От 2 до 4 октомври т. г. под патронажа на Медицинския университет в Плевен бе проведен ІІІ международен конгрес по роботизирана хирургия (3rd SEERSS Congress) на Асоциацията по роботизирана хирургия за Югоизточна Европа* с президент на конгреса проф. Григор Горчев.
Огромна привилегия за България бе, че стана домакин на международен научен форум от подобен мащаб и значимост, който събра водещи специалисти в сферата на роботизираната хирургия от Европа и САЩ, за да обсъждат прилагането на тази високотехнологична техника в различните сфери на медицината – гинекология, урология, кардиология, обща хирургия и др.
През първия ден на конгреса бе реализирана инициативата, планирана по време на миналогодишния форум в Атина, наречена Junior SEERSS, за привличане на студенти по медицина и млади лекари за овладяване и усъвършенстване на уменията, техниките и методите на роботизираната хирургия. Бяха изнесени лекции, след което младите бъдещи хирурзи имаха възможност да тренират своите умения за работа с роботизираната система на специален симулатор за обучение. Общо 170 студенти, предимно млади медици от Атина и от Медицинския университет в Плевен, взеха участие в младежкото издание на конгреса.
Основните дни на конгреса бяха 3 и 4 октомври. През това време се проведоха две сесии „Хирургия на живо“, излъчени за аудиторията от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен. Хирургия на живо в гинекологията извърши проф. Григор Горчев, а в областта на общата хирургия – проф. Ташко Делийски и неговия екип. Последваха пленарните лекции на поканените видни хирурзи от САЩ и Европа. Проф. Робърт Холоуей от „Флорида Хоспитъл“ представи хирургичния си опит в гинекологията, проф. Константинос Страводимос – за гръцкия опит в урологията, проф. Константинос Константинидис изнесе лекция за роботизирани интервенции в общата хирургия, а проф. Николаос Бонарос – за роботизираната хирургия в кардиологията.
В делови план, в рамките на конгреса, общото събрание на асоциацията взе решение за преобразуване на организацията в “Европейска асоциация по роботизирана хирургия” (SERS – Society of European Robotic Surgeons). Аргументите за това бяха, че интересът към провежданите форуми е излязъл извън границите на Югоизточна Европа и привлича все повече хирурзи от европейския регион, споделящи идеята за по-мащабно сътрудничество в прилагането на роботизираната хирургия.
На специална пресконференция по повод провелия се конгрес проф. Григор Горчев, проф. Славчо Томов и проф. Тома Пожарлиев споделиха удовлетворението си от големия интерес за участие и от високото научно ниво на изнесената информация. Те напомниха, че освен в онкогинекологията и в урологията методиката намира широко приложение и в други клинични области като общата, гръдната и кардиохирургията поради категорично доказаните по-добри резултати и значимата икономическа ефективност в сравнение с другите оперативни техники. Специалистите не скриха обаче и проблемите, които днес блокират развитието на роботизираната хирургия у нас. След успешния старт преди 6 години с въвеждането на първата роботизирана система в Плевен за онкогинекологични операции, опитите за включване на урологията и общата хирургия в списъка на дейностите, за които НЗОК заплаща, засега се оказват безуспешни. Проф. Горчев сподели, че през октомври т.г. неговият екип ще се наложи да преустанови онкогинекологичните операции, защото лимитът от „позволените“ от НЗОК 100 операции вече е изчерпан. За да постигнат този брой операции, специалистите са се „борили“ 3 години с институциите. Сега водят нови битки – за 30% увеличение на гинекологичните интервенции и за оперативно лечение на 50 пациенти с рак на простатата. Пишат писма до НЗОК и БЛС, но отговор нямат…
„През 2008 г. само у нас и в Румъния имаше по една роботизирана система, а в другите съседни страни нямаше. Днес у нас системите са три – две в Плевен и една в София. Но в Румъния вече са 8, в Гърция – 14, в Турция – 16“. Така проф. Пожарлиев илюстрира ситуацията с развитието на роботизираната хирургия в региона. Той се върна назад във времето и припомни, че лапароскопската хирургия у нас датира от 23 години. Дори е провеждал демонстративни операции в Румъния. Днешната равносметка, обаче, определено не е в наша полза. Съседите са отишли много напред в развитието на роботизираната хирургия, а ние сме изостанали. Според специалиста е непростимо тази високотехнологична, по-щадяща, по-сигурна и по-ефикасна медицина да бъде пренебрегвана. Това се отразява негативно и върху обучението и квалификацията на младите лекари, с интерес към съвременните технологии, както и върху решението им за оставане в България. „С трактор в космоса не се лети“ метафорично заключи проф. Пожарлиев и допълни, че бъдещето е на високите технологии и ако това не се разбира, медицината ни драматично ще изостава…
На срещата с медиите присъства и проф. Константинос Константинидис, който изрази своята благодарност за перфектната организация на форума. Той отбеляза, че роботизираната хирургия е приложение на най-високите технологии за една по-успешна медицина и желанието на специалистите е това познание и тази практика да се разпространяват в световен мащаб. „В практически аспект това е лапароскопска хирургия в нейния по-съвършен вид – по-прецизна техника, по-сигурна и по-щадяща за пациента“, обясни специалистът и подчерта, че на международните научни форуми се обсъждат все повече теми и практически постижения с приложение на роботизираната хирургия при различните онкологични заболявания. Така че „ветрилото“ на действие бързо се разтваря и към други области – УНГ, ендокринология, черепно-мозъчна хирургия…
Първата операция с робот е направена в САЩ през 2006 г., а първата в България – 2 години по-късно. И докато днес в САЩ в една болница работят по 10-15 робота, у нас има клинична пътека само за онкогинекологични операции, при това лимитирана. В САЩ една операция струва около 100 000 долара, а нашата НЗОК заплаща 8000 лв. като пациентът не плаща нищо. Роботизираната хирургия има и много важната икономическо измерение. След един ден в болницата и още два вкъщи, оперираният вече е работоспособен – връща се бързо и в отлично състояние в социалния живот.
