Д-р Мими Кубатева – директор на РЗИ-Смолян, специално за „Форум Медикус“
– Уважаема д-р Кубатева, моля разкажете как стартира работата на комисията за областна здравна карта? Колко време работихте?
– Областната здравна карта бе изготвена по образец и ред, определени в методика, утвърдена от министъра на здравеопазването, в посочения срок – 23.11.2015 г. Директорът на РЗИ представи анализ за състоянието на здравеопазването в областта и на всеки член от комисията бе предоставен набор от информация с база данни за подготовка и представяне на писмени становища и предложения на следващата работна среща. Работните заседания /4 на брой/ бяха проведени в периода 16-23 ноември, с активното участие на РК на БЛС, РЗОК, кметове, както и на поканените като гости директори на болнични лечебни заведения.
– Кой е основният фактор за сигурност, че няма да бъдат допуснати грешки? Каква е ролята на обективните данни и на субективния фактор при толкова важни за региона решения?
– Мисля, че съзнателни грешки не биха се допуснали, ако има обективизъм и професионален подход при вземане на решения. Общият интерес трябва да бъде водещ, което в много случаи не е лесно. Проявеното отговорно и ангажирано отношение на членовете на комисията показа желанието да се направи максимално възможното за оптимизиране на здравеопазването в областта.
За вземане на правилни решения са важни обективните данни и субективният фактор. Първите са базата, а възможностите на субективния фактор определят ефективността на решението. Считам, че всички вложихме компетентностите си по най-градивния начин.
– Кое бе най-голямото препятствие, имаше ли непреодолими трудности, направихте ли компромиси?
– Най-горещият въпрос бе свързан с определяне броя на леглата. Комисията беше длъжна да се съобрази със спецификите на областта и да осигури условия за достъп до медицинско обслужване на хората от отдалечените, труднодостъпни райони. За разлика от големите градове и области, при нас, за да се удовлетворят реално потребностите от болнична медицинска помощ, като се даде възможност на общинските болници да работят , европейският стандарт е неприложим.
Отдавна сме на мнение за необходимост от различен модел на здравеопазване в отдалечените, труднодостъпни населени места. И в столицата, и в периферията хората имат еднакви потребности и сме длъжни да им осигурим равен достъп до медицинска помощ.
– Какво точно решихте – как ще изглежда здравната система в областта според разработките на комисията? В какви посоки очаквате да се подобрят организацията и ефективността на дейностите?
– В изготвената областна здравна карта са заложени потребностите от минимален брой специалисти в доболничната МП – лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи; предложен е броят на леглата по видове и нива на компетентност и ЛЗ, които трябва да бъдат изградени. Предвидили сме по 2 специалисти в извънболничната медицинска помощ за осигуреност на пациента с избор и с второ мнение. Наложително е да бъдат привлечени специалисти по медицинска онкология и неврохирургия, повече интернисти за осигуряване на медицинската експертиза, лабораторни лекари и специалисти по образна диагностика за осигуряване на достъп до медико-диагностична дейност, както и повече специалисти по здравни грижи.
За изпълнение изискванията на медицинския стандарт по спешна медицина (в областта около половината населени места са трудно достъпни, достигат се за време над 20 минути) предлагаме: осигуряване на изнесени мобилни екипи в проблемните общини – Смолян, Чепеларе и Девин; оптимизиране на обслужваните райони от филиалите и организиране на санитарна авиация (медикоптер) в Девин, която да обслужва трудните общини, а при бедствени ситуации – и цялата област.
Значителната отдалеченост на областния град до други областни центрове налага разкриване на структура за инвазивна кардиология, като се даде възможност за равен достъп до тази медицинска услуга и на хората от областта, тъй като сърдечно-съдовата патология е с водещо значение за смъртността. Необходимо е да продължи работата по разкриването на онкологичен медицински център, започнат преди повече от 8 години по гръцки проект. Анализът на онкопатологията в областта за 20-годишен период показва висока смъртност – с 3-4 пункта над средната за страната, в резултат на късно откриване на болестта поради затруднен достъп до специализирана онкологична помощ.
Трудностите в работата на общинските болници, свързани с осигуряване на кадри и с обема дейност, са предпоставка за евентуалното им преструктуриране в лечебни заведения за продължително лечение, палиативни грижи, или за създаване на такива специализирани звена в болниците, или в структури за извънболнична медицинска помощ. Това би било възможно след нормативно регламентиране на изискванията и финансирането на тези дейности.
Поради неравномерно разположената първична медицинска помощ и специализираната извънболнична помощ – предимно в областния град и в големите общински центрове, развитието на телемедицината, както и поемането на инициативи от общините – например за изграждане на интегрирани медико-социални услуги, ще подобрят медицинското обслужване.
Със заложеното в областната здравна карта даваме картина на потребностите на областното ни здравеопазване, чието осигуряване ще подобри организацията и ефективността на медицинската помощ в резултат на оптимизирани достъп и качество.
– Какво предстои – има ли опасност на следващо равнище да не одобрят решенията? Налице ли са достатъчно специалисти – лекари, професионалисти по здравни грижи и т.н., които да реализират планираното?
Областната здравна карта е част от националната, съобразена със спецификата на района. Очакваме предложената от нас карта да бъде одобрена. Направените забележки ще бъдат взети под внимание.
По отношение на специалистите вече споменах, че кадровият дефицит е проблем №1 за областното здравеопазване – липсват специалисти в болничните лечебни заведения – най-вече анестезиолози, педиатри, рентгенолози и др.; в извънболничната помощ – онколози, неврохирург, психиатри и т.н. Няма лекари и в здравните институции – РЗИ и РЗОК. Много тежко е положението в ТЕЛК. Не мога да си представя какво ще бъде след пет години. Същото е и със специалистите по здравни грижи. Потребностите са два пъти повече от наличните. Имаме известна надежда в посока за попълнение от подготвящите се във ФОЗ в София, които провеждат изнесено обучение в Смолян.
За решаването на кадровия проблем са нужни спешни действия на национално и местно ниво. Регионалният съвет по здравеопазване в Смолян е разглеждал проблема, ръководителите на болници също полагат сериозни усилия. Единодушни сме за значимостта на кадрите по осигуряване на медицинската помощ и за необходимостта общините да оказват подкрепа за задържане и привличане на специалисти. Предложили сме в приложенията към областната здравна карта наредбата за специализация на лекарите да се облекчи максимално и да се намали времето за обучение с откъсване от работа.
– Каква бе ролята на РЗИ, както и лично Вашата в процеса на работа? Чувствате ли удовлетворение от свършеното, очаквате ли с оптимизъм бъдещето на здравната система в Смолянска област?
– Анализирани са секторите и са изведени основните проблеми на здравеопазването в нашата област – кадрови дефицит; неравнопоставен достъп, особено за хората от отдалечените малки населени места; оцеляването на общинските болници. Ролята на директора се изразява в усилията, търпението, убедителността, в умението да приемеш различното мнение, да прецениш разумното предложение и да решиш доколко да отстъпиш, за да не се престъпи законът.
Острата криза с кадрите и демографският срив затрудняват работата в областта и страната. Оптимист съм, че националната здравна карта и тази в областта ще доведат до предприемане на своевременни действия за ефективно здравеопазване.
