Вие сте в: Начало // Всички публикации // Добър резултат е не финансовият, а лечебният

Добър резултат е не финансовият, а лечебният

Д-р Иван Иванов – управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица, специално за „Форум Медикус“

- Уважаеми д-р Иванов, моля да представите накратко региона, обслужван от болницата. Какви са основните характеристики на лечебното заведение, което ръководите, и отговарят ли те на нуждите на населението?

- МБАЛ “Св. Иван Рилски-Горна Оряховица” ЕООД е втората по големина многопрофилна болница в регион Велико Търново, която обслужва население от приблизително 70 000 души. Разполага със стационарен блок с 207 легла в 12 отделения. Годишно биват лекувани приблизително 10 000 пациенти. Акцентът на дейността е  върху клинични пътеки, ориентирани към местната патология. Болницата има договор с РЗОК   по 118 клинични пътеки и 13 амбулаторни процедури. Клиничните пътеки в областите неонатология, пневмология и фтизиатрия, ендокринология, нефрология и инфекциозни болести са с първо ниво на компетентност, а клиничните пътеки в областите акушерство и гинекология, вътрешни болести, детски болести, нервни болести, гастроентерология, хирургия, уши, нос и гърло, физиотерапия, очни болести, кардиология, анестезиология и реанимация са с второ ниво на компетентност.

- Известно е, че МБАЛ в Горна Оряховица изпрати 2017 г. с добри резултати – на какво, според Вас, се дължат те? Моля да акцентирате и върху взаимоотношенията с общинското ръководство в града.

- Когато говорим за добри резултати, нека да е ясно първо какво разбираме под това, защото въпреки че болниците са търговски дружества, при тях добрите резултати в никакъв случай не могат да бъдат единствено и само финансови.

По мое мнение за добри резултати може да се говори само тогава, когато болницата изпълнява пълноценно своите функции като лечебно заведение и успява да подобрява постоянно качеството на своята работа, успява да задоволява потребностите от болнична медицинска помощ на населението, което обслужва, както и да усъвършенства диагностичните и лечебните си възможности.

Във връзка с това финансовото състояние трябва да бъде такова, че да не пречи, а напротив – да бъде в полза на изпълнението на тези основни функции на лечебното заведение. Практически у нас няма болница без някакъв дълг – по-голям или по-малък. Важното е този дълг да бъде управляем, контролиран, плавно да намалява, без това да води до ограничаване на дейности, да не се стига до вредни последици – например отказ от доставки на медикаменти или консумативи. Затова, когато казвам, че 2017 година беше сравнително успешна за нашето лечебно заведение, имам предвид факта, че отбелязваме подобрение на повечето от статистическите показатели за дейността на болницата, подобрение в диагностичните възможности чрез закупена нова медицинска апаратура за някои от отделенията и пълноценна работа на всички 12 отделения, с увеличен брой преминали пациенти спрямо предходните години – т.е. запазва се тенденцията на подобряване на медицинските показатели от последните години при сравнително подобрени финансови показатели като например намалени общи и просрочени задължения. Особено важно е да отбележа, че са намалени просрочените задължения към доставчиците на медикаменти и консумативи с повече от 20 процента. Аз не бих казал, че съм напълно удовлетворен, тъй като резултатите можеха да бъдат и много по-добри, ако не съществуваха така наречените лимити от страна на здравната каса.

- Как са постигнати тези резултати?

- Не мисля, че има някакъв кой знае какъв секрет в това. Вярвам, че повечето мениджъри на болници правят същото с по-голям или по-малък успех. Основните две неща, които според мен един мениджър би трябвало да прави и то постоянно, са:

На първо и изключително важно място –  подобряване на мотивацията на персонала, най-вече на медицинския, като това означава не само по-добро заплащане, но и подобрени комуникации с  всеки. Както  всички хора, така и  медицинските специалисти  не са еднакви нито по отношение на своите възможности, нито по отношение на своите амбиции за професионално развитие.  Всеки трябва да получи своя шанс и своите перспективи за развитие, за да бъде удовлетворена неговата мотивация и за да може да работи и да се развива пълноценно, и да дава всичко от себе си на своето работно място. Това включва много неща и само едно от тях е трудовото възнаграждение.

На второ място – постоянен контрол върху разходите,  премахване на излишните,  оптимизиране на персонала, честно, открито и при ясни правила провеждане на избор на доставчици и обществени поръчки, нетърпимост към всякакви корупционни практики.

Взаимоотношенията с ръководството на общината в Горна Оряховица в лицето на кмета са отлични, изцяло работни  и поставени на ясна професионална основа. Смея да кажа, че гледаме в една посока и получаваме необходимото съдействие за извършване на необходимите ремонти и закупуване на апаратурата, от която се нуждаем. Това е изключително важно за всяка една общинска болница, защото без съдействие и то изключително активно от общинското ръководство, никоя няма шанс да оцелее.

- Как бихте характеризирали новия рамков договор за 2018 г., дава ли той реално по-добри шансове за стабилизиране на болниците от общински тип?

- За новия рамков договор за 2018 година бих казал две неща. Първо, самият факт, че има рамков договор, вече е добра новина, защото това предполага много по-конструктивно взаимодействие между касата и БЛС. Второ, главно поради по-добрите цени на някои клинични пътеки, по които работим  в общинските болници, НРД изглежда по-добър от предходния.

Но мен винаги ме е смущавал  фактът, че начинът, по който се формират цените на клиничните пътеки, е неясен и това създава огромна несигурност. Не е редно, бих казал дори недопустимо е, да се работи на парче –  днес да удовлетворим общинските болници,  утре областните,  вдругиден университетските и така нататък. Трябва да има ясни и публични правила за формиране цените на клиничните пътеки, които да се знаят.

И критерии,  които да се спазват. Трябва да се регламентира ясно и какво точно се заплаща с КП – заплати, медикаменти, апаратура, ремонти? И ако нещо не се поема от клиничната пътека, то кой и как го плаща? Това е много важно с оглед изработването на по-дългосрочни прогнози за инвестиции и развитие на всяка болница.

- Смятате ли, че са необходими корекции в някои от стандартите, за да може болницата в града да посреща повече нуждаещи се от грижа болни хора?

- Не бих искал да навлизам в конкретика, но нека не се забравя, че тяхната цел е постигане и гарантиране на необходимото качество на медицинската дейност при различните специалности. Поради това обаче би трябвало стандартите да бъдат по-гъвкави и да се избягва  прекаленото конкретизиране в цифри на изискванията за брой персонал и брой извършени дейности или преминали болни. Има достатъчно други показатели, по които също може да се прецени дали една дейност се извършва с необходимото качество или не. От една страна, има достатъчно органи, които са  компетентни да извършват необходимия контрол. А от друга, на практика всички общински болници  и голяма част от областните работят на база на минималните изисквания, заложени в голяма част от медицинските стандарти. Вследствие на това ние сме постоянно застрашени от това, че ако един-единствен лекар от дадено отделение напусне, ще спрем да отговаряме на изискванията на съответния медицински стандарт и това ще наложи да закрием цели отделения или структури.

Това създава несигурност в перспективите за развитие на болницата, създава и база за некоректни практики между лечебни заведения – често медицински специалисти напускат, изкушени от по-високи заплати другаде, получава се една все по-мащабна миграция не само навън, но и вътре в страната. Тази миграция е главно от държавни и общински към частни лечебни заведения.

- Как се отнасяте към големия проблем за кадровото осигуряване на лечебното заведение – какво сте сторили? И не на последно място – смятате ли, че държавата би могла да направи нещо повече за осигуряване както на лекари, така и на професионалисти по здравни грижи?

- Болен е въпросът за кадровото осигуряване с медицински специалисти  – проблем, който вече се е превърнал в първостепенен за нашата болница. Ние правим възможното, а това е да поемаме разходите за специализация на младите специалисти и да ги стимулираме финансово според техния принос. Очевидно това е  недостатъчно. И точно тук е мястото на държавата и нейната политика в областта на здравеопазването. За да дойдат млади специалисти при нас те трябва да виждат добра перспектива  - както финансова,  така и за своето професионално развитие, да бъдат удовлетворени от това, което вършат. Но за да може една болница да им предложи това, тя трябва да има възможността да подпомага тяхната непрекъсната квалификация, да разполага с необходимата съвременна медицинска апаратура, с която да се постигат модерните методи на диагностика и лечение,  както и да може да удовлетворява техните финансови изисквания. При бюджетите, с които в момента разполагат общинските лечебни заведения, това към този момент е много трудно осъществимо. От друга страна, въпросът с кадровото  осигуряване трябва да бъде важен елемент от една дългосрочна държавна здравна политика. А за да е успешна тази политика, тя трябва да се базира именно на лечебните заведения с дългосрочна перспектива за развитие.

Това естествено са тези лечебни заведения с преобладаваща държавна и общинска собственост, затова държавата трябва да инвестира и да дава още възможности на общините да инвестират много повече в тази своя собственост. За да може точно държавните и общинските лечебни заведения да останат ядрото на здравеопазването в България,  да бъдат  главните бази за кариерно развитие на медицинските специалисти  и  да бъдат основните изпълнители на здравната политика в държавата.

Това може да става както чрез допълнителни фондове за  здравно осигуряване, така и чрез европейско финансиране. Аз съм дълбоко смутен от това  колко милиони евро европейско финансиране бе усвоено, а не бе вложен нито един лев в общинските болници, които  са на всички нас и които изпитват остра нужда от подобряване на материалната си база!  Добре е, разбира се, че има и частни болници, но всичките те – както са създадени, така и могат да бъдат закрити с решение на техния собственик. Ето защо държавата не би могла да разчита на тях в дългосрочна перспектива.

- Според Вас какво и как трябва да се промени в нормативната уредба, за да стане болничната помощ по-ефективна, по-спокойна?

- В Европа посоката е към обединяване или уедряване на лечебните заведения за болнична помощ, за да могат да се справят с все по-нарастващите изисквания на съвременната медицина. По различни причини обаче  ние имаме да извървим още дълъг път натам.

Но може би преди да се случи това и у нас, има един начин още сега болничната помощ да стане по-ефективна на регионално ниво, без кой знае какви допълнителни разходи, само с подобрена организация.

Необходимо е – и според мен отдавна е назрял този момент – да се започне  много по-тясно сътрудничество между лечебните заведения за болнична помощ /общински и държавни/ на територията на всяка една област. Когато говоря за сътрудничество, нямам предвид обединение, а сътрудничество на договорен принцип под ръководството и контрола на собствениците – държавата и общините.

Сътрудничество, което да обхваща обмен на пациенти и медицински специалисти, съвместно ползване на медицинска апаратура, създаване на планове за развитие, даващи перспектива  на всяко едно от лечебните заведения съгласно регионалната здравна карта и здравната политика, взаимна подкрепа, когато и където е необходимо, обединяване на усилия за развиване на иновативни и скъпоструващи дейности. Например на територията на Великотърновска област с такива обединени усилия можем да помислим за създаване на център за каротидна диагностика и каротидно стентиране, който веднага би дал изключително добри резултати . Така ще се избягва и ненужно дублиране както на дейности, така и на скъпа медицинска апаратура – както например съществуващите в момента 2 инвазивни кардиологии на територията на една и съща болница, ако трябва пак да дам за пример Великотърновска област. Конкуренцията, която съществува в момента, е абсолютно безсмислена и вредна, води до противопоставяния и спорове между болници, между специалисти, до удари под кръста, караници кой е по-велик. А от това страдат единствено пациентите.

Нека да не се забравя, че никой, ама НИКОЙ  не е по-велик от пациента и затова всякакви лични пристрастия трябва да бъдат забравени в името на тази цел – постигане на такава организация на всички нива – болнично, регионално, национално, която да осигурява максимално правилния подход към лечението на всеки един пациент.

Въпросите зададе Дарина Стоева

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.