Заболяванията – гастрит, язва на дванадесетопръстника и гастроезофагеaлна рефлуксна болест (ГЕРБ), протичат с повишена продукция на солна киселина. Пациентите се оплакват най-често от парене и киселини зад гръдната кост.  Основно средство на избор за лечение на тези състояния са антиацидни медикаменти – инхибитори на протонната помпа и Н₂-блокери. През последните години Н₂-блокерите (фамотидин, квамател и др.) не са толкова предпочитани. Най-много се използват инхибиторите на протонната помпа (ИПП), които са лекарства с генерични названия – омепразол, езомепразол, пантопразол, ланзопразол и др. Основният механизъм на действие се състои в инхибиране на протонната помпа, която е разположена в париеталните клетки и е отговорна за продукцията на солна киселина в лумена на стомаха. Когато помпата е потисната, нивото на солна киселина в стомаха намалява – така се понижава киселинността в лумена на стомаха (повишава се рН) и се намалява увреждащият ефект на солната киселина върху лигавицата. Същевременно намаляват оплакванията на пациента.

Доказано е, че от продължителната употреба на ИПП се получава „Acid rebound“ феномен. Той представлява чести рецидиви (релапси) на повишаване на киселинността в стомаха при спиране на ИПП. Феноменът се дължи на пролиферация на ентерохромафините клетки и париеталните клетки поради трофичния ефект на гастрина. Гастринът е хормон, който се отделя при продължителна употреба на инхибитори на протонната помпа. Това е едно от страничните ефекти на терапията с ИПП.

Според проучване, публикувано на 11 декември 2013 г. в JAMA, употребата на ИПП повече от 2 години може да доведе до вит. B₁₂ дефицит (Атрофичен гастрит), особено сред жени и млади мъже, които приемат високи дози от лекарството. Атрофичният гастрит е болестно състояние, което се характеризира с изтъняване на лигавицата, намаляване на нейната защитна функция, намаляване на киселинността в стомаха и същевременно намаляване на продукцията на „интризинг фактора“. Това е протеин, който свързва вит. B₁₂ в стомаха и го транспортира до илеума, където се резорбира и оттам постъпва в кръвта и черния дроб, където се складира. При атрофичен гастрит „интризинг факторът“ е намален и това води до развитието на витамин B₁₂ анемия сред пациентите. Вит. B₁₂ анемията (мегалобластна анемия) е тежко състояние, което може да доведе до сериозни усложнения. Пациентите се оплакват от: силна отпадналост, слабост, имат силно безапетитие, загуба на килограми, неврологични оплаквания, жълтеница и др. Това състояние изисква незабавно мускулно приложение на вит. B₁₂. Лечението с вит. B₁₂ на пациентите с атрофичен гастрит е до края на живота им.

Jameson R. Lam и неговият екип са провели „случай-контрола“ проучване сред голяма група пациенти в Калифорния. Те са сравнили електронните данни от 25 956 пациенти с диагноза вит. B₁₂ анемия с други 184 199 пациенти (контролна група) в щата Калифорния за периода от 1997 г. до юни 2011 г. Пациентите са били групирани по пол, възраст, раса, местоживеене и др. Целта на проучването е била да се види дали дългосрочната употреба (над 2 години) на ИПП и Н₂-блокери има отношение към развитието на B₁₂ -дефицитна анемия.

От пациентите с анемия 3120 (12%) са приемали ИПП в продължение на две или повече години и 1087 пациенти (4.2%) са приемали само Н₂-блокер в продължение на две или повече години. Останалите 83,8% не са приемали никакви антиацидни средства. От всички анемични пациенти 57,4% са били жени на средна възраст от около 60 години, главно от бялата раса (68,4%). Сред пациентите без вит. B₁₂ анемия (контролната група) 13 210 (7,2%) са приемали ИПП за период две или повече години, и 5897 (3,2%) са приемали Н₂-блокери за период от две или повече години. Учените са установили, че колкото е по-висока дозата и по-продължително лечението, толкова е по-висок рискът от развитие на вит. B₁₂ анемия. Използвайки логистичен регресионен статистически анализ, лекарите доказват, че вит. B₁₂ дефицитът е 65% по-чест при пациенти, които са приемали продължително време ИПП (повече от 2 години), в сравнение с пациенти, които не са приемали. Пациенти, които са приемали продължително време Н₂-блокери, са имали по-нисък риск. Колкото е по-висока дозата, толкова е по-висок рискът. Пациенти, които са приемали повече от 1,5 хапчета на ден, са имали двойно по-висок риск от развитие на вит. B₁₂ анемия, докато пациенти, които са взимали по 0,75 хапчета на ден, са имали по-нисък, но също значителен риск от развитие на анемия.

Изследователите са установили интересен факт – младите пациенти (под 30 години) на продължителна терапия с ИПП имат по-висок риск от развитие на B₁₂ дефицит, но тази асоциация намалява с възрастта и е по-честа при жените.

Учените отбелязват много важен феномен – при спиране на приема на инхибитора на протонната помпа изчезва напълно рискът от развитие на вит. B₁₂ дефицит.

Тази взаимовръзка между употребата на антиацидни средства и вит. B₁₂ дефицита е съвсем случайно открита. Първоначалната цел на изследването е била да се определят различни странични ефекти от употребата на тези медикаменти. Това откритие повдига много въпроси относно широката и продължителна употреба на ИПП и Н₂-блокери. Много от водещите гастроентеролози отхвърлят подобни становища и предпочитат да лекуват продължително време с ИПП. На другия полюс са хематолозите, чийто проблем е ранното откриване на вит. B₁₂анемията.

Д-р T. S. Dharmarajan от Bronx, New York, който е провел предишни проучвания относно вит. B₁₂ и ИПП, се е съгласил с данните и е коментирал: „Силата на това проучване лежи върху неговия голям мащаб и многото изследвани пациенти. Единственият недостатък, който забелязвам, е, че никъде не са цитирани точните стойности на вит. B₁₂ в кръвта на пациентите. Най-важният извод от проучването е логиката. Това е много логично заключение. Нужна е висока киселинност, за да се отдели вит. B₁₂ от протеините в храната, което е първата стъпка в абсорбцията, която започва в стомаха. Веднъж като понижиш киселинността, ти премахваш първата важна стъпка в абсорбцията на вит. B₁₂. Най-важният проблем в момента е, че ИПП се пият като вода. Те са едни от най-изписваните медикаменти в целия свят. Много пациенти ги приемат дори без предписание от лекар“.

Изследователят е споделил, че в следващите месеци лекарите трябва да бъдат по-внимателни с пациентите, приемащи ИПП, и трябва да изследват нивото на вит. Б₁₂ в кръвта. Той каза още: „Това е добро откритие, защото, когато лекарите случайно установят ниски нива на вит. B₁₂ в кръвта, ще имат научно обяснение за този феномен и ще могат да вземат по-бързи и адекватни мерки за това състояние. „Това от своя страна трябва да доведе до по-рядко изписване на ИПП и за по-кратки срокове. Но е възможна съпротива от страна на пациентите, защото основният им проблем са паренето и киселините. Ще бъде необходимо лекарите да обясняват на пациентите си ползата и риска от това лечение.