Специална пресконференция с апел към повече публично огласяване организира Сдружението на общинските болници в България на 30 октомври т.г. в БТА. Председателят на сдружението – д-р Н. Тотев – управител на болницата в Чирпан, формулира най-общо темата като въпрос – накъде ни води реформата в здравеопазването? В срещата с журналистите участваха още д-р Ст. Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването, д-р Ат. Атанасов – управител на болницата в Нови пазар, д-р  Цв. Цветков – управител на болницата в Поморие, д-р Р. Велков от Плевен.

Повод за пресконференцията формално бе публичната дискусия по темата за съдбата на болницата в Девин, но според участниците броят на застрашените от затваряне болници расте, а там, където са разкрити медицински центрове, се наблюдават влошаване на обслужването и инциденти с неприятен край.

Тезата на МЗ е, че общинските болници имат толкова сериозни проблеми, защото общинските ръководства не се ангажират достатъчно и защото са с лош мениджмънт, съобщи в началото д-р Ст. Кацаров. Той опроверга тези твърдения и заяви, че такава теза е просто прехвърляне на отговорността. Д-р Кацаров припомни как през годините е засилван натискът срещу тези лечебни заведения – чрез изискванията за двама специалисти за договор по някои клинични пътеки, чрез приемането на много високи „недостижими“ стандарти по някои специалности, чрез категоризацията. Но основното според него е въвеждането на т.нар. делегирани бюджети, които са „най-тежкият удар срещу общинското здравеопазване“.

На пресконференцията стана ясно още, че чрез поставянето на неизпълними условия всъщност се нарушава равнопоставеността между лечебните заведения, защото държавата снабдява с апаратура само тези, в които има участие, защото изплаща само част от техните дългове, защото само там заплаща за спешна помощ и т.н.

Д-р Ат. Атанасов започна  с това, че общинските болници са елемент от здравната система и изрази убеденост, че е невъзможно функционирането на медицински центрове, а и на филиалите за спешна помощ без апаратурата и лабораториите, които са разкрити в малките болници. Той смята, че медицинските центрове не са алтернатива, защото само болниците имат денонощен ритъм на работа, защото в спешната помощ най-често няма дежурни лекари, защото без болница са невъзможни и изследванията при спешност, и консултациите.

Всички тези факти бяха аргументирани с много цифри, част от които „Форум Медикус“ публикува в обширна кореспонденция в бр.35-36 от 8 октомври т.г.

Всъщност основната тревога на представителите на сдружението се формира от факта, че големи групи от населението, разпръснати на големи територии, на практика ще останат без качествена медицинска помощ. Тревогата се подкрепя и от факта, че в обсъждания с БЛС нов национален рамков договор не се коментират цени и обеми, защото „те остават прерогатив на финансовото министерство“. Управителите заявиха, че предстои да потърсят подкрепа от националното сдружение на общините, но ясно заявиха, че не желаят да действат „на парче“, а да постигнат стабилно финансиране и адекватно отношение на институциите към всички действащи общински болници в страната. „Нашето сдружение е малко, населението в нашите общини е бедно, вероятно поради това не ни чуват“, тъжно споделиха общинските мениджъри.

Верен на позицията си да подкрепя общинските болници, а чрез тях – правото на достъп на всеки българин до здравна грижа, „Форум Медикус“ ще продължава да наблюдава изкъсо процесите и да огласява случващото се в здравната система там, където „бог е високо, а цар е далеко“. Защото, както преди време заяви управителката на една общинска болница:“Нашите пациенти не пристигат до болницата с джип, а често идват с каруци. Но това не ги прави по-малко българи“…