В първия по рода си доклад на СЗО за състоянието на равнопоставеността в здравеопазването се отбелязва, че в много от 53-те страни в Европейския регион несправедливите разлики или са останали същите, или дори се влошават, въпреки усилията на правителствата да ги намалят. Докладът идентифицира пет ключови рискови фактора, които пречат на много деца, юноши, възрастни мъже и жени да водят здравословен, безопасен и достоен живот.
- Благодарение на доклада правителствата за първи път разполагат с необходимите данни и инструменти за противодействие на здравните различия, за да могат да постигнат значителни резултати за сравнително кратко време, дори в рамките на мандата на едно правителство, казва д-р Сузана Якаб, директор на СЗО/Европа.
Политическите мерки, описани в доклада, могат да стимулират както устойчивото развитие, така и икономическия растеж. Според доклада 50% намаление на несправедливите разлики ще осигури на страните икономически дивиденти в диапазона от 0,3% до 4,3% от брутния вътрешен продукт.
Колко големи са разликите?
Според данни за здравословното състояние на населението и свързаните с него тенденции, разликата в показателите за здравеопазване е доста голяма.
Докато продължителността на живота в региона се е увеличила от 2016 г. до 82 години за жените и 76.2 години за мъжете, между различните социални групи остават значителни разлики. За жените и за мъжете от най-неравностойните слоеве на обществото продължителността на живота е по-ниска – съответно със 7 и 15 години.
Хората, които съобщават, че поради заболявания възможностите им във всекидневието са ограничени, са сред най-бедните 20% от населението. Техните здравни проблеми са почти два пъти повече, отколкото на най-заможните 20% от населението.
В 45 от 48-те отчитащи се страни, жените, прекарали най-малко години в образователната система, са по-склонни да съобщават за лоши здравни състояния, отколкото жените, прекарали най-много години в образователната система. При мъжете същата тенденция се наблюдава в 47 от държавите.
Мястото на пребиваване оказва пряко влияние върху продължителността на живота и качеството на живот. В почти 75% от изследваните страни разликите в продължителността на живота между най-слабо развиващите се и най-проспериращите региони остават непроменени повече от десетилетие, а в някои случаи ситуацията дори се влошава.
В най-неблагоприятните райони броят на децата, които умират през първата година от живота, е с 4% по-голям, отколкото в най-добре развиващите се райони.
В бъдеще разликите в здравните показатели между социално-икономическите групи ще продължават да се увеличават: 6% повече момичета и 5% повече момчета от най-бедните домакинства отчитат незадоволително здравословно състояние. В трудоспособна възраст този показател нараства и е 19% от жените и 17% от мъжете. Разликата достига своя връх във възрастовата група след 65 години. В най-бедните домакинства има повече жени и мъже, които съобщават за лоши здравни състояния – съответно с 22% и 21%.
Такива нарастващи здравословни проблеми при хора без достатъчно икономически и социални ресурси в по-късните етапи на живота представляват повишен риск от бедност и социално изключване, от загуба на способността да живеят самостоятелно и независимо, от стремително влошаване на здравето.
Докладът за състоянието на равнопоставеността в здравеопазването идентифицира нови групи от населението, които също се сблъскват с несправедливи различия в здравната грижа. Например млади хора, които рано са прекъснали училище. Те са изложени на по-голям риск от проблеми с психичното здраве и с бедността, поради несигурността на пазара на труда и по-голямата вероятност от честа безработица.
Ограничаващите живота болести влошават положението на хората на пазара на труда и увеличават риска от бедност и социално изключване. Тези огромни загуби на човешки потенциал, от своя страна, се отразяват на стабилността на бюджета на страните – поради ниските данъчни приходи и пенсионните фондове, и нарастващите разходи за социално осигуряване.
Фактори за здравна пропаст
Въз основа на данните учените успяха да определят пет фактора, които влияят неблагоприятно на здравните показатели в Европейския регион. Те установяват и приноса на всеки от тези фактори към общата тежест на несправедливите различия:
- Стабилност на доходите и социална защита
Приблизително 35% от несправедливите различия са свързани с неспособността на хората да се справят с проблемите. Това важи и за гражданите, които имат постоянна работа, но трудно могат да платят най-основните стоки и услуги, необходими за достоен, качествен и независим живот (така наречените „работещи бедни“).
- Условия на живот
Този фактор включва високите цени, липсата на прилично жилище, на храна, на гориво за отопление, живот в опасни райони, домашно насилие, пренаселеност, замърсени райони и представлява 29% от всички причини за различия.
- Социален и човешки капитал
19% от несправедливите различия са формирани от чувство на изолация, недоверие към другите хора, безпомощност и неспособност за влияние върху политиката, както и върху промяната на живота към по-добро. Този процент включва също насилието над жени, невъзможността за пълноценно участие в образователния процес и в програмите за обучение през целия живот.
l Качество и достъп до здравеопазване
Неспособността на здравните системи да гарантират универсален достъп до качествени услуги и високото ниво на заплащане със собствени средства представляват 10% от неравенствата в здравеопазването. Плащанията от „джоба“ често принуждават хората да избират между жизненоважни здравни услуги и задоволяване на други основни нужди.
- Заетост и условия на труд
Около 7% от неравенствата в здравеопазването се дължат на невъзможността за пълноценно участие на пазара на труда, което се отразява негативно върху качеството на живота. Нестабилната или временната заетост, както и незадоволителните условия на труд се отразяват еднакво негативно върху здравето.
Уникалността на доклада за състоянието на равнопоставеността в здравеопазването е, че той акцентира върху ефектите от политиките за справяне с посочените проблеми през последните 10–15 години. От това следва, че много от критичните фактори, генериращи несправедливи здравни различия, не получават достатъчно внимание в страните от Европейския регион. Например, докато 29% от различията са причинени от лоши условия на живот, 53% от страните в региона са намалили инвестициите в жилища и в комунални услуги през последните 15 години.
- Докладът сочи какво трябва да направим, за да постигнем равнопоставеност в здравното обслужване и да подобрим живота на цялото население в нашия регион. По този начин можем да постигнем Целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 10, където се акцентира върху намаляването на несправедливите разлики. ЦУР 10 е единствената, която не постига положително развитие в нашия регион, казва д-р Якаб.