Д-р В. Петров е изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен. От ноември т.г. той е председател на Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение у нас.
Д-р Петров бе любезен да отговори на въпроси на „Форум Медикус“ за днешния ден, а и за възможностите за развитие на тези основни за здравната система лечебни заведения.
– Уважаеми д-р Петров, в какво състояние на болницата ще посрещнете 2019 г.? Кое от случващото се в българското здравеопазване Ви тревожи най-много? А кое Ви радва?
– Състоянието на нашата болница е оптимистично и спокойно. То се различава от други болници, защото тръгваме от различни бази. Има лечебни заведения, които са с натрупани задължения от минали години поради големия брой контрагенти, които са запорирали сметките им. Това прави бъдещето им трудно или невъзможно – както стана в Ловеч, във Враца. Надявам се, че догодина ще продължим дебатите за здравната система, която, явно е, трябва да бъде подменена в някаква степен. Ние от сдружението на областните болници и аз лично смятам, че трябва да се търси начин за вливане на нови свежи средства в системата, защото не приемам, че тя е достатъчно финансирана.
– Ако правилно Ви разбирам, искате да кажете, че не е толкова въпросът в модела, колкото във финансирането на системата?
– Моделът има значение, разбира се. Но не съм съгласен със становището, както някои пациентски организации и други личности твърдят, че парите са точно, че – ако ги разпределим не в една, а в пет каси например, и ако ги изразходваме с много повече административни ограничения, то тези пари ще стигнат на здравеопазването. Просто всички виждаме, че в здравеопазването 8%, които се внасят за здравно осигуряване, не стигат системата да стане по-добра. Често даваме за пример германското здравеопазване – ако искаме да приличаме на него, ще е нужно и средствата, които отделяме, да бъдат по-близо да германските. Няма как иначе да направим нещата.

– Има ли Ваша тайна в мениджмънта, за да отчетете добри резултати в МБАЛ в Сливен?
– Сега добри резултати има в болниците, където не бяха високи нивата на задълженията. През тази година бяха увеличени цените на някои клинични пътеки, които преди бяха доста ниско оценени. По този начин леко се повишиха и лимитите на болниците. С тези два фактора се постигна повишение на приходите. Така успяхме да погасим голяма част от задълженията си и да работим по-спокойно.
– Като Ви поздравявам с избирането за председател на сдружението, бих попитала каква е общата Ви оценка за тези базови ле-
чебни заведения, натоварени със значими функции. Много се говори за т.нар. задължителни структури, които „тежат“ на бюджетите на областните болници. Смятате ли, че с но-
вия бюджет за 2019 г. не-
що ще се промени?
– За съжаление смятам, че пак така ще останат нещата. Надявам се, че очакваната методика на МЗ, която още не е готова, ще ни помогне да се преборим за нови дейности, които МЗ да започне да финансира. Очаквам да се заговори в новия рамков договор за такива нови дейности. Сега, когато бюджетът на НЗОК за 2019 г. е приет, може би обаче такива нови дейности едва ли ще бъдат включени.
Искам да подчертая дебело, че нашите областни болници имат особена роля в здравеопазването на страната, те са – колкото и да звучи малко изтъркано – гръбнакът на системата. Действително тези болници за своите региони са едни малки „Пироговчета“. И те стоят там на своя пост, като поемат всички спешни случаи, всички тежки случаи, всички неосигурени пациенти. Сигурен съм, че ако една такава болница загине, никоя частна болница не би могла да поеме този вид пациенти. Частните болници нямат спешни отделения. Следователно случаите, които в момента могат да бъдат приети и лекувани единствено в областните болници, ще останат „във въздуха“. Също така смятам, че областните болници трябва да се гледат под лупа, държавата трябва да направи всички възможно те да съществуват и да работят, защото те гарантират здравеопазването на населението в съответната област.
– Четох интервю с Вас, където остро поставяте въпроса за кадрите. Не смятате ли, че много чес-
то говорим за това, но ра-
ботещи решения не са предложени? Става дума точно на тези структури, където постъпват спешните и сложните болни.
– Точно защото нашата ра-
бота е тежка и приемаме, както казахте и Вие, сложни случаи, много от специалистите – лекари и медицински сестри, се плашат от цялото непосилно напрежение. Освен това, въпреки по-голямото натоварване, заплатите не могат да достигнат това, което се плаща в частните болници. Ето защо голяма част от лекарите не остават при нас след вземане на специалност. В нашата болница сме направили система – има 5-6 души, които в момента специализират, но част от тях, за съжаление, няма да останат в болницата. След като вземат специалност, някои ще отидат в чужбина (от сега са го заявили), а други ще търсят работа в частни болници или в по-големи градове. Не е обаче само заплащането, защото през последните години заплащането на специализантите се доближава или дори надвишава това на другите лекари в болниците. Отношението на хората въобще към лекарите, отношението на хората към здравната система през последните години доста се промени. Младите лекари чувстват това, често възникват скандали, за съжаление. Затова повечето от тях търсят не само по-добро заплащане, търсят още уважение, спокойствие и сигурност в работата си, тръгвайки в чужди страни.
– От време на време се предлага болницата да стимулира младите със стипендии, докато учат или специализират. Какво мислите за такъв вид обвързване?
– Зная, че в някои областни болници тази идея вече е започнала да действа. Мисля, че добър пример е болницата в Кюстендил, която плаща стипендии на момичета от региона, които учат за медицински сестри. Така е и в други лечебни заведения. В нашата болница се помъчихме да предложим условия – срещу 3-годишен до-
говор след завършването, но голяма част от хората отказват. Смятат, че е по-добре да завършат по-трудно, но след това да бъдат свободни да избират.
Ще повторя, че сега в нашата болница не съществува остър недостиг на кадри. Но голяма част от персонала е на пенсионна възраст, има и работещи пенсионери. В един момент така или иначе ще се оттеглят от трудова дейност. И тогава болницата изведнъж ще изпадне в криза. Затова създадохме системата за прием на специализанти, не отказваме на нито един млад човек, който е дошъл да специализира при нас. Надеждата е част от тях да останат при нас.
– Какво трябва да се случи, за да отчетем на-
предък и спокойствие в МБАЛ с областни функции?
– Ние в сдружението на областните болници многократно сме обсъждали възможностите, предложенията. И имаме следната идея – Министерството на здравеопазването да предприеме специална политика към областните болници – идеята е, че те трябва действително да отговарят на съвременните изисквания, поради което е нужно да се инвестира повече, за да станат наистина модерни и да посрещат с подходящ ресурс сложните случаи. Дори има предложение да станем болници по чл. 5 от Закона за лечебните заведения – като ВМА, МВР-болница и Транспортна болница.
Нужно е да се направи нещо, защото със средствата, които получаваме само по клинични пътеки, не успяваме да задоволим нуждите. Смятам, че сега на изискванията за минималните прагове за възнаграждения нито една от областните болници няма да може да отговори. Направили сме анализ на средствата, с които разполагаме, знаем, че действа и новият стандарт за финансово управление на болниците, в който пише, че нямаме право да даваме повече от 60% от приходите си за възнаграждения. А ако се опитаме да постигнем параметрите на колективния трудов договор, то трябва 90% от приходите да отиват за възнаграждения. Ясно е, че няма как това да се случи. Ние сме поставили и въпроса за задължителните структури, за които няма приходи по клинични пътеки – МЗ знае да нашите предложения. Те са именно МЗ да финансира дейности, които са губещи в болниците, а ние да ги поддържаме – трансфузионна хематология, съдебна медицина, патоанатомия. Това са дейности, които по закон трябва да се извършват – те дават възможност на останалите структури в болницата да работят. Но пък никой не ги финансира.
Очакваме през 2019 година МЗ да погледне към нашите предложения и да се открие начин да бъдат включени към финансирането именно тези критични звена.
– Тъй като разговаряме в началото на декември, в навечерието на новата 2019 г., като председател на сдружението на областните болници какво бихте казали – и за доверието, и за мениджмънта…
– Към колегите, директори на областни болници, към мениджърите и ръководителите на тези болници – да се въоръжат с търпение, защото годината, която ни очаква, ще бъде доста динамична. Ще има промени в структурите, ще има нови стандарти, ще ни бъде доста трудно. Трябва отново да покажем, че сме на ниво и да защитим нашите болници пред идващите нови предизвикателства.
Въпросите зададе Дарина СТОЕВА