По традиция именно с Нобеловата награда за медицина или физиология започва седмицата на най-престижните отличия в света, които по волята на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел се връчват за постижения, донесли най-голяма полза на човечеството.
Тазгодишните носители на Нобеловата награда за медицина са
германецът Томас Зюдхоф
и американците Джеймс Ротман
и Ранди Шекман,
които бяха отличени за откритията си за системата за пренос на вещества в клетките. „Ротман, Шекман и Зюдхоф успяха да разгадаят загадката около организацията на транспортната система на клетките“, се казва в съобщението на Нобеловия комитет към Каролинския медицински институт в Стокхолм. Тримата учени са разкрили механизма, регулиращ т.нар. везикуларен трафик – основната система за пренос в клетките. „Всяка клетка прилича на малка фабрика, която произвежда и изнася молекули. Без тази изключително прецизна организация клетката би изпаднала в хаос“, отбелязват от Нобеловия комитет.
В рамките на изследванията си Ранди Шекман се натъква още през 70-те години на клетки, при които транспортната система не функционира правилно. Везикулите се събирали на определени места в клетката, вместо да се насочват към целта. Причината, както установява Шекман, е в генетичния код на клетката. Той идентифицира засегнатите мутирали гени и констатира, че става дума за три вида гени, които контролират различни части от транспортната система.
Джеймс Ротман от своя страна се занимава от 80-те години насам с везикуларния трафик в клетките на бозайници. Той стига до извода, че определени протеини на везикулите се струпват по обвивката на клетките, където мембраните на транспортиращите мехурчета се сливат с мембраните на определената цел. И тъй като съществува цяла поредица от различни протеини, които могат да се натрупат само на определени места, е гарантирано, че „пакетът“ ще бъде доставен на правилния адрес. Този принцип функционира както в клетката, така и извън нея.
През 90-те години Томас Зюдхоф започва своите изследвания върху комуникацията между нервните клетки в мозъка. Невротрансмитерите, през които се извършва това общуване, също се освобождават чрез везикулите, когато те влязат в съприкосновение с външната обвивка на нервната клетка. Но това би трябвало да се случва само тогава, когато е подаден съответният сигнал, което установява и Зюдхоф. Според неговите изследвания това става само когато към клетката бъде насочен поток от калциеви йони – така протеините на везикула се свързват със стената на клетката и освобождават невротрансмитерите в точно определен момент.
Резултатите от изследванията на тримата учени намират приложение при медицинската диагностика с разкриването на механизмите за някои неврологични заболявания, за диабет тип 2, за болести на имунната система.
Кариерата на тримата лауреати е свързана с най-големите научни центрове в САЩ. 62-годишният Джеймс Ротман в момента ръководи Катедрата по клетъчна биология в университета в Йейл. 64-годишният проф. Ранди Шекман преподава в Катедрата по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Бъркли, а 57-годишният Томас Зюдхоф е професор по молекулярна и клетъчна физиология в Станфордския университет.
Най-престижната награда обаче идва в труден момент: правителствената агенция, която подкрепя с около 49 млн. долара изследванията на учените, изпрати персонала си в принудителен отпуск на фона на споровете за бюджета в Конгреса на САЩ. Един от новите Нобелови лауреати – проф. Ротман, заяви по този повод на пресконференция, че е започнал научната си кариера, когато „собствената идея беше единственото ограничение и можеше да бъде поет всеки риск, без значение колко голям е той. Днес подкрепата за подобни рискови идеи е по-малка и това се превръща в национален, ако не и в световен проблем“.
„Трима американци спечелиха Нобеловата награда за медицина“, пише в. „Ню Йорк таймс“ и по този начин повдига въпроса в актива на коя страна ще бъде вписана наградата на Томас Зюдхоф. С присъщата разсеяност на учения роденият в Гьотинген Зюдхоф обяснява в интервю за сп. „Шпигел“, че не знае дали все още има германско гражданство. Посолството на Германия във Вашингтон и Федералната служба по миграцията дават противоречиви изявления по този въпрос, отбелязва изданието.
В над 110-годишната история на Нобеловите награди за медицина или физиология има 204 лауреати, от които само 10 са жени. Най-много са наградените в САЩ – 96, следвани от Великобритания – 30, Германия – 17, Франция – 11, Швеция – 8, Швейцария и Австралия по 6 и т.н. Средната възраст на отличените е 57 години, като най-често срещаните рождени дни са 21 май и 28 февруари. Най-младият лауреат е 32-годишният Фредерик Бантинг, който заедно с Джон Маклауд получава през 1923 г. Нобелова награда за откриването на инсулина. Най-възрастният е 87-годишният Пейтън Роуз, който през 1966 г. е отличен за откриването на онкогенните вируси. И още един любопитен факт: списъците на номинираните се пазят в тайна в продължение на 50 години. В тези списъци е и Зигмунд Фройд, който е номиниран 32 пъти за престижната награда, но така и не я получава.
Сегашните лауреати – Томас Зюдхоф, Джеймс Ротман и Ранди Шекман, ще получат отличието си на 10 декември т.г. , в деня на смъртта на Алфред Нобел. Освен гарантираната световна слава Нобеловата награда има и парично изражение – тримата ще си поделят сумата от 8 милиона шведски крони /около 920 хиляди евро/.
