На 29 ноември т.г. Медицинският университет в София тържествено чества своята поредна годишнина. Колкото „по-стар“ е един университет, толкова по-уважаван е той. А софийският е най-старият медицински университет у нас. Скоро ще бъде столетник…
От 29 ноември 1917 г. със създаването на Медицинския факултет обучението по медицина у нас започва своето възходящо развитие. Днес, 96 години по-късно, на дипломите на поколения български и хиляди чуждестранни лекари пише Медицински университет в София.
За празничната церемония в залата на Софийската опера се събраха академични личности с международна известност и с авторитет – преподаватели, учени, клиницисти. Събитието уважиха министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, депутати, посланици, ректори и декани на университети, представители на държавната и местната власт, чуждестранни гости…
Тържеството откри проф. Генчо Начев с думите:
- Всяка институция, подобно на човека, има зачатие, развитие и история, които „обясняват” нейния облик и престиж. Взирането в събитията, формиращи биографията на едно висше училище, непременно ще открие благослова на началото, с който то се движи през годините, подхранващите сили на държавата и обществото, които му помагат в неговия път, и признанието и оценката за дейността, които осмислят неговото съществуване.
В приветственото си слово деканът на Медицинския факултет проф. Марин Маринов открои истинските „виновници“ за тържеството в исторически план:
- Това са видните български лечители, големи патриоти и общественици д-р Петър Ораховац, д-р Марин Русев и д-р Стефан Ватев, ръководители на тогавашното санитарно ведомство, на Висшия медицински съвет и на Българския лекарски съюз. Въпреки липсата на каквито и да е условия за провеждане на пълноценни учебни занятия, само за 4 месеца д-р Стоян Киркович изработва проект за устройството на новия факултет… В деня на реалното започване на учебните занятия – 10.04.1918 г., д-р Марин Русев пише с нескрито вълнение: „Като директор на народното здраве и председател на Върховния медицински съвет, който взе инициативата за отваряне на първия Медицински факултет в България, считам се щастлив, че доживях деня да видя започването на лекциите в храма на българската медицинска наука…гдето българската младеж за първи път започва да изучава медицински науки на свой роден език, …. и който факултет в близко бъдеще ще снабдява България с ратници на народното здраве, изходящи от средата на народа и получили образованието си в родния край“.
…В последвалите години на съзидание и съзряване висшето медицинско училище израства до национална образователна институция, носеща облика и реномето на уважавана европейска медицинска школа, управлявана по законите на академичната автономия. Аналите свидетелстват, че в тези ранни години петима от неговите най-изтъкнати професори са били ректори на СУ – Методи Попов, Васил Моллов, Владимир Алексиев, Стоян Киркович и Александър Станишев. Традиция, която продължава и в най-новата история. Излизат от печат фундаментални научни трудове на едно талантливо поколение български медици, личности със завидно международно признание – Димитър Каданов, Константин Чилов, Алекси Пухлев, Марин Петров, Ташо Ташев, Бойчо Бойчев, Иван Пенчев, Никола Шипковенски, Георги Узунов и много др. …Екипи от наши университетски професори организират създаването на висши медицински училища в Пловдив (1950 г.), Варна (1960 г.), Плевен (1974 г.), Ст. Загора (1982 г.), на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите ИСУЛ, на редица медицински научно-изследователски институти към здравното министерство и БАН.
Историята помни и трудните години за нашето висше училище…По-важно е да се помни, че въпреки всичко в институцията продължават да се трудят и творят поколения талантливи клиницисти и учени, които остават верни и изнасят на плещите си тежестите по съхраняване на върховенството на академичната автономия, самоуправление и традиции, каквито са свободата на духа, мисълта и на свободния обмен на идеи. На тях дължим признателност за това, което е съвременният облик на Медицинския факултет. Днес той е модерен факултет с около 1000 хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, с 45 катедри и клинични центрове, където се преподава в над 50 медицински и медикобиологични дисциплини и много избираеми курсове, с кредитна система, хармонизирана със стандартите на ЕС, с Европейски приложения към дипломите. Равносметката сочи, че от първия си випуск през 1924 г. до днешни дни във факултета са обучени и дипломирани близо 38 000 български и чуждестранни лекари, подчерта проф. М. Маринов.
В академичното си слово ректорът – чл.-кор.проф. Ваньо Митев накратко се спря върху интересни исторически факти в развитието на университета, свързани с непрекъснат възход, но и с драматични моменти.
В делови порядък, но и с гордост проф. Митев сподели, че с приетата и успешно прилагана стратегия за развитие на МУ, въпреки кризата, днес приходите на университета са нараснали 10 пъти, почти 4 пъти е увеличен броят на чуждестранните студенти, много са спечелените проекти – наши и международни, трикратно са нараснали приходите на преподавателите. Извършен е ремонт на ПУЦ, ФФ, Медицинския колеж, ЦМБ, студентските блокове, аудитории в учебните бази. Закупена е необходимата медицинска апаратура, в това число и високотехнологична.
През следващата година започва осъществяването на огромна по мащабите си инвестиционна програма за разширяване на образователната инфраструктура. Проф. Митев обяви добрата новина, че благодарение на Министерския съвет казусът със собствеността на земята, върху която ще се строи, вече е решен, и земята е прехвърлена на Медицинския университет. Предстои преодоляването на друг подобен проблем, който спира строителството на територията на Фармацевтичния факултет, но проф. Митев се надява скоро да бъде решен.
Днешната картина на учебната дейност на университета, която бележи сериозен подем, ректорът описа така:
- На следващото Общо събрание на МУ стратегията за развитие на университета ще бъде обновена. Причината е, че много от заложените точки са изпълнени или скоро ще бъдат изпълнени. За 6 години се оказа, че сме свършили огромна работа. А това, което лично мен ме изуми, е невероятният потенциал на 1485-те преподаватели. Основна точка в новата стратегия ще бъде МУ в София да се превърне в световен университет. Първите крачки, най-трудните, вече са факт. Преподаваме в Кипър от миналата година, а от началото на ноември т.г. – и в Швейцария. Почетният ректор, акад. Овчаров отсъства днес именно поради лекциите си в Киасо. Изключително съм поласкан от присъствието днес на 7-членна делегация от Италия, от присъствието на кмета на град Киасо в Швейцария и на гостите от Кипър. С италианския партньор имаме намерение да разширим дейността си в Италия, Сан Марино, Мадрид, Лондон, Дубай и Сингапур. За да стане това, необходими са спешни поправки в Закона за висшето образование. Това ще ни позволи да изнесем цялостно преподаване в държави като Германия и Австрия, закъдето имаме конкретни предложения. Това ще позволи да акредитираме университетски бази в тези държави, а наши студенти да стажуват там. Такива права имат университетите в Унгария. След 2 години очакваме голям брой студенти от Израел, които ще довършат клиничното си обучение в София.
Присъствието на над 2500 чуждестранни студенти от 58 държави, с нарастваща тенденция да има повече студенти от Европейския съюз, Северна Америка и Израел, е предпоставка за рязко повишаване на качеството на обучение. Качеството ще бъде основна и перманентна задача пред МУ в София.
Никой университет не може да пробие в световните класации без качествена научна продукция. Ние винаги сме се целили най-високо. Въпросът е рязко да повишим броя на иначе качествените публикации, които продуцираме. Например, само в Лабораторията по клетъчна сигнализация в Катедрата по медицинска химия и биохимия от началото на тази година досега са налице над 25 публикации с импакт фактор над 100. Поради липсата на лабораторна площ имаме намерение да построим 4-етажен изследователски център, в който да се концентрира научната дейност на МУ. Мечтата ми е нашите най-мотивирани студенти да се научат да правят наука още следвайки и максимум година след завършването си да защитават малки докторати като свободни докторанти.
Обръщам се специално към нашите студенти – изключително сме горди с тях. Референдумът, който те проведоха, е изцяло тяхна идея и аз нямам никакво участие в организирането му. Студентите от МУ са не по малко будни от ранобудните си колеги, които преминаха към окупация. Много отдавна те ми казаха, че са готови да излязат на улицата с бели престилки и да ме подкрепят в битката за земята. И съм сигурен, че щяха да бъдат над 5000. Такава подкрепа имах и от академичния съвет. Ние сме силни, понеже сме единни. Нашите искания са конкретни – към всички правителства, свързани с проблемите на образованието, науката и МУ. Знам за проблемите на студентите, свързани с недоброто състояние на общежитията. Държавата ремонтира общежития на много ВУЗ, наши не. Първи сме в списъка на чакащите, даже на хартия ни бяха отпуснати 4,2 млн. лева за основен ремонт на бл. №7 в Лозенец, но на хартия си останаха. При откриването на учебната година обещах, че всички студентски общежития на МУ ще бъдат ремонтирани и тази програма вече е в ход. Аз си държа на думата. Можете да бъдете сигурни, скъпи наши студенти, че ще имате най-добрата „леглова“ база в България, каза още ректорът.
Поздравления към присъстващите поднесоха от трибуната министър Анелия Клисарова и акад. Стефан Воденичаров. Поздравителни адреси бяха изпратени от министър-председателя и всички министри, от председателя на Народното събрание, от Комисията по здравеопазване към НС, от ректорите на университети в страната, от научни и съсловни организации, от кметове, от студентски съвети и много други.