Вие сте в: Начало // Всички публикации // IV Национален конгрес по вирусология

IV Национален конгрес по вирусология

Четвъртият национален конгрес с международно участие, известен още като „Дни на вирусологията в България”, бе проведен в Големия салон на БАН от 18 до 20 май т.г. Научното събитие бе организирано от Българското микробиологично дружество към Съюза на учените в България. Бяха изнесени общо 50 доклада, посветени на последните постижения в областта на медицинската, ветеринарномедицинската и растителната вирусология. Председател на форума бе акад. Ангел Гълъбов.

В своето слово при откриване акад. Гълъбов подчерта:

Щастливи сме да се срещнем и да обсъдим нашите търсения и постижения в областта на вирусологията след третия конгрес през 2012 г. Сега ни предстои да се запознаем с научни новости, както и да обсъдим на специална дискусия съществуващи днес проблеми в областта на вирусологията”.

Акад. Гълъбов представи списание „Acta Мicrobiologica Bulgarica”, което се издава от Българското микробиологично дружество и обхваща най-актуалните постижения във всички клонове на микробиологичната наука.

Директорът на Института по микробиология „Стефан Ангелов” при БАН чл.-кор. Христо Найденски поздрави участниците, като фокусира вниманието към основните направления, обхващащи пленарните доклади, научните съобщения и постери. Той изрази очакванията си за плодотворна и обществено-полезна работа на конгреса.

Успешни дни на вирусологията в България пожела и проф. Паскал Желязков, директор на Националния диагностичен и научноизследователски ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Георги Павлов“ в София. Проф. Желязков заяви, че въпреки финансовите ограничения, които съществуват пред българската наука, специалистите от института, който той ръководи, се стремят да поддържат високо ниво в цялостната си дейност и да бъдат едни от първите в борбата срещу инфекциозните заболявания.

Прелюдията към докладите на високия форум завърши с вълнуващо слово на акад. Ангел Гълъбов, посветено на делото на 97-годишния проф. Петър Андонов, който има значими, заслужаващи дълбоко уважение заслуги в развитието на медицинската вирусология, както и за обучението по вирусология в Биологическия факултет на Софийския университет.

В далечната 1958 г. проф. Андонов организира самостоятелен отдел по вирусология към сегашния Национален център по заразни и паразитни болести. По негова инициатива в големите областни градове се създават хигиенно-епидемични станции (ХЕС) със специализирани звена за вирусологични изследвания. Той сформира и председателства Специализирания научен съвет по вирусология към ВАК. През 1962 г. проф. Андонов въвежда курс по вирусология в Биологическия факултет на Софийския университет и превръща това научно звено в база за изграждане на млади вирусолози. През годините заема редица отговорни постове, бил е и главен редактор на вестник „Здравен фронт”. Написва първия учебник по обща вирусология, както и повече от 200 научни статии и обзори. Днес, независимо от достолепната си възраст, проф. Петър Андонов продължава да  се интересува живо от новостите в своята специалност.

Първият пленарен доклад на конгреса бе на доц. Николай Петров, вирусолог от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” към Селскостопанската академия. Доц. Петров представи ролята на т.нар. малки интерфериращи РНК в борбата срещу човешките ентеровирусни инфекции. Хвърли светлина върху защитния механизъм на генното мълчание. Това е процес, при който се блокира генната експресия. Всеки организъм е изграден от гени, които са програмирани така, че да могат да се реализират определени белези в дадено време от развитието на организма. Това става постепенно, като едни гени са блокирани, а други не. Когато идва момент да се реализира даден ген, генното мълчание не действа. Учените се стремят да използват този нормално функциониращ механизъм в организмите за различни цели. Една от тях е да се блокират гени на патогенни вируси. По този начин самият вирус не може да се развива и се спира неговата инвазия в организма. Когато се развиват тумори, вирусът би могъл да се блокира, като се атакува чрез генното мълчание и така да се потисне експресията му. При изпитванията на дадено лекарство е възможно един по един да се блокират дадени гени и по този начин да се определи на какъв стадий, на кой ген от развитието на даден организъм действа конкретният медикамент. Така се откриват нови приложения за различни лекарства. В момента изследователите са на крачка пред разрешаване на проблема за блокиране на човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ) чрез механизма на генното мълчание.

Един от докладите, свързани с този механизъм, бе на проф. Раджаши Гаур от Индия, който представи резултати от проучванията на неговия екип върху бегомовирусите, виновни за намаляване на добивите от редица зеленчуци в света и така водещи до съществени икономически загуби. Данните, които проф. Гаур цитира, показват, че бегомовирусите разширяват своя кръг от гостоприемници, поради което изследователите търсят ефективен процес за осъществяване на устойчивост към вирусната инвазия. Такава е целта  на разработената в Индия стратегия на генно мълчание, която може да се използва за контрол на бегомовирусните симптоми по растенията.

Този проблем е много съществен не само за Индия, но и за Европа. Ние работим по съвместен проект с доц. Николай Петров и подготвяме книга, чиито автори са специалисти от целия свят. Тя ще се появи в България през юли тази година – подчерта проф. Гаур. – Това е книга за произхода и историята на вирусите по растенията, за това какви култури се заразяват и как фермерите могат да се борят с болестите по растенията, осигурявайки тяхната защита чрез различни технологии.

Специален интерес предизвика докладът на проф. Ищван Тобиаш от Унгария, в който бе разгледана периодичната поява на вирус, причинител на петнистото изсъхване по доматите (TSWV). Борбата с този вирус първоначално е включвала инсектициди и инсектицидни уловки против трипсове, пренасящи заразата. След това се е разширила и с атака срещу плевелите – гостоприемници на вируса. После в някои типове пипер е внесен ген за устойчивост срещу въпросния вирус. Но през 2010 г. спорадично, а през 2012 г. по-често е наблюдавано преодоляване на устойчивостта от страна на щам на същия вирус.

В Унгария продукцията на домати и чушки е изключително важна за страната – сподели проф. Тобиаш. - Търсим възможности за преодоляване на вируса. Целта на изследванията е да открием нови генетични източници на устойчивост в доматите и чушките.

И на този конгрес бе поставен въпросът за вечната борба между микро- и макроорганизмите, между вирусите и най-висшето създание в природата – Homo sapiens. С изключително внимание присъстващите посрещнаха  доклада на проф. Франсис Делпейру от Пастьоровия институт в Париж. Проф. Делпейру е водещ специалист по генетика на ентеровирусите, който на конгреса разгледа съвременните възможности за овладяване и ликвидиране на полиовирусите от рода ентеровируси, причинители на полиомиелита (детския паралич). Работейки заедно със своя екип на остров Мадагаскар, в Нигерия и Камерун, той е изследвал ефекта от комбинацията на коксаки вируси с противополиомиелитните  ваксини  на Сейбин.

Трябва да направим по-ефикасна и по-безопасна ваксина, която да спасява повече хора – заяви проф. Делпейру - защото знаем как да манипулираме генома. Едно от бъдещите намерения на изтъкнатия френски професор е да привлече в екипа си млади хора, които се интересуват от наука и  искат да работят за създаване на нови антивирусни терапии. Той е убеден, че изследователите в областта на вирусологията трябва да  се трудят в полза на различни страни  и да споделят своя опит – научен, житейски, човешки. В същия дух е и виждането му относно възможността за въвеждане на нови критерии за подготовката на ваксини. Съобщение на екип от млади изследователи, ръководени от акад. Ангел Гълъбов, привлече вниманието на вирусолозите с проучванията върху възможностите за лечение на ентеровирусните инфекции. Ентеровирусите имат свойството лесно да се променят и да водят до устойчивост към всеки приложен срещу тях медикамент. Това се установява при монопрепаратите. Комбинациите от два препарата също водят до устойчивост на вирусите – т.нар. двойна резистентност. Новият метод представлява последователно алтернативно приложение на противоентеровирусни вещества с известен механизъм на действие. Изследователите отчитат оптимален противовирусен ефект при тройните комбинации, който има огромно практическо значение за овладяване на болести като летен грип, менингити, очни инфекции, перикардити, миокардити и др.

Сериозен отпор срещу инвазията на ХИВ-инфекцията е въвеждането на т.нар. протеазни инхибитори в терапията, за което докладва проф. Радка Аргирова. Според нея тези продукти са променили цялата епидемия от ХИВ/СПИН и са я превърнали от болест, непременно завършваща със смърт, в една хронична инфекция, която днес все по успешно се овладява. От 2012 г. вече се говори за възможност да се унищожава ХИВ от организма като пътищата за т.нар. ерадикация са различни. Изследванията в тази насока са от полза и за овладяване на инфекцията от хепатит С, категорично потвърди проф. Аргирова.

Във фокуса на вниманието бе съобщението на проф. Анна Папа от Катедрата по микробиология при Медицинския университет в Солун. Тя се спря на инфекции, причинени от арбовируси през последните години в Средиземноморските страни. Сред основните фактори, довели до разпространението на тези заболявания, проф. Папа открои промяната в околната среда и глобализацията. Според нея пътищата за справяне с проблема са компетентност и висока информираност на медицинския персонал, коректно  отчитане на необичайни случаи, както и сътрудничество между експертите от различни страни в света.

Много полезно за клиничната практика бе проучване върху възникнали гастроентерити с вирусна етиология, направено от екип на проф. Татяна Червенякова от Инфекциозната болница „Проф. Ив. Киров” в столицата. Обхваната е група от ученици (общо 22, от които 17 момчета и 5 момичета) от Професионалното училище по компютърни технологии и системи в Правец. Възрастта им е от 14 до 18 години, а състоянието им – тежък гастроентерит. Терапевтичните подходи, които експертите успешно са приложили, са: орално и парентерално рехидратиране, медикаментозно лечение срещу симптомите на гастроентерита, както и подходяща диета.

Анализ на данните от вирусологични изследвания и от клинично протичане на инфекциите с грипен вирус и с респираторно-синцитиален вирус на пациенти в Инфекциозната болница в София направи Иван Иванов. Той представи труда на изследователски екип от болницата, от Медицинския университет в София и от Националния център по заразни и паразитни болести. За периода от декември 2015 г. до март 2016 г. екипът е установил като преобладаващ грипния щам A (H1N1) pmd09 и тип В, причиняващ инфекции, които налагат хоспитализация. За същия период сред децата под 5-годишна възраст респираторно-синцитиалният вирус е бил основен етиологичен агент, водещ до продължителни заболявания и бавно възстановяване.

Интересни резултати от досегашни проучвания, с потенциал за нови  разработки, представиха група вирусолози от Варна. Изследванията на доц. Лилия Иванова, ръководител на Катедрата по микробиология и вирусология при МУ във Варна, и на Живка Стойкова от Клиничната лаборатория при УБ „Св. Марина” показват, че инфекцията с цитомегаловируси е най-разпространената сред населението в Североизточна България и се появява главно в първите години от живота. Друго проучване на експерти от Варна отчита висока честота и на инфекциите с вирус Епщайн-Бар сред населението на Североизточна България, като най-голям риск от развитие на Ходжкинов лимфом съществува в първите три години след  тази инфекция.

Ново предизвикателство в областта на вирусологията е окултният хепатит В, проучен от варненските изследователи сред  55 пациенти от УБ „Св. Марина“. Това са пациенти с клинични данни за чернодробна дисфункция и повишени чернодробни ензими. Сравнителен анализ с предишни проучвания дава основание на авторите да потвърдят очаквано заключение, че най-уязвими са пациентите с HBV-инфекция и с чернодробно заболяване.

Форумът премина в изключително академична обстановка и завърши с дискусия. Бе обсъден въпросът за обществената полза от знанията по вирусология и обучението по тази дисциплина във висшите учебни заведения у нас. Според доц. Лилия Иванова различните висши учебни заведения дават различен приоритет на отделните компоненти на дисциплината микробиология, което трябва да се промени. Големият научен форум бе изпълнен с практически идеи в полза на хората, както и с новаторски, откривателски дух, творчески, смел поглед към бъдещето. Не е пресилено да се каже, че IV национален конгрес по вирусология се превърна в своеобразен портал към нови научни завоевания.

Д-р Ваня ШИПОЧЛИЕВА, дм

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.