Твърди Елена Христова – председател на Българското онкологично сестринско дружество:

- Провеждането на сестринска сесия по време на Деветата научна конференция на Университетската болница по онкология е с доста добър опит, защото това е пета подобна проява. През тази година сесията на медицинските сестри включваше 27 доклада с автори професионалисти по здравни грижи от онкологичната мрежа в цялата страна – Варна, Шумен, Плевен, Враца, София и др. За мен е чест и удовлетворение да участвам в организационния комитет на конференцията и да отговарям изцяло за сестринската сесия. С времето натрупахме опит и самочувствие, защото правим и друго подобно събитие. По време на годишните конференции MedicRON /включващи специалисти по неврология, онкология и ревматология/ също имаме своя сесия с доклади, лекции и презентации.

Ето защо след деветата конференция на УСБАЛО с удоволствие отбелязвам, че има израстване – както по отношение на презентациите на медицинските сестри, така и в самочувствието им. Защото знаем, че през годините те често са били оставяни на заден план. Сега медицинските сестри се чувстват равноправни участници в научните събития.

Естествено спецификата на работата на медицинската сестра в онкологичната практика определя и особеностите на избраните теми на сесиите. Акцентът е върху сестринската грижа независимо от локализацията. Идеята е да се сподели опит пред колеги, да се обобщи работата, която всяка от нас върши, независимо в кое звено на онкологичната помощ работи – хирургия, терапия, реанимация, лъчелечение и т.н. Ще изтъкна още, че в нашите сесии няма фирмени презентации, разчитаме изцяло на лекции, базирани на личен опит. Обсъждаме не само медицински, но и психологични проблеми. В програмата има например такава тема „Диагнозата рак – начало или край“, където се коментира отговорността на медицинската сестра по време на целия процес. Говорим и за тежестта на нашата работа, за това, че сестрата почти няма време да контактува с болния човек, да го успокои, тъй като въртележката е голяма. Аз например съм работила над 20 години в сферата на коремната хирургия – тогава бяхме 15 медицински сестри, а сега там са заети 5-6 места, дори е трудно да се направи графикът за дежурствата. Често си говорим и за така наречения burn out синдром, за износването и голямата умора, които съпътстват всекидневието ни. Наред с професионалните дискусии ние се опознаваме, споделяме. А и вземаме важни решения. През 2013 г. в Наредбата на МЗ за придобиване на специалности за професионалистите по здравни грижи бе включена нова специалност „Специфични грижи при онкологично болни пациенти“. Това също доказва значимостта на труда ни в онкологичната медицинска практика.

В последните години нашето „Българско онкологично сестринско дружество“ се развива добре. То бе основано през 2014 г. с 55 учредители. Днес членовете са 202, асоцииран член сме на Европейското онкологично сестринско дружество (EONS). Работейки в направление „Научноизследователска и учебна дейност“ в УСБАЛО, се занимавам , със специализациите, с индивидуалното обучение и тематичните курсове за следдипломна квалификация. Това ми дава възможност да обединявам колегите професионалисти по здравни грижи от онкологичната мрежа, за да бъдат все по-опитни, по-знаещи, както и все така отдадени на отговорната си професия. Защото това не е само професия. Това е призвание.