Безспорно е значението на интернет като глобална информационна мрежа за световните социални процеси, което я превръща в един от най-мощните социализиращи, глобализиращи и демократизиращи фактори.
Едновременно с това от голямо значение е да се познават негативните последици, породени от патологичното използване на услугите в мрежата. По-голяма част от хората са в състояние да използват глобалната паяжина безпроблемно, но съществува и такава група от потребители, които изпитват затруднения в когнитивното и поведенческото си функциониране поради “нездравословна употреба”. Тази група от потребители нараства устойчиво във времето.
„Мания по компютъра парализира тийнейджър“, „24 часа“ – 12.08.2014:
Любов към компютъра в степен на мания парализира тийнейджър. Младежът до такава степен се вживял в страстта си, че правел всичко пред монитора, накрая отказал и да се движи. Той е седял всеки ден по 10-12 часа пред компютъра и дори чувствал тъга, когато се налагало да стане и да се „раздели” с него. Това разкрива пред „24 часа” проф. Толя Стоицова, преподавател по социална и медийна психология и невербална комуникация:
– С момчето работиха петима клинични психиатри. Състоянието е много тежко за лечение, защото е на психична основа. Физиологичните функции на организма се запазват, но мозъкът не подава импулси и човек не се движи. Възможно е пълно възстановяване, но все пак процесът е много тежък, разказва още проф. Толя Стоицова. Според нея пристрастяването към компютрите у нас може да се сравни с наркотиците или алкохола.
Зависимостта към интернет се изразява в това, че човек прекарва по-голяма част от времето си, а на по-късен етап – и цялото си време в интернет. Сърфирайки в различни сайтове и страници с различна цел, а понякога и безцелно, седенето пред устройството, осигуряващо достъп до интернет, се оказва единственото и основно занимание. В резултат на това е много възможно да се стигне дотам, че човек да обърка ритъма на живота си с непредвидими последствия: да напусне училище, да изгуби работата си, както и по-голяма част от социалните си контакти. Пристрастеният спира да се интересува от каквото и да е друго, занемарява домашните си задължения, пренебрегва дори себе си, спира да извършва основни жизнени функции – да спи, да се храни и т.н. Често зависимостта към интернет бива съпроводена и от зависимост към определен тип психоактивни вещества (обикновено стимуланти), посредством които зависимият си осигурява възможността да се задържи пред монитора колкото може по-дълго.
През 1996 г. Goldberg описва феномена зависимост към компютърно опосредстваната комуникация, като въвежда понятието „патологично използване“ на компютъра.
Въвеждат се следните категории на зависимост към интернет:
- Зависимост към изграждане на кибервзаимоотношения – създаване на онлайн и приятелства в сайтовете за разговори, които заместват тези от реалния живот; изграждане на интимни афери в киберпространството;
- “Интернет-компулсивност” – компулсии към хазартни игри и аукциони в интернет и онлайн търговия;
- Зависимост към киберсекс – влечение към “стаи за разговори” със сексуална тематика и сайтове с порнографско съдържание;
- Компютърна зависимост – пристрастеност към работата с компютър изобщо (игри, програмиране и др.).
Диагностични критерии за интернет зависимост
Американският център по онлайн зависимости, създаден през 1995 г., разработва следните диагностични критерии за интернет зависимост:
1. Толеранс, който се проявява като необходимост от прекарване на все повече време в интернет, за да се постигне удовлетворение и рязко намаляване на степента на удовлетворение при еднакъв като време престой в интернет.
2. Поява на абстиненция при прекъсване или редуциране на времето за престой в мрежата. Периодът на прекъсване се изживява много тежко и се интерпретира като нереалистично дълъг. Появяват се следните симптоми: психомоторна възбуда; безпокойство; обсесивни мисли за това, какво се случва в интернет; фантазии и сънища, свързани с интернет; волеви или неволеви движения на пръстите на ръцете, наподобяващи писане по клавиатура. Тези симптоми от своя страна водят до дистрес и нарушават нормалното социално функциониране на индивида.
3. Упорито желание и неуспешен стремеж за прекъсване на употребата или съкращаване на времето за престой в интернет.
4. Изразходване на много време за извършване на дейности, свързани с интернет: купуване на книги за глобалната мрежа, изпробване на нов браузър, проучване на интернет доставчици, организиране на файлове на програми, свалени от мрежата, и т.н.
5. Използването на услугите на мрежата не престава въпреки осъзнаването на съществуващите и непрекъснато повтарящи се психични, социални и физически проблеми, породени или изострени от използването на интернет (затруднение на съня, материални затруднения, неизпълнение на поети ангажименти, занемаряване на служебните задължения, чувство за изоставеност и др.).
При появата на три или повече от изброените по-горе симптоми в период от 12 месеца може да се говори за интернет зависимост, която по своята същност е дезадаптивен модел на поведение, водещ до значителни психосоциални и соматични проблеми.
фейсбук е удивително привлекателна социална мрежа с широка приложимост. Тя може да помага да се свързвате с хора, да служи на идеите, бизнеса. Може да забавлява, а може и още редица други неща. Включително и да уврежда!
Социалните медии и психологическите разстройства
Д-р Сюзън Грийнфилд, невролог, твърди, че социалните мрежи като Фейсбук намаляват периодите ни на поддържане на внимание, насърчават ни да се стремим към незабавно удовлетворение и правят хората по-егоцентрични. Отчита се рязък спад в способността на хората да разбират другия.
Технологии от този тип вдетиняват мозъка до нивото на малки деца, които се привличат от бръмчащи звуци и ярки светлинки, имат кратко задържане на вниманието и живеят за момента.
Не по-малко показателен е опитът и на д-р Лари Роузен, психолог изследовател:
– Когато изследвахме психологическите разстройства, фейсбук беше най-добрият показател.
Страхът от пропускане
През юли 2013 г. д-р Андрю Пжибилски, психолог от университета в Есекс, ръководи проучване, което има за цел да докаже връзката между страха от пропускане и употребата на социални медии. Заключението му е категорично: „Страхът от пропускане играеше ключова и надеждна роля в обяснението на ангажираността с медии, надхвърляйки другите фактори, които разглеждахме. За страха от пропускане е характерно желанието да си непрестанно свързан с това, което другите правят. Страхът от пропускане причинява поведения, които са насочени към свързване с някого. Не е изненадващо, че при младите хора това свързване е най-вече виртуално. Изследване след изследване показват че хората от трите най-млади поколения предпочитат да се свързват с приятелите си най-вече виртуално, чрез текстови съобщения, социални медии или дори имейл, вместо лице в лице.“
Винаги имаш смартфон в джоба си, който е готов да те отведе в „реалността” на някой друг. Забравяме как да се наслаждаваме на момента и пренебрегваме тайнствения трепет на преживяването, което си е единствено наше, не разпространено в интернет. Твърде заети сме да пишем за аромата на розите, вместо просто да го вдишваме. Социалните медии ни позволяват да видим точно това, което ни липсва, когато пропуснем едно или друго парти. Това, от което се страхуваме, е, че ще пропуснем нещо в собствения си живот, като залепяме погледа си към екрана.
Разпространение
Тъй като технологиите позволяват да бъдем по-свързани отвсякога, пристрастяването продължава да нараства. Според проучване на MyLife.com:
- 56% от хората се безпокоят, че ще пропуснат събития, новини и важни обновявания на статуси, когато са далеч от социалните мрежи;
- 26% биха заменили пристрастяващи навици като пушене на цигари или гледане на риалити, за да имат достъп до сайтове със социални мрежи;
- около 51% от хората посещават социалните мрежи по-често, отколкото преди две години;
- около 27% от участниците влизат в социални мрежи веднага щом се събудят;
- въпреки че 52% заявяват, че са решили да си вземат „ваканция” от една или повече социални мрежи през изминалата година, само 24% смятат, че ще успеят да го сторят. Защо? Страхът от пропускане, разбира се.
Причини за страха от пропускане
1. Психологически причини
Д-р Ендрю Пжибилски наскоро провежда проучване за страха от пропускане, което публикува в списание „Компютрите в човешкото поведение“. Установява, че този страх е най-голям при хората, чиито основни психологически нужди не са били удовлетворени: да се чувстват ангажирани, обгрижени и признати. Страхът от пропускане не е само проблем на тийнейджърите.
Работното място е областта, където „Страхът от пропускане“ има ключова роля. Все повече изследвания показват, че взаимоотношенията на работното място са вероятно най-важни от гледна точка на удовлетворението от работата, удовлетворението от живота и продуктивността. Има много начини, по които работното място може да осуети тези нужди и по този начин да предизвика преживяване на страх от пропускане.
2. Причини в самите социални мрежи
Според Катерина Фейк, съосновател на Flickr – услугата за фото споделяне: „Социалният софтуер е едновременно това, което създава и което лекува страха от пропускане… Циклично е.“
Колко объркваща мисъл! Това, което ясно осъзнава Фейк, е, че действително социалните мрежи дават чувство на удовлетворение за страдащите от страха от пропускане, но те го и създават. Без тях то никога не би било толкова масово. Много от нас не биха имали това психологическо разстройство, ако не бяха се докоснали до социални мрежи. А и не може лекът на разстройството да е един от основните му причинители. Сравнението на К. Фейк е като да лекуваш наркотичната абстиненция с наркотик – това облекчава за момента, но не лекува, а задълбочава пристрастяването.
Колкото по-разпространени стават технологиите, взаимоотношението ни с тях става все по-интимно и така им позволяваме да влияят на решенията ни, настроенията ни, чувствата ни. Борим се с чувството за непрестанна свързаност, което интернет може да ни предостави. И все още се налага да измисляме как да ограничим влиянието му в живота си.
Как да помогнем на пациентите да се справят?
l Дръж главата си, където са краката ти: спри да проверяваш какво другите правят.
l Ако осъзнаваш, че приложенията на социалните мрежи те карат да не живееш в настоящия момент и да не си щастлив, където си, помисли за това да ги премахнеш от компютъра и телефона си за няколко седмици.
l Когато се безпокоиш, че ще пропуснеш нещо, всъщност пропускаш това, което е най-важното: собствения си живот!
Хомеопатични медикаменти
ANACARDIUM ORIENTALE 15-30 CH – умствена обърканост, страх, че пациентът е преследван, неориентиран е за време и пространство. Синдром на пропускане: състояние на безчувственост, арогантност, изпада в ярост, липса на самоувереност, стигаща до маниакалност.
AGARICUS MUSCARIUS 15 CH – забавена интелектуална дейност, еуфория, последвана от депресия, често липсва сексуално желание, епилептоподобни състояния с аура като последици от повече от 12 часа работа с компютър.
STAPHYSAGRIA 15-30 CH – крайна обидчивост, стигаща до вманиячаване за отношение, потиснат гняв и ревност, тикове по лицето и психогенни сърбежи.
STRAMONIUM 30 CH – люшкане между две крайности: светлина и мрак, двигателна възбуда, понякога със спазми и гърчове. Синдром на пропускане: бурна емоционална реакция, подобна на делириум тременс, безсъние и нощни страхове, несвързана логорея, страхови халюцинации.
LACHESIS MUTUS 15-30 CH – припряност с гневни изблици, отмъстителност, ревност, агресивен егоизъм, непоносимост към ограничения, параноя.
HYOSCIAMUS NIGER 15 CH – силна подозрителност, ревност, ярост до умопомрачение при свръхвъзбуда, страх от полудяване, страх да не бъде отровен, въобразява си, че е оскърбен, характерни са маниакалност и делироподобни състояния.
NUX VOMICA 9-30 CH – свръхвъзбуда и раздразнителност, проява на омраза и жестокост, гняв с обиди, физическа агресия, гневни изблици при свръхвъзбуда, не се понасят противоречия. Синдром на пропускане с астения, стомашен и храносмилателен дискомфорт, хиперестезия, спазми, използване на наркотици и алкохол, сърцебиене.
OPIUM 15 CH – синдром на пропускане: състояние на обнубилация и сомнолентност, еуфорична идеация и хиперестезия, суперсензитивност на сетивата – зрение, обоняние, слух, допир, декомпенсация в сънливост, отсъстващ вид, липса на сън.
