Доц. Спас Спасков – изп. директор на здравноосигурителна каса „Прайм Хелт”, специално за „Форум Медикус”
- Доброволното здравно осигуряване е съществен елемент от системата на здравеопазването. Когато критикуваме нейното състояние обаче, обикновено се ограничаваме до състоянието на болниците и на НЗОК. Забравяме, че основната роля на НЗОК е социална – чрез тоталната солидарност на населението да се покриват нуждите и на най-бедните слоеве. Известно е, че избраната формула не осигурява високо качество на медицинското обслужване заради факта, че средствата, които се акумулират в НЗОК, са недостатъчни. Поради тази причина при създаването на новата здравна система законодателите предвидиха включване и на доброволните здравноосигурителни фондове – с допълнителни вноски хората да си осигурят по-високо ниво на здравни грижи.
Какъв е проблемът тази система трудно да заработи? Основната причина според мен е в НЗОК. Касата обещава всичко, но постепенно въвежда различни рестрикции. Така например поради недостиг на направления пациентите са принудени да търсят други пътища за среща със специалист. Единият е чрез доброволните здравноосигурителни дружества, а другият – чрез кешови плащания. Това обаче е вид рестрикция, заради която си пробива път доплащането. Освен това в болничната помощ се появяват същите елементи на недостатъчност на средствата. Вече се говори за списъци на чакащите. Т.е. получаваме аналогична на доболничната помощ ситуация. В първия случай направления се издават в началото на месеца, а във втория – болницата в края на месеца няма да приема пациенти. И това се получава, защото НЗОК не може да покрие потребностите на населението. Стъпката, която трябва да се извърви, е НЗОК ясно да формулира какво и как може да извърши със средствата, с които разполага. Не става дума за реформа, защото това е даденост, която само трябва да проработи. Тогава много лесно и бързо ще се очертае нашата територия на дейност – територията на здравноосигурителните дружества за надграждане с услуги, които ще „изчистят” недоволството на гражданите. А гражданите са недоволни от дългото чакане, от липсата на достатъчно направления, от трудностите при хоспитализация и от много други неблагополучия. Ние разполагаме с механизми за решаването на тези проблеми. Но докато НЗОК не регламентира дейността си и лечебните заведения не определят цените, по които ще се работи, ще имаме известни спънки, например с предоставянето на прецизни пакети за услуги на нашите клиенти. Лично мое мнение е, че цените винаги се определят от производителя, а не от купувача. Ако държавата или НЗОК определят цените, сметките на производителите – лечебни заведения и лекари, няма да излизат и те ще бъдат недоволни. За да се постигне равновесие, би трябвало лечебните заведения да предложат цени, НЗОК да ги одобри или не, и едва тогава да се премине към едно истинско договаряне. Тогава ще се появи ясно видима потребност от доброволните здравноосигурителни дружества и с тяхна помощ здравеопазването ще достига до всички граждани, при това с необходимото качество.
Какво е качество в здравеопазването? Според мен това означава качеството, което пациентите изискват. А когато го получат трябва да намерят механизъм да заплащат за него.
Мястото на здравните фондове в системата като цяло не се определя от фактори и личности в здравеопазването.
Какъв ще бъде механизмът за включване на здравноосигурителните фондове – дали ще доплащат над заплащаното от НЗОК, дали ще се раздели дейността, дали ще се разпределят клинични пътеки и т.н., е въпрос на детайли. Те ще се уточнят след като генералното решение вече е взето.
Докато държавата пресмята ще има ли пари за здравни фондове или няма да има, на практика ние чакаме и бездействаме. За да има действие, трябва да има ясно разписана програма, която не е трудно да бъде конфигурирана. Сложно е вземането на решение. Защото е политическо. То не може да бъде на директора на НЗОК, на директорите на лечебни заведения, дори на министъра на здравеопазването. Свидетели сме, че действия на министри в тази посока не намериха политическа подкрепа.
Една от идеите беше с повишението от 2% на здравните вноски да се подкрепи частното осигуряване. Закон за това има и реализацията не е проблем, но не се прави. Още повече, че няма нов закон, който да отменя взетото решение.
Какви варианти съществуват при сегашната ситуация? Единият е едно механично доплащане от НЗОК и от фондовете. Това според мен само ще бюрократизира системата и няма да допринесе до реален резултат за хората. По-скоро НЗОК, след като определи своя периметър на действие с 6-е процента, с които разполага, а допълнителните здравни фондове го надстроят със своите 2%, едва тогава идва ред на т. нар. трети стълб – доброволното здравно осигуряване, който ще „чисти” ноксовете в здравеопазването. Каквото и да се реши, НЗОК трябва да определи своя пакет услуги, за да могат да се проявят потребностите от надстрояване. Всичко това е лесно изпълнимо технически, стига да има политическо решение. В България има достатъчно компетентни хора, които качествено да изпълнят задачата, само трябва тя да бъде поставена и сроковете за изпълнение – определени.
В момента дружествата за доброволно здравно осигуряване у нас са 21. По премиен приход нашето е класирано на 11-о място. Резултатът ни не е забележителен, но сме лицензирани отскоро – преди 3 години. С днешна дата обаче имаме много добра новина. Мажоритарен съсобственик стана Първа инвестиционна банка – мощен инвеститор, който влиза в състава на дружеството с 5 млн. лв. Това е изключително сериозна подкрепа и сама по себе си ще доведе до стабилност и бурно развитие на дейността ни. Фактът, че хора от бизнеса проявяват интерес към здравноосигурителната дейност, говори, че те виждат добра перспектива в нея. За нас това е важен знак за постигане на по-голямо доверие от бъдещите ни клиенти. От друга страна, дружеството разполага с компетентен персонал – хора, които много добре познават здравеопазването и са в състояние да осигурят на клиентите медицинска помощ в най-добрите лечебни заведения и при най-добрите специалисти.
Започваме изграждането на собствени медицински центрове. В момента вървят процеси по регистрацията и стартирането на дейността на два центъра – в София и в Пловдив. Идеята е да създадем мрежа от лечебни заведения за доболнична помощ, а по-късно и за болнична.
В момента осигуряваме чрез надграждане основно това, което пациентите не получават от съществуващата система на здравни грижи. Прилагаме различни подходи – анкети, преки контакти и други средства за информация, за да откриваме и компенсираме слабостите на системата. Например в сферата на доболничната помощ съдействаме на нашите клиенти по-лесно да избират къде да отидат, а недостига на направления компенсираме с заплащане, пряко чрез договорни отношения. Много важна задача е контролът на качеството. Медицинската дейност се оценява от пациентите според възможностите за лечение, които им се предоставят, а от специалистите – дали се оказва адекватна помощ. Контролът, който ние извършваме, започва от първата среща в кабинета на лекаря и завършва с приключване на лечебния процес. Разбира се, идва и моментът за разплащанията, а както е известно, те са регламентирани и нерегламентирани. Но гражданите не разпознават добре разликата, затова нашата задача е да извадим на светло тези плащания. Практиката показва, че така и лекарите, и пациентите остават доволни.
Когато говорим за доброволното здравно осигуряване, оставам с впечатление, че то в голяма степен е непозната територия както за гражданите, така и за голяма част от управляващите. Доскоро на ниво министър се говореше, че ще създадем доброволен здравноосигурителен фонд. Защо? При положение, че вече има създадени 21…
