияе върху законодателните инициативи. Той допълни, че БЛС се опитва максимално бързо да въведе масов скрининг за рисковите групи, като той не трябва да се ограничава само до лекарските кабинети. Друга сфера, в която съюзът активно работи, е дигитализацията на здравния сектор. Според д-р Маджаров дигиталната трансформация ще открие нови хоризонти, бърз и лесен достъп до информация за пациентите, което ще подобри диагностиката и лечението.
Аркади Шарков се фокусира върху нуждата от инвестиции в онкологичната област и здравеопазването като цяло. Според анализ на ЕКИП всяко едно „умно“ инвестирано евро може да донесе възвращаемост от 3,4 евро чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малка потребност от грижи за най-възрастните и повишена продуктивност на хората, които днес са в пенсионната възраст. Той допълни, че има пряка зависимост между повишаването на безработицата и увеличаването на честотата на онкологичните заболявания. Затова в предстоящите тежки икономически времена трябва да се мисли в дългосрочен план как да бъде предпазен всеки чо-
век.
- Ако според Европейската комисия до 2025 г. 90% от населението на ЕС, което отговаря на определени критерии, трябва да получи достъп до скринингови програми, то за България това е сериозно предизвикателство, особено за финансирането на онкологичната грижа, каза още Шарков. Той посочи, че един от бюджетно неутралните инструменти, кой-
то може да бъде използван за финансиране на здравните дейности и услуги, е целевото отделяне от приходи от акцизи. За 2022 г. се очаква постъпленията от акцизи да бъдат около 6,5 млрд. лв., следователно при избор за целево отделяне на 10% от всички акцизи, постъпленията в здравния сектор биха били 650 млн. лв. Целево тези средства могат да се използват ефективно за профилактика и лечение.
Проф. Илко Гетов потвърди необходимостта от „умни“ инвестиции в здравеопазването. Той заяви, че българските пациенти са относително добре лекувани от гледна точка на достъп до нови терапии.
- В момента има 36 процедури за нови международни не-
патентни наименования, които чакат или са в процес на оценка на здравните технологии. Осем от тях са в сферата на солидните тумори, а две в областта на онкохематологията, каза проф. Гетов.
Маг.-фармацевт Велина Григорова заяви, че българските болнични фармацевти са в тясна връзка с българските онколози и през последните години са внедрени положителни промени в организацията на дейността им. Все още обаче трябва да се работи в насока за коректното остойностяване на медицинския труд в онкологията.
На конгреса бяха обсъждани теми за немедицинската пациентска грижа и психологическата подкрепа, организирана бе и дискусионна маса „Дигитализацията в онкологията“ с участието на водещи експерти в областта.
Богатата научна програма бе насочена към съвременните възможности за лечение на различните онкологични заболявания, както и към теми като предизвикателствата в хисто-патологичната оценка на някои видове рак, трудностите в прилагането на иновативна терапия, генетична диагностика и др. Конгресът обърна внимание също така на теми като лекарствените взаимодействия и специфични взаимодействия в противотуморното лекарствено лечение, съвременните възможности на радиохирургията, техническите решения в урологията, изчерпателното геномно секвениране и др.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.