Меморандум за сътрудничество между пет институции ще се опита да осветли паралелния износ на медикаменти, така че да не застрашава живота и здравето на българските пациенти. Това обяви служебният заместник-министър на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев след среща с представители на фармацевтичния бранш. На срещата беше обсъдена настоящата криза с недостига на някои лекарства на пазара и бяха набелязани няколко мерки за справяне с проблема.
– Ще се опитаме пропорционално да ограничим тези дефицити, които са в резултат на паралелен износ. Ще направим всичко възможно българските пациенти да имат достъп и да получават качествени медикаменти, категоричен беше д-р Кундурджиев.
За целта Министерството на здравеопазването ще инициира съвместни проверки с Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Националната агенция по приходите (НАП) и Агенция „Митници”. Задачата на всички ще бъде да установят как и защо определени лекарства стават обект на паралелна търговия. След това износът на същите продукти ще бъде ограничаван, докато не се задоволят нуждите на българския пазар, уточни д-р Кундурджиев.
Както е известно, в дъното на проблема стоят цените на лекарствата у нас, които са едни от най-ниските в Европейския съюз. Самият паралелен износ пък е напълно законна дейност, регламентирана от принципите за свободно движение на хора, стоки и капитали в общността. И когато едно лекарство е на по-ниска цена у нас, но на по-висока в друга европейска държава, това води до паралелен износ, разясни Деян Денев, директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM).
– Според допусканията по данни на различни анализаторски компании паралелният износ представлява между 6 и 10% от стойността на лекарствения пазар. Острият дефицит възниква, защото търговията е съсредоточена в твърде малко лекарствени позиции – между 100 и 150, което води до регулярен недостиг на медикаменти в различни медицински области, добави Денев.
Понастоящем на пазара липсват основно инсулини, противоепилептични препарати и биологични продукти за лечение на ревматолгични заболявания. Само Българският фармацевтичен съюз (БФС) е получил 130 сигнала за липсващи медикаменти през януари тази година, съобщи председателят на организацията проф. Илко Гетов. Затова всички институции, заинтересовани от ограничаването на паралелния износ, ще подпишат меморандум за сътрудничество.
Отделно екипът на служебния здравен министър д-р Илко Семерджиев ще подготви законодателни промени, които ще остави на своите наследници, за да бъдат дебатирани в рамките на следващото Народно събрание. Подготвят се и корекции на някои текстове в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, които забраняваха износа на медикаменти без изричното разрешение на ИАЛ. Разпоредбите бяха отменени като противоконституционни и сега търговците на едро само уведомяват агенцията, че планират износ. Тя обаче няма правомощия нито да провери дали заявката е изпълнена, нито да прекрати износа на лекарства.
– Досега сме наблюдавали, че при проверки от страна на ИАЛ, средно 3 до 10 месеца след това, в зависимост от продукта, настъпва успокоение на пазара. Нашият опит показва, че има полза от тези проверки, добави директорът на агенцията Асена Стоименова.
По думите й една от последните сделки между дистрибутор и аптека, по която ИАЛ е наложила санкции, е била на обща сума от около 500 хил. лв. В същото време глобата по закон е твърде символична – между 1000 и 5000 лв., и не респектира търговците. Затова и повечето от тях не изпълняват единственото си задължение да осигуряват първо количествата, нужни на българския пазар, и чак след това да продават лекарства зад граница.
