Какво ли няма?
Няма икономисти – и то във време, когато правилното разпределение на публичните средства в системата е най-, най-актуалната тема. И то при положение, че икономиката на здравеопазването е наука, преподавана, практикувана, експертите се знаят.
Няма здравни мениджъри – и то във време, когато управлението на лечебните заведения – от общата практика до университетската болница, е приоритет с основно значение както за пациентите, така и за медицинските специалисти. И то при положение, че здравните мениджъри с доказани качества не са много, но са известни.
Няма представители на медицинските университети – и то във време, когато здравна политика и управление на здравеопазването се преподават във всички медицински факултети в страната. И при положение, че има фиксирана задача да се подготви здравна стратегия за години напред. Да не говорим за приоритета да бъде сложен ред в системата за специализации – кой може да бъде по-експерт от преподавателите в същите тези университети. А кой може да консултира – например наредба за реимбурсацията, по-компетентно от представители на фармацевтичните факултети?
Няма синдикати – и то във време, когато несправедливостите във възнагражденията на труда – за всички видове специалисти на всички нива, са сред причините да има служебен кабинет.
Няма ги партньорите – и то при положение, че здравна политика не може да се прави и позиции не могат да се сближават без представители на областните ръководства, на Сдружението на общините, на НОИ, на статистиката, както и на много други организации.
Вече е известно, че в новосформирания Обществен съвет по здравеопазване са включени същите тези хора, които преговарят с НЗОК и подписват или не подписват НРД. Същите тези хора, които на ротационен принцип участват в работата на Надзорния съвет на НЗОК, както и в много подобни съвети, консултативни органи и т.н. Отсъствието на други експерти обаче буди, меко казано, недоумение за смисъла на начинанието.
Вместо заключение ще припомня за Консултативния съвет по здравеопазване от началото на 90-те години на миналия век, когато тогавашният министър на здравеопазването проф. Ив. Черноземски правеше заседанията при отворени врата. Съставът бе пъстър – от посребрени професори до възстановителите на Лекарския съюз по дънки и синдикалистки по презрамки. Журналистите бяха допускани и присядаха по облегалките на креслата, за да чуят дебата и да станат свидетели на истински сблъсък на многопосочни и отричащи се мнения. Накрая решенията се вземаха с консенсус, но и с мъдрост. Всъщност имаше обществен дух.
Такъв дух несъмнено е необходим за всеки обществен съвет, независимо в какво време заседава.
