Симпозиумът на тема „Заболявания на мъжката полова система, водещи до безплодие“ бе заключителен от поредицата научни форуми, носещи името на акад. Чудомир Начев.
Модератор на симпозиума бе чл.-кор. проф. Чавдар Славов, а различни аспекти от теорията и практиката в тази сфера бяха разгледани задълбочено от водещи специалисти. Медико-биологичните проблеми на мъжкото безплодие анализира проф. Петя Цветкова от ИБИР към БАН. За връзката между вродените заболявания и мъжкия инфертилитет говори проф. Йорданка Узунова. Отговор на въпроса как възпалителните заболявания на половите органи се отразяват върху сексуалната дисфункция даде д-р Мохамед Ел Тиби, а за влиянието на полово предаваните инфекции върху стерилитета говориха д-р Симеон Рангелов и д-р Валентин Владимиров. Логичен завършек на обзора на темата бе лекцията на проф. Илия Ватев за модерните подходи в асистираната репродукция.
Проф. Ч. Славов изтъкна в своята лекция, че въпреки съвременните научни постижения в областта на репродуктивната медицина остават предизвикателство някои въпроси и изводи относно мъжкия инфертилитет. Емидемиологичните данни в света сочат, че 15% от двойките – семейни и живеещи на семейни начала, не могат да постигнат бременност в рамките на една година, като в 50% от тези случаи мъжкият инфертилитет е асоциативен фактор. Проф. Славов изясни критериите за фертилност при мъжа: нормална спермограма; нормални структура и подвижност на смерматозоидите; функционално здрав епидидим; проходими семенни канали; нормална способност за депониране на спермата във влагалището. Според определението на СЗО /2000 г./ инфертилитетът е „невъзможността на една сексуално активна двойка /без употребата на контрацептиви/, да постигне бременност в рамките на година“.
Факторите за безплодие при мъжа са изучени и описани в научната медицинска литература. Те включват: идиопатичен инфертилитет – 31%, варикоцеле – 15,6 %; ендокринни причини /хипогонадизъм/ – 8,9 %; урогенитални инфекции – 8%; „задържани“ тестиси – 7,8 %; нарушения в депозиране на семенната течност – 5,9 %; генетични фактори – 4,5%; общи и системни заболявания – 3,1 %; обструктивни фактори – 1,7 % и др. Сред тях се открояват нарушенията в сперматогенезата – олигозооспермия, азооспермия, астенозооспермия, тератозооспермия, както и т.нар. ОАТ синдром, който обединява елементи от изброените. Не по-малко важно е, според специалистите, да се работи още за изясняване на етиологичните причини за безплодието с акцент върху възникването на тестикуларна недостатъчност. Изследователите посочват ролята на конгенитални фактори, на идиопатични състояния, както и на придобитите причини, сред които са травма, торзио, тумори, поствъзпалителни състояния /след паротит например/, екзогенни фактори /лекарства, радиация, изгаряния/, системни заболявания /цироза, ХБН/ и др.
В лекцията си проф. Славов посочи, че в най-голям процент от случаите мъжкият инфертилитет има за основен фактор точно тестикуларната недостатъчност, което налага да се търсят активно нови диагностични методи, нови лечебни решения, както и нови подходи в асистираната репродукция.
Не на последно място бе изтъкната необходимостта от промяна в административно-правната уредба на асистираната репродукция у нас, като се определи мястото на уролозите-андролози в този процес. В лекцията си проф. П. Цветкова например подчерта, че мъжкият инфертилитет се наблюдава и лекува от акушер-гинеколози в 67% от случаите, а само в 33% – от уролози. Един от изводите бе, че е нужно нормативно да се регламентира мястото на уролозите-андролози, които имат познанията и опита за поведение при един безплоден мъж. Коментирана бе и необходимостта у нас да се създаде специализиран център, който да изучава идиопатичните патогенетични механизми на безплодието у мъжа.
Друго послание на дискусията бе за необходимостта от създаване на единен регистър на безплодните семейства и на центровете за лечение на безплодието. У нас сега такива центрове са над 30, но за съжаление те не могат да формират точна статистика за безплодните бракове, както и за успеваемостта на асистираната репродукция. В лекцията си проф. Ватев подчерта, че успеваемостта не е толкова висока, колкото се представя пред обществото. Той цитира данни, че и в световен мащаб успеваемостта се измерва до 35-36 процента и то при бързо развитие и усъвършенстване на методиките.
В лекциите и дискусията на симпозиума бе откроен големият проблем за демографската картина в нашата страна. Цитирани бяха показатели за 2014 г.:
- население – 7 202 198 души, от тях 3 502 015 мъже, 3 700 183 жени;
- в градовете живеят 5 267 480 души, а в селата – 1 934 718 души;
- раждания – 68 083;
- аборти – 28 145;
- живородени деца – 67 585;
- починали граждани – 108 952, като естественият прираст е минус 41 367 души.
Според прогноза на Световната банка се очаква до 2090 г. гражданите на България за бъдат 4 900 000, от които 40 % – българи.
Учените, участвали в дискусията, както и специалистите от аудиторията се обединиха около идеята, че този симпозиум е един анонс, една прелюдия към продължителна и задълбочена работа на мултидисциплинарни екипи, обединени от големите медицински и социални цели в сферата на диагностиката и лечението на инфертилитета.