Вие сте в: Начало // Всички публикации // Нормативната уредба изисква много и обединени усилия

Нормативната уредба изисква много и обединени усилия

Адвокат Марио Топчийски е с над 22-годишен стаж в сферата на гражданското право, член е на Висшия адвокатски съвет на Република България, председател е на Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“.

Той бе и основен двигател в организационния комитет на проведения в края на юни т.г. в София семинар, посветен на лекарската (медицинската) грешка, иницииран от Международния съюз на адвокатите (UIA)* със съдействието на Висшия адвокатски съвет у нас и на Софийския адвокатски съвет.

Специално за читателите на „Форум Медикус“ М. Топчийски споделя впечатленията си от семинара и откроява основни проблеми по темата медицина и право – тема, актуална не само в България, но и по света.

- Провеждането на семинар на тема „Лекарската (медицинската) грешка” бе голямо събитие за адвокатите от цяла България. UIA регулярно организира подобни обучителни срещи по различни актуални правни теми в страни по цял свят, като най-често разглеждани са проблемите, свързани със здравеопазването, с конкуренцията, с опазването и защитата на личните данни. Това са сфери от обществения живот, които се развиват изключително динамично, и е полезно на международно ниво да се обменят актуална информация и утвърден опит от гледната точка на адвокатите.

Семинарът бе уважен от представители на различни заинтересовани държавни институции – Народното събрание, Омбудсмана на България, Европейския парламент, други. За да слушат лекциите и да участват в дискусиите присъстваха освен адвокати от почти всички 27 адвокатски колегии в България, също и юристи на лечебни заведения и на пациентски организации. В тематичните панели участваха съдии, ректори и декани на правни университетски структури, лекари с второ висше юридическо образование, представители на застрахователната система, както и колеги от Франция, Белгия, Мароко, Израел, Италия, Македония, Сао Томе и Принсипи и др.

Лекции изнесоха известни наши и чуждестранни специалисти в медицинското право – проф. Дарина Зиновиева, декан на Юридическия факултет към ПУ „П. Хилендарски“, член на Правния съвет на президента, проф. Петко Лисаев, национален консултант по съдебна медицина, проф. Поля Колева, завеждащ Секция по гражданско право в БАН, проф. Иван Русчев от СУ „Св. Кл. Охридски”, специалист по наказателно право, и др. Сред чуждестранните гости бяха забележителни имена в сферата на правото – адв. Жан-Жак Уетвилер, първи вицепрезидент на UIA, координатор на семинара, Филип Трегие, юридически директор на ONIAM (Национален офис за обезщетения при лекарски/медицински грешки), Париж, адв. Елиезер Пней Гил от Тел-Авив, Израел.

За съжаление, въпреки поканата и полученото потвърждение, никой от ръководството на БЛС не присъства, въпреки че тематиката на семинара би била изключително интересна за тях. Позицията на БЛС беше изложена от адвоката на съюза.

Процесуално-правните аспекти на проблема лекарска/медицинска грешка в българското правораздаване бяха представени от двама съдии от Пловдивския апелативен съд и от Софийски районен съд, които споделиха своя опит в наказателно-правната, респективно гражданско-правната практика, съобразно натрупания в тези съдилища опит. Чуждестранни лектори представиха законовата уредба във Франция, Белгия, Мароко и Израел за решаване на проблеми с лекарски грешки. Интерес предизвика изявлението на Филип Трегие, който запозна аудиторията с дейността на ONIAM като ефективна система за арбитраж между увредените от лекарски грешки лица и медицинските специалисти, допуснали увреждането. На практика специалистите от офиса решават около 80% от случаите в рамките на законовия срок – не по-малко от 1 и не повече от 9 месеца от настъпване на вредоносното събитие. Като в същото време не се елиминира възможността да се предявят претенции в съда. Фантастично краткият срок и големият процент на решените извън съдебната зала случаи сочат, че прилагането на тази система оказва изключително положителен ефект върху обществените взаимоотношения по най-чувствителната тема – лекарската/медицинската грешка.

Адвокат Иван Панев – известен парижки колега, доскоро вицепрезидент на правозащитната организация „Адвокати без граници“, винаги е помагал на българската адвокатура още от началото на 90-те години на миналия век. Той осигури безвъзмездна адвокатска защита и заведе правозащитници от организацията на процеса срещу българските медици в Либия. Известно е, че на процеса беше направен опит проблемът да се представи като лекарска грешка. На семинара адв. Панев бе медиатор на панела „Застраховане на гражданската отговорност на практикуващите медицински лица и на увредените от лекарска/медицинска грешка“. В темите се фокусираше върху ролята и мястото на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, приложена в конкретния сегмент. Направен бе извод, че у нас проблемите са многобройни, не са решени систематично, а се действа „на парче”. Малко лекари се застраховат, а сред юридическите лица (лечебни заведения, лаборатории и др.) застраховани почти няма. Това според лекторите е недопустимо и не бива да продължава. Във Франция и в Белгия проблемът е нормативно регламентиран, като със задължителната застраховка, на принципа на солидарността, се акумулират средства за обезщетяване на потърпевшата страна. Във Франция за този фонд месечно се удържат по 2 евро на човек от активното население /без пенсионери и ученици/. Решаването на проблема с обезщетяването, който в много от случаите е свързан с продължение или с корекция на зле проведена терапия, е много важно да става своевременно. Първо, защото така се избягва рискът за живота на пациента, и второ – потушава се общественото напрежение. С подобна застраховка и лекарите ще бъдат спокойни, защото тяхната дейност очевидно е високорискова – в много случаи за два дни един пациент може да покаже различни симптоми, да обърка поставянето на точна диагноза и това да доведе до невъзвратими последици. Т.е. преценката е много индивидуална и изборът на бърза и ефикасна терапия – също. Подобен висок професионален риск обаче застрахователите по принцип оценяват скъпо. Затова, ако малко лекари се застраховат, вноските ще бъдат толкова високи, че на практика се губи смисълът да се формира такъв застрахователен продукт. От създаването си преди 11-12 години френската система ONIAM е доказала, че е работеща и интересът към нея расте и в други страни в Европа и извън нея. Ще бъде полезно за цялото ни общество, ако българската държава въведе подобна система за застраховане и обезщетяване. Това, разбира се, трябва да се подготви и впише в цялото досегашно законодателство, защото една от големите грешки, допуснати по време на прехода, е, че се правят закони „кръпки“, които рядко се вписват хармонично в общата правна рамка на страната.

Един от интересните сегменти в работата на семинара беше наказателно-правният. Бих откроил лекцията на съдия д-р Иван Ранчев от Пловдивския Апелативен съд, който изнесе данни от изследване, направено от ВКС, Главна прокуратура и Пловдивския Апелативен съд във връзка с дела, свързани с лекарски/медицински грешки. Лекторът цитира покъртителни истории от практиката си. Изводите, които той направи, сочат, че случаите със средна и тежка телесна повреда, както и със смърт /респективно опит за такива/, които се приемат като извършени по непредпазливост, според досегашните текстове на Наказателния кодекс водят до лавинообразно увеличение на броя на делата.

В своето изложение проф. Петко Лисаев отбеляза, че възниква голяма разлика между очакванията на пациента и реалните възможности на медицината и здравната система, което може да залегне в основата на убеждението, че нещо е извършено погрешно, но е прикрито от медицинския екип. В лекцията си авторът очерта тенденциите в търсенето на отговорност, както и възможностите за профилактика на лекарските грешки и за защита на медицинските практици.

Участниците в семинара се обединиха около мнението, че липсва законово определение на понятието лекарски/медицински грешки.

Поднесеното от нас заглавие на темата на семинара в този вид е описателно, не е единно. Необходимо е да се намери термин, който да звучи по-обединяващо и след това да бъде законово закрепен. Т.е. да стане легалното понятие, което съдът да прилага при спор или при друга необходимост. Причините за тази липса са, че темата е нова, развива се бурно, заредена е с несигурност. Затова реакцията и на Европейската комисия е за създаване на европейски норми в тази сфера.

Изводът, до който достигнах, слушайки лекциите, сравнителните анализи, дискусиите, бе, че проблемът лекарска/медицинска грешка е нова материя навсякъде по света. Развива се лавинообразно през последните 10 години не само у нас. Ние не сме безкрайно изостанали, особено след това, което чух на семинара от българските специалисти в тази сфера. Трябва да се има предвид, че сме свидетели на ускорено развитие на медицинските научни технологии, свързани най-вече с компютъризацията на дейностите по диагностиката, лечението, обработването на данни. Сериозен е напредъкът и в биотехнологиите. Здравната сфера бележи невиждан досега бум на развитие. Всичко това внася в системата несигурност на първо място по отношение на формулирането и обхвата на понятието лекарска/медицинска грешка. Този феномен с „изпреварващите” открития и технологии и „закъсняващата” нормативна уредба съществува навсякъде по света. Днес с едно кликване от домашния компютър може да се влезе във всеобхватната международна мрежа и автоматично да се получи огромна по обем информация за обработка. Оттам идват и новостите. Излиза, че в момента новостите създават ентропия в системата…

Следва и логичният въпрос – какви стъпки трябва да се предприемат у нас?

Темите на семинара бяха аналогични на подобни семинари, провеждани в други страни. Те изцяло се формулират от Международния съюз на адвокатите и са следните:

1. Представяне на проблема лекарска/медицинска грешка и сравнителен преглед на националните правни уредби, т.е. изясняване на понятията кои са практикуващи медицински лица, кои са болни, каква е отговорността на лечебните заведения, клиниките, лабораториите и др.

2. Наказателно-правна отговорност на практикуващи медицински лица (в това число и юридически лица).

3. Условия на гражданско-правната отговорност – какви обезщетения, по кои текстове и закони.

4. Отговорност на болниците, клиниките и лабораториите.

5. Уредба на медицинската грешка във френската система „ONIAM“ — специфичен напредничав пример, ефективен като разрешение.

6. Отговорност на публичните власти – принцип на предвидливостта, свързан с бързото създаване на норми.

7. Застраховане на гражданската отговорност на практикуващите медицински лица и на увредените от лекарска/медицинска грешка.

8. Предвидимите бъдещи развития и правни уредби на лекарската/медицинската грешка.

Единият път, който коментираха участниците на семинара, беше да се изчака, да се разчита, че ще има общоевропейски норми, дошли от Брюксел, които ще уеднаквят практиките навсякъде и ще предоставят добри решения на различните проблеми. Този път обаче е много бавен. Според мен такъв подход не трябва да се елиминира, но не може да бъде основен. Имаше предложение за пряко копиране на успешни модели, каквато е системата „ONIAM“. Лично аз не приемам прякото копиране. Необходимо е известно развитие – например приемат се основните принципи по начин, който да бъде работещ и у нас. А детайлите винаги могат да носят съответни специфики – регионални, национални и т.н.

От цялостната работна атмосфера ясно пролича желанието и волята на участниците за промени в сектора. Но след проведената дискусионна „Кръгла маса”, където бяха обсъждани предвидимите бъдещи развития, всички се обединиха около становището, че резултат ще има само след общи усилия между съответните държавни институции, изтъкнати специалисти от медицината, от правото и от застрахователната система за преразглеждане на проблема в детайли и в цялост. Всеки друг подход, различен от този, ще се окаже само прахосване на време и на ресурс. Нещата трябва да се решават систематично с поглед към крайната цел. Да не се допускат недомислия. За пример могат да послужат редица медицински стандарти, които за 2-3 години от няколко страници са нараснали до над 400 страници. Възможно ли е такъв обем изисквания да се запомнят и да се спазват от медиците? Най-вероятно не! Проблемът е, че липсва единен подход в нормотворческите усилия, независимо дали става дума за законови или подзаконови нормативни актове. Ако крайната цел се изгуби от погледа, опитите ще се окажат изолирани и самоцелни…

Показателен е и примерът със Закона за закрила на пациентите (с три различни заглавия!), който в три парламента „влиза“ на първо четене и дотам спира. Защото една от основните пречки е, че когато проектът трябва да се съгласува с другите актове, се изисква много по-задълбочена и по-широка рамка на нормотворческа работа.

Смятам, че ако един компетентен екип се заеме, след 3 до 5 години може да имаме общ стандарт за нормативна уредба по проблема лекарска/медицинска грешка. И едва тогава следва да се пристъпи към детайлна регламентация, включително към създаването на специализирани стандарти.

Крайната цел е бързо и ефективно правораздаване. Всъщност ефективно е премереното бързо и справедливото правораздаване.

Според мен инициатор за прилагането на такъв системен подход трябва да бъде Министерството на здравеопазването. Трябва да се включат БЛС и БЗС, компетентни по темата юристи, специфични структури като Висшият адвокатски съвет, представители на застрахователите, представители на фиска. Ние, адвокатите, бихме били изключително полезни, защото като защитаваме всички страни – пациенти, медицински специалисти, лечебни заведения, имаме най-широк поглед, обогатен от практиката. Важно е нашият опит да се чуе, за да се „изпипат“ детайлите и да се прецизира фината настройка на подобна система, която е специфична, сложна и деликатна за регламентиране.

Според мен на семинара бе поднесено голямо по обем концентрирано познание, което фокусира вниманието върху важните въпроси за лекарските/медицинските грешки.

Обществото очаква отговорите и те не трябва да закъсняват…

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.