Запазване на солидарния модел на здравно осигуряване, промени в доболничната и болничната помощ, подобряване на контрола върху медицинската дейност – това са част от идеите, заложени в „Концепцията за по-добро здравеопазване” в България, приета от Министерския съвет на 8 декември т.г.

От документа става ясно, че НЗОК ще остане единствената институция, която ще разпределя средствата от задължителните здравни вноски.

- До момента няма доказателства, че наличието на конкуренция между повече здравноосигурителни фондове води до подобряване на системата на здравеопазване, коментира д-р Стефан Константинов. Той обаче подчерта необходимостта от развитие на доброволното здравно осигуряване.

В концепцията е заложено да бъдат създадени условия, които да гарантират на здравноосигурените лица реален 24-часов достъп до медицинска помощ. Според министъра сегашната форма е неефикасна и периодично води до напрежение сред лекарите. По думите му всяка година се отчита 7-8% ръст на пациентите, хоспитализирани чрез спешните портали на лечебните заведения. Като реален вариант за решаване на проблема бяха посочени въвеждането на стимули за общопрактикуващите лекари, както и обединяването им в групови практики. Предвижда се също така освобождаване на достъпа до специалистите от извънболничната помощ, като до момента не е уточнено дали ще заплащат всички пациенти или само онези, които не желаят да чакат за направление.

Основен акцент в документа са преструктурирането на болничния сектор и въвеждането на задължителна национална здравна карта. Министърът подчерта необходимостта от намаляване на броя на болниците, но отчете като грешка опитите за административно закриване на лечебни заведения. Той допълни, че ще бъде въведена регулирана конкуренция при сключване на договори с НЗОК – държавата ще има ясни регулаторни функции, но ще съществуват и форми на конкуренция.

Сред намеренията на управляващите е държавните болници да бъдат преобразувани от търговски в публични дружества. Как ще бъде реализирана тази идея обаче не стана ясно. По думите на д-р Константинов някои от основните пречки са свързани със смесената собственост на част от лечебните заведения, както и с натрупаните дългове на болниците.

Един от елементите на концепцията е свързан с промяната във финансирането в болничната помощ. Предвижда се през 2012 г. сега действащият механизъм на заплащане по клинични пътеки да бъде заменен с т.нар. диагностично-свързани групи (ДСГ), при които заплащането на разходите при  лечението се обвързва с пола, възрастта, тежестта на състоянието на пациентите и придружаващите заболявания.

- Това ще даде възможност на болниците да получават по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай, коментира министър Константинов. Той допълни, че сега действащият механизъм на клиничните пътеки не отчита тези специфики, а само конкретната диагноза на пациентите, което води до получаването на едни и същи средства за лечението на различни по тежест случаи.

За въвеждането на ДСГ се предвижда финансиране от 3 млн. лв., които ще бъдат използвани за закупуването на нужното ноу-хау, софтуер, както и за обучение за прилагането им в страната. В България ще бъде адаптирана австралийската система, която според оценка на експерти е най-подходящият модел за приложение в страната ни.

В концепцията е заложено и развитието на електронното здравеопазване у нас. За целта е необходимо: разработване на интегрирана информационна система; въвеждане на електронно пациентско досие и електронна здравна карта; създаването на електронни регистри.

Министър Константинов акцентира и върху подобряване на контрола върху качеството на медицинската дейност. Той припомни, че вече са изготвени медицинските стандарти по отделните специалности, като предстои да бъдат разработени правила за поведение, в които да бъде разписано как да се действа при конкретните диагнози. Очаква се също така да бъдат инициирани промени в Закона за съсловните организации, както и приемане на Закон за правата и задълженията на пациентите.

Не бе подмината и темата за подобряване на общото финансиране на системата. Д-р Константинов цитира данни на СЗО, според които делът на публичните средства, отделяни за здравеопазване в България, е твърде нисък. Според него това означава, че пациентите у нас все още плащат твърде много от собствения си джоб. Затова една от задачите пред екипа на МЗ е увеличаване на публичните средства за здраве от 58% на 70% от общите разходи. Целта е да намалее делът на личните средства, които всеки пациент отделя.

- За постигането на целите в концепцията ще са необходими минимум две години, въпреки че някои от тях ще започнат да се прилагат още през 2011 г., обясни д-р Константинов.

ФМ