Д-р Захари Стойчев – акушер-гинеколог от МБАЛ “Христо Стамболски” в Казанлък, предприел тридневна гладна стачка, пред “Форум Медикус”:

- Добре съм, кръвното ми налягане е малко високо /160 на 91/, иначе се чувствам нормално, отслабнал съм с 2 килограма. Аз по принцип имам проблеми с кръвното, но не съм регистриран като хипертоник и си купувам лекарствата. Независимо че мога да вляза при общопрактикуващ лекар или при специалист, сам се грижа за решаването на този проблем.

За последно се храних преди два дни /в неделя, 26 септември/, пия само чай или кафе, и то без захар, но не съм притеснен здравословно. Стачката ми е краткосрочна, но показателна реакция за случващото се в нашето здравеопазване.

Ще дам няколко примера, които ме подтикнаха към този акт.

Доколкото знам категоризацията на болниците в България ще бъде обвързана и със заплащането. Знаете, че има три степени на оценка, към които съответно ще бъдат причислени големите национални болници като първа категория, втората група формират областните болници и някои университетски, в последната категория ще бъдат най-малките болници като нашата. Нали разбирате, че става въпрос не само за пари, но и за принципи. Най-страшното в една държава е, когато се погазват принципите. Преди повече от сто години една голяма хуманистка е казала, че истинският човек трябва да се изправя пред трудностите и да преодолее страха си. Аз преодолях своите страхове и реших да направя този протест под формата на гладна стачка.

Ще ви дам и друг пример, който е малко по-встрани от медицината и е свързан с тия показни акции, които прави МВР. Когато запитали един съдия в американски съд защо не направят така, че делата да не се протакат с години, а да се съкрати съдебният процес, той отговорил: защото нашата държава се основава на принципи!

Оказва се, че според новите стандарти и правила у нас едно и също заболяване, лекувано по един и същ начин, с еднакъв професионализъм и морал, ще бъде заплащано различно в зависимост от категорията на болницата?!

И не само това – имам колега и приятел, който е шеф на Онкодиспансера в Ст. Загора. Оказва се, че според новите изисквания в една клиника трябва да работят 14 доктори. Разбирате ли какво се получава? Точно там, където се работи по-евтино, с по-малко специалисти ще бъдат наложени тези правила. И това се прави нарочно спрямо болниците, спрямо клиниките и отделенията. Има един термин, който се нарича партиципация. Освен вземане на участие в нещо думата означава и сключване на сделка между две и повече лица. Измислят се правила за пряко вмешателство в работата ни, измислят се стандарти за количества. Да си направил толкова операции, да си осъществил толкова раждания. Аз имам 37 години стаж като акушер-гинеколог, от които над 30 години със специалност. Сигурно съм изродил 10 хиляди бебенца. Стотици хиляди операции съм направил. Представете си, че аз не работя в Казанлък, а в друг по-малък град с по-малка болница. Понеже аз няма да постигна тази бройка операции или раждания, ще има негативни последствия за работата ми. Питам: кой и на кого е дал правото да отменя държавното и общественото признание на моята професия като лекар и като специалист?! Колко е голямо значението на броя раждания, на операциите, на излекуваните болни? Ще загубим квалификация? Това е само оправдание, претекст. Въвеждат се и ограничения на броя легла. Да не би държавата ни на този етап да плаща здравеопазването? Плащаме го ние, със собствените си здравни вноски. В моята си болница мога да имам отделение със сто легла и няколко болни. Държавата има ли ангажимент към броя легла? Това са поредица от абсурди.

Всеки божи месец ние даваме финансов отчет на здравната каса – колко болни са преминали по дадена клинична пътеки, разходи, приходи и пр. В момента РЗОК не приема отчета на болницата за август, защото иска да й подготвим отчет с 80 хиляди лева по-малко. Това е финансово престъпление. Да не говорим за нарушенията на Конституцията – защо глобяват и наказват личните лекари, които дават повече талони за направления? Та нали по този начин те осигуряват т.нар. достъп до здравеопазване? И това, което сега се тиражира, то не е ли също погазване на конституционни права? Говоря за листите на чакащи, за доплащането…

Абсурдите на българското здравеопазване просто нямат край.

В момента само на нашата болница здравната каса дължи неизплатени 600 хиляди лева. Огромна сума, ние не можем не само да получаваме нормални заплати, но и да обслужваме задълженията си към кредитори и фирми. Ние престанахме да храним болните, получаваме 70% от възнагражденията си, и то със закъснение от 15-20 дни. Касата изплати 68 процента от заработеното през юни, а заплатите си получихме в средата на август. Юлските заплати получихме на 21 септември т.г. Виждате какво става? Излиза, че с наши пари лекуваме болните. И не това е най-страшното. Държавата не финансира здравеопазването, здравната каса е институцията, която събира вноски и се разплаща в сектора с нашите пари. Фирмите доставчици също са на прага на търпимостта. Те са големи наши кредитори и ако не получат парите си, могат не само да спрат доставките на медикаменти и консумативи, но и да запорират банковите ни сметки, да ни обявят в несъстоятелност, да ни съдят. По-тревожно от това няма накъде…

Ситуацията е абсурдна и в друг аспект. Естествено, че става дума и за пари – елате да видите фишовете на наши санитари, помощен персонал, хора, които са теглили кредити. Като получават 70 на сто от заплатите си, под графата “чиста сума” цифрата е кръгла нула. Хората изнемогват – не могат да си плащат заема, не могат да изхранват семействата си. Как живеят тия хора, в кой век сме? Разбирате ли за какво става дума, ножът просто е опрял до кокала.

Аз продължавам да ходя на работа. Първо – не мога да зарежа бременните, родилките, пациентите си, и второ – това е краткосрочна гладна стачка, тридневна, но абсолютно реална. Никаква храна, само кафе, чай, вода, и то без захар. Не съм оптимист какво ще последва от всичко това.

Но, както казах, човек трябва да преодолее страха си и да се бори…Аз го направих. Дано е за добро!

Записал Стойчо СТОЕВ