- Известно е, че Съюзът на българските медицински специалисти има над 50-годишна история. Първоначалното наименование е Съюз на научните медицински дружества в България, замислен е като академична организация на лекарите у нас и през годините е ръководен от някои от най-изявените светила в медицинската наука.
След промените през 1989 г. дейността на съюза видимо запада – от политическа гледна точка на преден план излиза БЛС, а СНМД остава в сянка, като не му се гласуват никакви специални отговорности. Независимо от това обаче ние се преобразувахме от казионна в неправителствена организация с идеална цел, а броят на дружествата, които членуват при нас, се увеличи на 72. Само по себе си това е доказателство за потенциала, с който разполагаме.
Концентрирахме усилията си върху продължителната медицинска квалификация, което придаде нов смисъл на съществуването ни. През 2001 г. въведохме система, която бе заимствана от Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS) – организацията е упълномощена от ЕК да осъществява здравната и съсловната политика в ЕС. Създаден бе акредитационен съвет, който по специални критерии да оценява научните прояви на отделните дружества. В съвета влизаха 12 специалисти – поравно разпределени между клинични и неклинични специалности. Стотици бяха оценените мероприятия и нещата потръгнаха добре. Разбира се, решихме да потърсим партньорство с БЛС.
Тогавашният председател на съсловната организация обаче успя мимоходом да прокара промяна в Закона за здравето, която не бе обсъдена и обявена предварително, като по този начин БЛС стана монополист при провеждането на продължителната медицинска квалификация. Заплашиха ни, че ако продължим да издаваме кредити, ще бъдем дадени на съд. Така от 2004 г. европейската система за продължителна медицинска квалификация реално бе разбита в България – започнаха „да се раздават точки” без никакъв ценз, което не съответстваше на предлаганите квалификационни мероприятия. Това доведе до едно брутално изземване на тази дейност от страна на фирмите, които дори не се интересуваха дали някой присъства на отделните прояви – директно заплащаха на БЛС и получаваха точки.
Разбира се, един такъв подход не може да продължи вечно, ако не е свързан с конкретен смисъл или полза. Съсловието много бързо разбра това и на практика започна да бойкотира т.нар. точки на БЛС. Липсваше също така и система, която да осмисли какво ще стане, ако човек вземе или не съответните кредити.
За щастие нещата се промениха. Нашият съюз стана единственият легитимен представител на България в UEMS. Променихме името си – Съюз на българските медицински дружества, и по този начин защитихме мястото си на комплементарното звено, което трябва да провежда политиката на европейската организация.
Новите председатели на БЛС осъзнаха недалновидността на провежданата политика, която ни изолираше от въпросите за продължителната медицинска квалификация и от всички останали дейности, свързани със съсловните интереси.
Така постепенно започна сближаване между двете организации, което доведе до подписване на Меморандум за сътрудничество в края на февруари т. г., който определи основата на нашата дейност – продължителната медицинска квалификация и връзките с UEMS. От своя страна ние се задължихме да съгласуваме с БЛС всяко едно мнение, което ще изразяваме пред европейската структура.
Нещата продължиха по една възходяща линия. Проведени бяха разговори на ниво управителни съвети, по време на които обсъждахме възможността да се интегрираме още по-тясно с БЛС и да организираме вертикалните структури по специалности в тяхната териториална организация. В определен смисъл това ще доведе до създаването на много по-смислена и стройна система на съсловна организация и е предпоставка за изграждането на българска лекарска камара.
Поредната крачка в тази насока осъществихме по време на последното отчетно-изборно събрание на Съюза на българските медицински дружества на 10 ноември т.г., по време на което бе променено името на организацията. Сега се наричаме Съюз на българските медицински специалисти (СБМС). Идеята е да се освободим от всичко, което напомня за някаква ненужна академичност, и да представляваме специалистите, които работят в различните дисциплини на медицинската практика. По време на форума бе променен и уставът, направихме организацията много по-модерна, съкратихме мандата на ръководството от четири на две години. Предварително бе избран и следващият председател на съюза (доц. Васил Хаджидеков), като с промяната се надяваме да осигурим по-добра приемственост в работата на съюза – бившият, настоящият и бъдещият ръководител ще работят в синхрон и ще си предават опита и поетите ангажименти. Уточнено бе и всичко необходимо за интеграцията с БЛС.
Очакваме лекарският съюз също да проведе свое събрание, по време на което съсловието да бъде подготвено за обединението, като все пак бъде запазена автономността на отделните организации.
Предвиждаме да подпишем споразумение с БЛС, за да можем да започнем реално да действаме на функционален принцип като лекарска камара. Впоследствие се очаква да бъде проявена някаква законодателна инициатива, която да узакони съществуването на такава структура.
Според мен с времето идеята за създаване на лекарска камара узря и се възприема от все повече политици. Самият аз нямам афинитет към политиката, но считам, че това е печеливш ход, който ще даде възможност за много по-ясно разделение между отговорностите на различните участници в системата на здравеопазването в България. Необходимо е също така държавата да поеме своята отговорност като акционер в тази бъдеща лекарска камара.
