Известно е, че мащабите на международните пътувания и глобализацията на търговията улесняват разпространението на болестите по света. В наши дни единична заплаха за здравето в която и да е част на света е заплаха за здравето на населението на цялата планета.

В наши дни болести се разнасят с невиждани досега темпове. Този факт може да предизвика внезапни сътресения за здравеопазването и икономиките в резултат на нововъзникващи заболявания – пандемичен и птичи грип, хуманитарни кризи, дори потенциален биотероризъм.

От ратифицирането на Международни здравни правила до първите крайни срокове за изпълнение

В Европейския регион на Световната здравна организация 21 държави са поискали удължаване на крайния срок, определен за развитие на основните компетенции за изпълнението на Международните здравни правила. Крайният срок е юни 2014 година. Страните се нуждаят от повече време, за да доразвият способностите си да откриват, оценяват, да информират навреме и да реагират при извънредни ситуации.

Когато Международните здравни правила влязоха в сила през 2007 г., бе създадена система за ранно предупреждение не само за заразни болести, а и за всичко, което може да застраши човешкото здраве и живот, включително за радиационни и химически заплахи. Оттогава всички държави и европейският офис на СЗО са фокусирани върху развитието на националните възможности, за да се превърне сигурността за здравето в глобална реалност.

Тази цел все още не е достигната. До момента, в който всички държави не са напълно готови да реагират адекватно по отношение на огнища на болести и извънредни ситуации, нито една страна няма да бъде в безопасност.

Взаимосвързаност и възможности на различните държави

По-добре подготвените държави са по-силни международни партньори при възникване на огнища на заболявания и извънредни ситуации. СЗО/Европа може да помогне на всички.

Различните държави са разработили способностите си за прилагане на Международните здравни правила, но до голяма степен те могат да бъдат напълно ефективни само ако различните министерства и съседни страни координират усилията си. Въпреки че държавите се сблъскват всекидневно със заплахи за здравето, те не използват Международните здравни правила като инструмент за всекидневна употреба.

На среща в Люксембург през февруари 2013 г. 55-те страни, ратифицирали Международните здравни правила в Европейския регион /53 членки, Светият Престол и Лихтенщайн/, признаха, че здравният сектор има нужда от повече подкрепа. Тя е необходима, за да се фокусира националното внимание върху Международните здравни правила, да се подложат на тест разработените мощности, както и да се работи извън сектора здравеопазване.

Подкрепа е нужна и за да се спечели доверието на взимащите решения на управленско ниво. Страните са развили способностите си за събиране на епидемиологични данни по отношение на заплахите за общественото здраве, но те ще бъдат полезни само ако се анализират и споделят между всички сектори, отделните държави и СЗО.

СЗО/Европа е засилила ролята си в насочването на страните участнички към оценка на заплахите за общественото здраве и развитието в най-кратки срокове на компетенцията им по отношение на Международните здравни правила в следните области:

- Пристанища, летища и наземни кръстовища

- Трансгранично сътрудничество между съседни региони и страни

- Комуникация относно възможните рискове

- Национални законодателства

- Наблюдение и системи за ранно предупреждаване

- Национални учения за изпробване и оценка на компетенциите и механизмите за реакция

- Тематична или специфична за сектора подкрепа

Срокът за окончателно изпълнение на Международните здравни правила е 2016 година. Ако всички страни успеят навреме, ще разполагат с мощен инструмент, гарантиращ сигурност на здравето в световен план.

Какви са Международните здравни правила

Правилата са правно обвързващи и помагат на страните да работят заедно, за да се защити животът на хората, застрашен от разпространяване на заболявания и други рискове за здравето, включително радиационни и химически опасности.

Правилата имат значение, защото:

- Заплахите за здравето не познават граници;

- Пътуванията и търговията стават по-безопасни;

- Световната здравна сигурност се засилва;

- Всекидневните заплахи са поставени под контрол;

- Всички отрасли имат полза от сигурността на здравето.