По инициатива на пациентски организации бе реализирано публично обсъждане на значението на профилактиката и контрола на социалнозначимите заболявания. Събитието беше на тема „Стратегиите в здравеопазването – как профилактиката ще стане приоритет в България” и бе открито от П. Кенанов, председател на УС на конфедерация „Защита на здравето”, д-р Ст. Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, Д. Хаджиангелова, председател на Асоциацията на българите, боледуващи от астма, алергия и ХОББ, Св. Алексиева, председател на Българската асоциация по диабет. Те се обединиха около значението на профилактиката като основен модел за подобряване на здравето на българите и същевременно начин за ефективно ограничаване на разходите на държавния бюджет за здравеопазване. Пациентите подчертаха, че националните програми за профилактика, ранна диагностика и контрол на социалнозначимите заболявания, които поради различни причини все още не са приети, трябва да бъдат поставени като приоритетни още за служебното правителство и настояха те да бъдат приети в най-кратки срокове. Организаторите представиха намерението си да изпратят отворено писмо до институциите, в което да настояват националните програми по различните социалнозначими заболявания да бъдат разгледани и приети още в мандата на служебното правителство.
Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България представи проф. д-р Майда Тихолова – председател на работна група за изготвяне на програмата. Тя акцентира върху опита на другите държави в ограничаване на това сериозно заболяване, както и на препоръките на СЗО за ограничаване на заболяемостта и съответно на разходите за хоспитализации сред децата в кърмаческа и ранна възраст.
Проф. Васил Димитров – председател на работна група за изработване на Национална програма за превенция и контрол на хронична обструктивна белодробна болест, бронхиална астма и алергичен ринит, представи акцентите и значението на програмата и наблегна на значението, което тя има за намаляването на смъртността и инвалидизацията вследствие на хронични респираторни заболявания. Проф. Димитров постави акцент върху ранната диагностика.
Акцентите в Националната програма за профилактика, скрининг, ранна диагностика и лечение на вирусните хепатити в България бяха представени от доц. Деян Желев от Клиниката по гастроентерология в УБ „Св. Иван Рилски”. Той подчерта усилията за намаляване броя на смъртните случаи и усложненията вследствие на хепатитите, в контекста на резултатите, според които България се намира на едно от последните места сред държавите – членки на ЕС, в грижата по отношение заболелите от вирусни хепатити.
Доц. Димитър Чаръкчиев говори за същността на регистъра на пациентите със захарен диабет. Той представи детайлна информация, според която създаденият вече регистър ще осигури добро планиране на здравни стратегии и бюджети по отношение на захарния диабет.
Участниците в обсъждането изпратиха отворено писмо до президента, министър-председателя, министъра на здравеопазването, управителя на НЗОК и Надзорния съвет на НЗОК.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Обръщаме се към вас във връзка с дълго отлаганото приемане на редица важни за българските пациенти национални програми, свързани с профилактиката, ранната диагностика и контрола на няколко социалнозначими заболявания. Програмите са подготвени от експерти на Министерството на здравеопазването и вече с месеци се отлага тяхното приемане. В същото време всички правителства и политически сили определят профилактиката като приоритет.
С настоящото писмо призоваваме представителите на служебния кабинет да проявят политическа воля и да се ангажират националните програми да бъдат приети и въведени още в рамките на тяхното управление.
Ползите и необходимостта от въвеждането на тези програми бяха представени и обсъдени по време на проведения дебат на тема: „Стратегиите в здравеопазването – как профилактиката ще стане приоритет в България“, по време на който пациенти и експерти се обединиха около нуждата от бързото им въвеждане, както и от показването на ясна ангажираност профилактиката да бъде приоритет в държавната политика.
Надяваме се, че институциите ще вземат под внимание исканията на обществото и ще пристъпят към приемането на разработените национални програми по социалнозначими заболявания.
