Изводът е на д-р Здравко Наков – управител на болница „Св. Екатерина“ в Димитровград. Специално за „Форум Медикус“ д-р Наков разказва за трудностите, пред които е изправен един мениджър на общинско лечебно заведение, както и за бъдещите действия, които са нужни в настоящите тежки времена.
- Не е тайна, че най-потърпевши от реформите в системата на здравеопазването са общинските болници. Нашето лечебно заведение не прави изключение от общата картина и през последните три години задълженията ни нараснаха от 980 хил. лв. през 2009 г. до 1,2 млн. лв. през 2011 г.
Негативната тенденция
е резултат от намаления обем на дейност, който отчитаме през този период. За да бъда по-ясен, ще цитирам някои данни. През 2009 г. през лечебното заведение са преминали 7,2 хил. пациенти, като сме отчели годишен оборот от НЗОК в размер на 3,5 млн. лева. През следващата година е налице намаление на обслужените болни на 6,5 хил. души и оборот от 3, 015 млн. лева. През 2011 г. са преминали 5,8 хил. пациенти, а средствата от здравната касата са 2,8 млн. лева. Цифрите са категорични – приходите не обезпечават стопанската издръжка на лечебното заведение, което води до увеличаване на размера на задълженията към фирмите кредитори.
Основните причини за спада в дейността се коренят в серия от събития, които се дължат на опита да бъде извършена здравна реформа у нас. Затрудненията започнаха още в края на 2009 г., когато имаше забавяне на плащанията от НЗОК към болниците за ноември и декември. В нашия случай ставаше дума за 490 хил. лв., което наруши платежния баланс и предвидените разплащания с фирмите кредитори. Още по-тежка бе 2010 г., през която тази тенденция продължи. До октомври на 100% бе заплатено извършеното само за януари и за февруари, а останалите месеци бяха покрити частично от 60 до 80%. Задълженията към нас бяха изчистени напълно едва през април 2011 година. Най-потърпевши от забавените плащания се оказаха най-вече нашите кредитори и медицинският персонал – работната заплата бе намалена с 20-25%, а в същото време се увеличиха задълженията към доставчици.Това затрудни стопанската издръжка на болницата и предизвика напрежение и демотивация сред колегите.
През 2010 г. започнаха
ограниченията
при подписване на договорите с РЗОК. Заради изискването за двама тесни специалисти за работа по клиничните пътеки по съответната специалност при нас отпаднаха дейности в областта на гастроентерологията, на белодробните заболявания и на ендокринологията. Заради наложените ограничения броят на клиничните пътеки бе намален от 126 на 89.
Допълнително затруднение в работата създаде въвеждането на т. нар. делегирани бюджети, които се оказаха нереално ниски. Средствата стигаха евентуално за покриване на фонд работна заплата. Поради тази причина и заради липсата на гаранция, че извършената дейност ще бъде платена, през август 2010 г. приемът на пациенти бе ограничен изкуствено, като се премина само на спешно болни. Ще припомня призива на тогавашния управител на НЗОК „Работете на 100%, ще ви плащаме на 80%“. Резултатите от тази абсурдна ситуация са налице днес.
В същото време в края на юни 2010 г. излезе новият Закон за лечебните заведения, в който бяха определени нивата на компетентност на болниците. Поради факта, че не можахме да покрием изискванията по някои специалности, се наложи допълнително
да бъдат закрити
инфекциозните сектори към детското и към вътрешното отделение. Закрит бе и УНГ сектор към хирургичното отделение, както и физиотерапевтичното отделение. На практика в началото на годината бяха наложени ограничения и бе намален броят на клиничните пътеки чрез изискванията за двама специалисти, а в края – допълнително изгубихме други дейности със закриването на сектори и отделения.
Всички тези промени доведоха до невъзможността да лекуваме определен контингент пациенти и в момента те са насочвани към областните болници. Разбира се, въвеждането на стандарти има основание, но някои от критериите според мен не са обосновани. Не може нещо, което си извършвал 20 години, да бъде забранено от днес за утре. Няма логика. В момента например нашето АГ-отделение е първо ниво на компетентност. За да бъде второ ниво, са необходими четирима специалисти и един специализант. Ние разполагаме с четирима специалисти, но не ни разрешават да работим по определени оперативни специалности в гинекологията.
Подобно е положението в Отделението по ортопедия и травматология, което в момента има второ ниво на компетентност. С въвеждането на стандартите обаче и с изискванията по клиничните пътеки не можем да извършваме операции на второ ниво с много голям обем на дейност. А на практика такива интервенции са били осъществявани при нас.
Преди промените имахме право да работим по определени клинични пътеки в областта на инфекциозните заболявания, но след въвеждането на новите стандарти единствено болницата в Хасково разполага с инфекциозно отделение в цялата област. Някои болести спокойно можем да лекуваме при нас, но в момента трябва да пренасочваме пациентите.
Както е известно, през 2011 г. отново бяха въведени прогнозни бюджети, които също бяха много силно рестриктивни – покриваха нуждите за около 85% от реално извършената дейност. Тогава поставихме допълнителни искания към НЗОК, изпратихме мотивационни писма, организирахме срещи. На по-късен етап цифрите бяха коригирани, но отново се получи известно забавяне.
Искам да подчертая, че нашата болница е добре оборудвана като материално-техническа база, въпреки всичките проблеми. Разполагаме с необходимата апаратура и специалисти, за да осъществяваме дейност и да бъдем конкурентно лечебно заведение. На второ място сме по значимост в Хасковска област. Не сме структура със затихващи функции, която поради липса на пациенти няма възможност да работи. Фактите обаче показват, че работата в едно добре работещо лечебно заведение може да бъде
изкуствено ограничена
заради наложените административни промени .
В края на март т. г. Общинският съвет в Димитровград утвърди програмата ми за управление през следващите три години. Поставили сме си за задача да увеличим дейността, да заработваме около 3,3 млн. лв. годишно от РЗОК и да постигнем 80% използваемост на легловия фонд. За да реализираме тези цели обаче и да бъдем конкурентоспособни, е необходимо да предприемем няколко
наложителни мерки
Става дума за инвестиции в материално-техническата база, в апаратура, в медицински персонал.
С помощта на общината изготвяме документи за участие за финансиране от международния фонд „Козлодуй“, по който се отпускат 700 хил. евро. В случай че бъдем одобрени, възнамеряваме да извършим саниране на сградата, подмяна на топлопреносната инсталация, изграждане на нови котелни помещения. В момента повечето отделения са ремонтирани, но за съжаление положението в детско и неврологично отделение е критично. Става дума за две основни звена, в които санитарно-хигиенните и битовите условия не са добри. Във връзка с това бе гласувана финансова помощ от общината, чрез която да бъдат извършени неотложни ремонти – на покрива, вътрешно измазване, обновление на болничните стаи. Искрено се надявам, че ще бъдем одобрени за финансиране от фонд „Козлодуй“, защото усилията да бъдем включени в оперативните програми не дадоха резултат предишните години. Отговаряхме на изискванията за участие – обслужвано население, брой специалности, оборудване и т.н. Но един от критериите бе да сме отдалечени на повече от 30 км от областното лечебно заведение, а болницата в Хасково е на 10 километра. Поради тази причина дори не бяхме допуснати да кандидатстваме по оперативните програми. Изпращахме писма до МЗ, до Комисията по здравеопазването към Народното събрание, както и до всички институции. Смятам, че такъв тип структури като нашата са ощетени най-много. Подобно е положението в Асеновград, в Горна Оряховица, където има големи общински болници, които покриват критериите, но са близо до областните центрове. За мен това е дискриминация, тъй като не можем да бъдем включени нито към големите общински болници, нито към малките. Затова искрено се надявам чрез фонд „Козлодуй“ да получим някакво европейско финансиране и да подобрим материално-техническата база.
Както споменах, оборудвани сме с необходимата апаратура, за да покрием заложените стандарти. Но спешно се нуждаем от скенер. Разполагаме с ядреномагнитен резонанс, който обаче не е наша собственост, а е под наем. Заради големия брой специалности е изключително важно да се снабдим със скенер. Това ще ни позволи да обслужваме и амбулаторните пациенти, тъй като в общината няма подобна апаратура. В момента болните всекидневно са насочвани към Хасково, към Стара Загора, към Пловдив. А това са приходи, които – ако не донесат печалба, то поне биха облекчили издръжката на рентгеновото отделение. Това е другата жизнено необходима инвестиция, която коренно би променила работата и имиджа на болницата.
Както е известно, недостигът на медицинските кадри съществува в цялата страна. Особено силно е изразен в общинските лечебни заведения. За да бъдат привлечени специалисти обаче, е необходимо да бъдат осигурени подходящи условия за работа и да им бъде предложено добро възнаграждение.
В момента при нас работят около 230 души, от които 53 лекари и 110 медицински сестри. На този етап отговаряме на изискванията на броя на специалистите и покриваме нивата на компетентност. Проблемът е, че около 15% от колегите са в пенсионна възраст. Разбира се, работят и млади специалисти – 7-8 души, които специализират в момента или им предстои да защитят специалност. От миналата година сред приоритетите в нашата политика е изграждането на собствени кадри.
Поемаме издръжката и разходите
на колегите, докато завършат специализацията си, с ангажимента след това да работят при нас минимум 5 години. Това е правилният път и вече сме сключили такива договори. Надяваме се така да привлечем още млади лекари. Разрешаването на проблема със специализациите е и сред акцентите в изказванията на новия здравен министър. Промяната в този случай е наложителна. Известно е, че имаше нулеви години, а проблемите с осигуровки, стаж и т. н. допълнително ограничаваха възможностите на младите лекари. Според мен трябва да се улесни специализацията, за да може да се реши кадровият проблем навсякъде.
Част от програмата за управление на болницата включва подобряване на
координацията с личните лекари
По този начин ще бъде осигурена обратна информация за възможностите, с които разполага лечебното заведение, за да не бъдат излишно насочвани пациенти – освен по медицински показания – към други лечебни заведения. Стъпки в тази посока вече са направени, осъществили сме контактите, опитваме да организираме повече срещи, да коментираме проблемите и т.н. Понякога са намесени чисто субективни отношения и фактори, които искрено желая да преодолеем.
През последните две години специалисти от болницата извършват различни консултативни прегледи в по-отдалечените населени места и в по-големите села в общината. Става дума най-вече за офталмологични прегледи, но възнамеряваме да разширим консултациите в областта на кардиологията, на неврологията, на пулмологията и т.н. Още повече че в нашата община почти всички здравни служби са ремонтирани и предлагат добри условия и възможности за такава дейност. С изнесените екипи помагаме на ОПЛ да извършват качествена помощ и консултация, а в същото време за самите пациенти е икономически по-изгодно и достъпът им до специалист е улеснен.
Разбира се, намеренията ни включват провеждането на дни на отворените врати, каквито сме организирали, както и реализацията на по-добра информационна кампания към самото население с активно представяне в медиите за възможностите, които предлагаме.
Това са действията, които ще предприемем, за да си върнем доверието на пациентите и да им осигурим качествено обслужване. С помощта на общината правим всичко възможно болницата да се стабилизира и да бъде конкурентоспособна.
