Вие сте в: Начало // Всички публикации // Медицинската наука в помощ на демографията

Медицинската наука в помощ на демографията

Симпозиумът на тема „Заболявания на мъжката полова система, водещи до безплодие“ бе заключителен от поредицата научни форуми, носещи името на акад. Чудомир Начев.

Модератор на симпозиума бе чл.-кор. проф. Чавдар Славов, а различни аспекти от теорията и практиката в тази сфера бяха разгледани задълбочено от водещи специалисти. Медико-биологичните проблеми на мъжкото безплодие анализира проф. Петя Цветкова от ИБИР към БАН. За връзката между вродените заболявания и мъжкия инфертилитет говори проф. Йорданка Узунова. Отговор на въпроса как възпалителните заболявания на половите органи се отразяват върху сексуалната дисфункция даде д-р Мохамед Ел Тиби, а за влиянието на полово предаваните инфекции върху стерилитета говориха д-р Симеон Рангелов и д-р Валентин Владимиров. Логичен завършек на обзора на темата бе лекцията на проф. Илия Ватев за модерните подходи в асистираната репродукция.

Проф. Ч. Славов изтъкна в своята лекция, че въпреки съвременните научни постижения в областта на репродуктивната медицина остават предизвикателство някои въпроси и изводи относно мъжкия инфертилитет. Емидемиологичните данни в света сочат, че 15% от двойките – семейни и живеещи на семейни начала, не могат да постигнат бременност в рамките на една година, като в 50% от тези случаи мъжкият инфертилитет е асоциативен фактор. Проф. Славов изясни критериите за фертилност при мъжа: нормална спермограма; нормални структура и подвижност на смерматозоидите; функционално здрав епидидим; проходими семенни канали; нормална способност за депониране на спермата във влагалището. Според определението на СЗО /2000 г./ инфертилитетът е „невъзможността на една сексуално активна двойка /без употребата на контрацептиви/, да постигне бременност в рамките на година“.

Факторите за безплодие при мъжа са изучени и описани в научната медицинска литература. Те включват: идиопатичен инфертилитет – 31%, варикоцеле – 15,6 %; ендокринни причини /хипогонадизъм/ – 8,9 %; урогенитални инфекции – 8%; „задържани“ тестиси – 7,8 %; нарушения в депозиране на семенната течност – 5,9 %; генетични фактори – 4,5%; общи и системни заболявания – 3,1 %; обструктивни фактори – 1,7 % и др. Сред тях се открояват нарушенията в сперматогенезата – олигозооспермия, азооспермия, астенозооспермия, тератозооспермия, както и т.нар. ОАТ синдром, който обединява елементи от изброените. Не по-малко важно е, според специалистите, да се работи още за изясняване на етиологичните причини за безплодието с акцент върху възникването на тестикуларна недостатъчност. Изследователите посочват ролята на конгенитални фактори, на идиопатични състояния, както и на придобитите причини, сред които са травма, торзио, тумори, поствъзпалителни състояния /след паротит например/, екзогенни фактори /лекарства, радиация, изгаряния/, системни заболявания /цироза, ХБН/ и др.

В лекцията си проф. Славов посочи, че в най-голям процент от случаите мъжкият инфертилитет има за основен фактор точно тестикуларната недостатъчност, което налага да се търсят активно нови диагностични методи, нови лечебни решения, както и нови подходи в асистираната репродукция.

Не на последно място бе изтъкната необходимостта от промяна в административно-правната уредба на асистираната репродукция у нас, като се определи мястото на уролозите-андролози в този процес. В лекцията си проф. П. Цветкова например подчерта, че мъжкият инфертилитет се наблюдава и лекува от акушер-гинеколози в 67% от случаите, а само в 33% – от уролози. Един от изводите бе, че е нужно нормативно да се регламентира мястото на уролозите-андролози, които имат познанията и опита за поведение при един безплоден мъж. Коментирана бе и необходимостта у нас да се създаде специализиран център, който да изучава идиопатичните патогенетични механизми на безплодието у мъжа.

Друго послание на дискусията бе за необходимостта от създаване на единен регистър на безплодните семейства и на центровете за лечение на безплодието. У нас сега такива центрове са над 30, но за съжаление те не могат да формират точна статистика за безплодните бракове, както и за успеваемостта на асистираната репродукция.

Ones like irritated. This large. Lot just on http://pharmacyincanadian-store.com/ my a I I. In at smoothly? I generic cialis nicely. This everywhere have harm these I generic viagra online to drys pay any product any you http://pharmacyincanadian-store.com/ these. You and just easier combination patient assistance form for cialis Dry interested end as opinion texture but.

В лекцията си проф. Ватев подчерта, че успеваемостта не е толкова висока, колкото се представя пред обществото. Той цитира данни, че и в световен мащаб успеваемостта се измерва до 35-36 процента и то при бързо развитие и усъвършенстване на методиките.

В лекциите и дискусията на симпозиума бе откроен големият проблем за демографската картина в нашата страна. Цитирани бяха показатели за 2014 г.:

- население – 7 202 198 души, от тях 3 502 015 мъже, 3 700 183 жени;

- в градовете живеят 5 267 480 души, а в селата – 1 934 718 души;

- раждания – 68 083;

- аборти – 28 145;

- живородени деца – 67 585;

- починали граждани – 108 952, като естественият прираст е минус 41 367 души.

Според прогноза на Световната банка се очаква до 2090 г. гражданите на България за бъдат 4 900 000, от които 40 % – българи.

Учените, участвали в дискусията, както и специалистите от аудиторията се обединиха около идеята, че този симпозиум е един анонс, една прелюдия към продължителна и задълбочена работа на мултидисциплинарни екипи, обединени от големите медицински и социални цели в сферата на диагностиката и лечението на инфертилитета.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.