Вие сте в: Начало // Всички публикации // Немалигнените белодробни болести и техните всекидневни професионални предизвикателства

Немалигнените белодробни болести и техните всекидневни професионални предизвикателства

Такава бе темата на съвместен учебен курс, организиран от Клиниката по гръдна хирургия и Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към СБАЛББ „Св. София“ с подкрепата на ERS и EACTS, проведен в София на 1 и 2 май т.г.

Програмата включваше богата гама от лекции, презентации, анализи и препоръки по основните теми на белодробната патология. Директорът на курса проф. Данаил Петров даде висока оценка на събитието и изтъкна, че то е част от продължаващото медицинско обучение на европейските медицински дружества по респираторни болести и по гръдна и сърдечна хирургия и се реализира с участието на 11 водещи лектори от Европа. В курса участваха над 90 български лекари – специалисти по белодробни болести, по интензивно лечение, по образна диагностика, работещи в сферата на немалигнените белодробни болести, на туберкулозата, на гръдната хирургия. Курсът бе интердисциплинарен, проблемите бяха дискутирани от различни гледни точки, лекциите обхванаха теми и за роботизирана и видеоасистирана хирургия, за пулмонална хипертония, за трудности в лечението на туберкулозата, за интервенционални техники. С голям интерес бе реализирана и интерактивна сесия, в която български лекари, заедно със специалисти от Румъния и от Сърбия представиха интересни случаи от сферата на немалигнените белодробни заболявания.

- Курсът по немалигнени белодробни болести бе одобрен и подкрепен от БЛС и акредитиран, а за реализацията бих желал да благодаря за подкрепата от Глобалния фонд за борба с туберкулозата. В дискусията бяха откроени изключително важни проблеми, включително и за българските лекари. За пръв път бяха представени т. нар. guide lines – правилата за лечение на аспергилозата, които двете европейски дружества са утвърдили. Присъствието и активното участие на младите български колеги е доказателство за техния стремеж да се усъвършенстват, постоянно да вървят напред, каза още проф. Петров.

Специално за „Форум Медикус“ кратки изявления направиха двама от водещите европейски специалисти.

Проф. Валтер Клепетко – Клиника по белодробна хирургия към Университетската болница във Виена:

- Уважаеми проф. Клепетко, знаете ли, че Вашето име е легенда у нас?

- Изключително ми е приятно да го чуя.

- Как оценявате тази европейска форма за повишаване на квалификацията?

- Смятам, че нашите асоциации откриха един много важен подход, защото младите лекари имат уникалната възможност да чуят лекции, които са висококомпетентни и отговарят на модерните стандарти. Важно е, че доказани специалисти с голям авторитет идват в София и на място обобщават натрупаните знания по толкова значими теми. Смятам, че подобни лекции са безценни за младите колеги.

- Една от разискваните болести бе и пулмоналната хипертония. Това е рядко заболяване, нали?

- Да, пулмоналната хипертония е в списъка на редките болести, от една страна. Но от друга се оказа, че въобще не се среща толкова рядко, колкото ни се струва. В нашия център за лечение на пулмонална хипертония във Виена идват толкова много болни, които се нуждаят от хирургична намеса или от белодробна трансплантация.

- Не е ли трудността преди трансплантацията и хирургията – не е ли проблемът в диагностицирането?

- Да, трудно е с диагнозата, много време се изгубва, докато болните получат необходимата терапия. И това не се отнася само за България – в много страни е така.

- В последните години като че ли много повече хора познават и говорят за пулмоналната хипертония?

- Да, процесът се развива, затова е нужно и колегите да бъдат обучени да мислят за тази болест. Мисля, че трябва да кажем на колегите да анализират конкретно всеки пациент, да преценяват дали става дума за идиопатична форма или за белодробен емболизъм. Нужно е колегите да знаят, че за тази болест има перфектно лечение, което води до излекуване на болния.

- У нас активно работи пациентска организация, която настъпателно действа за запознаване на обществеността с въпросите от сферата на пулмоналната хипертония.

- Да, познавам българската организация. Те са много активни и напористи, което е изключително важно.

Проф. Георгиус Димопулос:

- Моля да се представите за нашите читатели

- Ще кажа, че съм пулмолог, имам специалност по интензивна медицина, реаниматор съм. Работя към университетската болница в Атина.

- Защо е нужно да имате толкова много специалности, когато работите в сферата на белодробните болести?

- Основно съм пулмолог. Другите субспециалности са нужни, защото пулмобогията се развива бързо, трудно е за един специалист по белодробни болести да обхване всички прояви – рак на белия дроб, немалигнени болести, механична вентилация и т.н. Пулмологът трябва да бъде и специализиран в едно поле, в една посока, за да вижда нещата в дълбочина.

- Как оценявате този европейски курс?

- Вярвам, че такива форми са изключително важни за младите лекари, те имат уникална възможност да научат за новите неща от първа ръка, да получат послания за вкъщи, да осъвременят своите знания за диагностиката и лечението на болестите.

- Какво е Вашето послание към лекарите у нас – не само към пулмолозите, но и към всички, които имат пациенти с белодробна патология?

- Първо, ще им кажа да следват инстинкта си, но да не забравят, че науката непрекъснато се усъвършенства, актуализира. Второ, вярвам, че винаги има възможност да се научава повече, този курс го доказва. Трето, да следват препоръките, guide lines на европейските специализирани общности. Но да не забраняват и националните алгоритми и консенсуси – защото често лекарите познават своята специфична национална проблематика по-добре, знаят как да се справят.

- Какво още не е открила науката пулмология за толкова специфичната и разнообразна патология?

- Това е много труден въпрос. Не е хубаво да се казва – знаем всичко. По-добре е да се вярва, че трябва да се учи непрестанно. Отговорът ми е малко общ, но истината е в ученето през целия живот.

- Въпросът бе малко различен.

- Опитах да го заобиколя.

- Идеята бе какво още науката не е открила, смъртността от белодробни болести е голяма.

- Мога да отговоря и по друг начин – нужно е правителствата да влагат повече средства, за да се правят все повече и по-мащабни проучвания и изследвания. Нужни са средства, за да се стабилизират структурите, да има съвременно оборудване, лекарите да бъдат добре осигурени, за да работят все по-качествено. Правителствата също така трябва да подпомагат лекарите в усилията им да учат и да знаят повече.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.