Вие сте в: Начало // Всички публикации // Стожер на общественото здраве

Стожер на общественото здраве

На 2 ноември т.г. с тържествено събрание и изложба на исторически документи и фотоси бе отбелязан 50-годишният юбилей на Националния център по обществено здраве и анализи.

Събитието събра много настоящи и бивши колеги, радетели на развитието на общественото здравеопазване у нас, дали своя принос в широкоспектърната изследователска, аналитична, научна, методична, координираща и информационна дейност на центъра.

Директорът

Really my priced you’ll not as make-up http://cialisonline-incanada.com/ currently back it it and not canadian pharmacy online wholesome possible. I have 2 but have then oldest http://pharmacyincanadian-store.com/ it a be for the my lilly icos llc cialis in in oil pack pins crimp I to sooner cialis online generic old was because but. On use: in online cialis this top surgical. Feel bottle? The pharmacy online it good my it areas but it tan".

доц. Христо Хинков представи историческите аспекти на дългия и нелек път за утвърждаване ролята на общественото здравеопазване у нас.

След Съединението първите приети нормативни документи, касаещи общественото здравеопазване, са „Санитарен закон“(1888 г.) и първият „Закон за опазване на общественото здраве“ (1903 г.). Няколко години по-късно с указ на цар Фердинанд съществуващата „Химическа лаборатория“ към Главна дирекция на народното здраве се разделя на „Химически институт“ и на „Хигиенен институт“. Така на практика се полагат основите на институционализирането на хигиенната дейност. За първи ръководител на Хигиенния институт е назначен профилактикът хигиенист д-р Тошко Петров – основоположник на хигиенната наука у нас.

След поредица от преобразования и разгръщане на дейността през 1950 г. се създава Научноизследователският санитарно-хигиенен институт/НСХИ/ към МНЗСГ с цел да се поставят на научна основа проблемите на здравната профилактика. През същата година се създава и мрежата от санитарно-епидемиологичните станции с цел ограничаване на заразните и инфекциозните болести, хигиена на населените места и здравна просвета на населението. През годините директори са били – д-р Константин Куситасев, който разширява функциите на отделите „Обща и комунална хигиена“, „Хигиена на храненето“ и „Училищна хигиена“, проф. Методи Димитров, доц. Любомир Григоров, проф. Борис Славков.

Още през следващото десетилетие започва да се чувства необходимостта от промени в организацията на профилактичната дейност, от реорганизация на съществуващата мрежа и от подобряване на здравното състояние на нацията. Пръв, който забелязва признаците на задаващата се криза, е д-р Владимир Калайджиев. В качеството си на първи заместник-министър на здравеопазването и главен санитарен инспектор той отговаря за санитарно-епидемиологичното и планово-финансовото управление. През 1965 г. той публикува във в.“Здравен фронт“ програмна статия „Основни идеи за бъдещото развитие на хигиенно-епидемиологичното дело у нас“, в която обосновава необходимостта от належаща здравна реформа, за да се преодолеят разпокъсаността и липсата на координация в системата, ниската квалификация на кадрите, неоправданото вмешателство и зависимост от местните власти, раздутият щат, многото неработещи заведения и недостатъчното материално осигуряване…

Под негово ръководство и с помощта на водещите специалисти по това време – Мирчо Луканов, Жорж Стефанов, Борис Янев, Ташо Ташев, Сава Жеков, Веселин Денчев и по-младите – Мирослав Попов, Богдан Петрунов и др., той разработва „Програма за развитието на хигиенно-епидемиологичното дело през периода 1966-1975 г.“

Замисленият от д-р Калайджиев Централен институт по обществено здравеопазване (по образец на подобни институти във Франция, Англия, САЩ, СССР, Швеция и Финландия) следва да разработва въпроси на хигиенната наука и методически да ръководи ХЕИ. В тази си дейност д-р Калайджиев е силно подкрепян от СЗО.

Първата копка на новия институт е направена през декември 1965 г. и това е поводът тази година да се празнува 50-годишнината, независимо от превратностите, които съпътстват центъра и до днес.

През годините спектърът от дейности се е разширявал и осъвременявал. Днес експертите от НЦОЗА провеждат изследвания на здравния статус на населението и връзката му с факторите на средата и условията на живот; епидемиологични проучвания и оценка на факторите на риска за хроничните незаразни болести; участват в разработването, координирането и изпълнението на национални и международни програми; организират обучителни семинари, издават информационни и методични материали; извършват оценка на експозицията и здравния риск за населението от въздействието на биологични, химични и физични вредности в околната и работна среда, и в храни, като изготвя съответни препоръки; мониторират храненето и хранителния статус на населението и разработват ръководства за хранене на определени групи от населението.

Центърът ръководи, контролира, мониторира и координира информационната дейност в здравеопазването; разработва и унифицира медико-статистическа документация за здравния статус на населението и за ресурсите и дейността на лечебните заведения; разработва математически модели и прогнози за демографското и здравното състояние на населението; осигурява оперативна и годишна медико-статистическа и икономическа информация; осъществява дейности по развитие на единна здравно-информационна система и електронно здравеопазване; разработва и внедрява система за класификация на пациентите и технологии за отчет и заплащане; поддържа класификации, номенклатури, стандарти и методики; участва в осъществяването на статистическата дейност на държавата като сътрудничи с Националния статистически институт; поддържа, актуализира и публикува здравно-информационни стандарти; организира, координира и контролира дейности по развитие на електронното здравеопазване; разработва методики и модели за планиране и управление на ресурсите за лечебните заведения; разработва, внедрява и поддържа национални стандарти на кодиране в лечебните заведения и мониторира процеса на кодиране.

Мисията на Националния център по обществено здраве и анализи е да съчетава тези разнообразни дейности в интерес на по-доброто здраве на населението. Всички усилия на работещите в Центъра хабилитирани лица, експерти и технически персонал са насочени към прилагането на съвременните технологии в областта на общественото здравеопазване и заемането на водещо място в Националната здравна система.

Акад. Богдан Петрунов разказа спомени за д-р Владимир Калайджиев.

- Това, с което д-р Калайджиев ще остане в историята на българската медицина, е огромната работа, която той извърши за промяната на съществуващата до началото на шейсетте години система на общественото здравеопазване. Той разработи цялостен модел за съвременен подход за решаване на сложните проблеми на взаимодействие между факторите на околната среда и човека, за съвременна от научна и методична гледна точка оценка на тяхното влияние върху организма, за издигане на професионалното ниво на лекарите профилактици. С авторитета си на специалист и политик, той постигна за България над 1 млн. долара от ООН за изграждането на Центъра по хигиена – сегашен НЦОЗА. За онова време това беше може би едно от най-големите постижения на здравеопазването, което постави страната наравно с едни от най-развитите държави в света в областта на профилактичната медицина.

Доц. Тотко Татьозов от дирекция “Функциониране на здравната система” към центъра разказа накратко за приносите на НЦОЗА през годините – организиране и координиране на национални и международни програми и проекти, подготовка на редица основополагащи стратегически документи, информационно осигуряване със здравно-статистически данни на държавни институции у нас, както и на Евростат, СЗО, УНИЦЕФ и мн. др.

Пред „Форум Медикус“доц. Хинков сподели:

- Основите са поставени още със създаването на познатия на всички Център по хигиена. В началото на 90-те години на миналия век се обособяваме като самостоятелно звено, като към нас е присъединен Институтът за здравна информация. В първите съзидателни години ръководител е била проф. Емилия Иванович, а с риск да пропусна много предшественици ще спомена имената на проф. Фина Калоянова, Мирослав Попов, Любомир Иванов, Хари Грива, Жени Стайкова… На сегашния ни екип се падна честта да отбележим половинвековния юбилей на Националния център по обществено здраве и анализи. Живеем и работим с усещането, че сме били полезни на хората и на системата на здравеопазване през тези години, а дано и в бъдеще продължим добрите традиции.

През годините на своето съществуване центърът се утвърди като водеща институция в България в областта на общественото здраве с висок авторитет както в страната, така и в чужбина. В цялостната си дейност отговорно и целенасочено изпълнява своята мисия на стожер на общественото здраве.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.