Основният рисков фактор за развитие на болестта на Алцхаймер е остаряването. Светът е изправен пред поредното предизвикателство.
Оказва се, че по-дългият живот има тежка цена. Повече от 36 млн. от населението на земята страда от деменция. Прогнозата е, че до 2030 г. броят ще нарасне до 66 млн. Затова вече се говори за „епидемията на ХХI век”, която поразява 6-9% от хората до 70 години и цели 30% от 80-90-годишните. Деменцията е сред най-честите причини за смърт след 65-годишна възраст.
Макар, че у нас не можем да се гордеем с висока продължителност на живота, регистрираните с деменция са 100 000. От тях с Алцхаймер са 60 000, а останалите са със съдови, паркинсонови и други форми на деменция. Резултатите от проведено в България епидемиологично проучване сочат, че болестността от деменция е 7,2 на сто и е съпоставима с подобни по възраст и раса страни от Европа, Америка и Австралия.
В световен мащаб болестта на Алцхаймер вече е призната за социалнозначим проблем и се нарежда на „престижното” трето място след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. През 2012 г. Световната Алцхаймер организация посвети кампанията си на толерантността в общуването с хората с деменция и с Алцхаймер.
По повод на Световния ден Центърът по дементология към Александровска болница организира дискусия, която бе проведена на необичайно място – в Дома за възрастни хора и дневен център „Александровска” в Банкя. Възрастните обитатели на дома бяха подготвили художествена програма и изложба с изработени от тях красиви предмети. Развълнувани и усмихнати, те посрещаха гостите. Участниците в дискусията – проф. Лъчезар Трайков, доц. Олга Григорова и доц. Маргарита Райчева от «Александровска”, Ирина Илиева и проф. Стефка Янчева от гражданското сдружение „Алцхаймер-България”, близки на дементно болни и журналисти обсъждаха новите тенденции в лечението, профилактиката и ранната диагностика на заболяването, новите невропсихологични методи за скрининг на Алцхаймер и други форми на деменция, социалните и здравните политики в България и правата на болните с Алцхаймер. На дискусията присъства и омбудсманът Константин Пенчев, за да изрази готовността на институцията за активно съдействие при решаването на здравните и социалните проблеми, свързани с болестта. Представители на МЗ и НЗОК отсъстваха. От името на министър Атанасова и на д-р Цеков бяха прочетени поздравителни адреси. Представители на социалното министерство не уважиха събитието.
От изразените на срещата становища стана ясно, че борбата с Алцхаймер трябва да се води в партньорство между специалистите – невролози, психолози, социални работници, съвместно с граждански организации, които с провеждането на тематични кампании да огласяват проблемите на болните и техните семейства, целенасочено и настъпателно да работят с институциите за осъвременяване на неблагоприятните социални реалности.
През последните години прогресиращите когнитивни нарушения са в центъра на вниманието на българското неврологично общество. Диагностиката и лечението се осигуряват от висококвалифицирани специалисти в областта на деменциите. Ръководеният от проф. Л. Трайков . център по дементология към „Александровска” е сред водещите центрове в Европа за работа в областта на болестта на Алцхаймер (Centers of Excellence), а неговият изследователски екип е приет като равноправен член на Европейския консорциум за болестта на Алцхаймер (European Alzheimer’s Disease Consortium – EADC).
Под ръководството на проф. Л. Трайков е изработен Национален консенсус за ранна диагностика и лечение на болестта на Алцхаймер и съдовата деменция, чиято последна ревизия включва и други типове деменции.
Напоследък специализирани екипи от центъра организират кратки обучителни модули в различни градове на страната сред невролози и общопрактикуващи лекари. Подходът явно е правилен, защото интересът към проблематиката нараства.
Категорично е становището, че първите стъпки започват с ранната диагностика и своевременното адекватно лечение. Тогава развитието на болестния процес може да се забави поне с 9-12 години. Прецизността на диагнозата също е от голямо значение. Ако сега в центъра по дементология могат да поставят точна диагноза в предементната фаза при 90% от пациентите, то с технологичните възможности на PET-скенер прецизността на резултатите ще бъде 100%.
На дискусията проф. Трайков отбеляза, че диалогът с МЗ вече е значително по-продуктивен и се надява започнати съвместни инициативи скоро да бъдат завършени успешно. Като постижение той определи включването на деменциите през март т.г. в Наредба 38 на МЗ като заболяване, за чието лечение НЗОК заплаща медикаментите (въпреки, че това е станало едва след като сдружение „Алцхаймер – България” е спечелило срещу МЗ дело за дискриминация). Вече шест месеца след излизането на наредбата обаче няма решение за включването на лекарствата в позитивния списък, а след това – и в реимбурсния списък на касата. На запитванията на сдружението кога болните ще получат необходимите им лекарства, от МЗ не отговарят. Има надежда, че това ще се случи до края на годината поне за един или два медикамента. Ако и това не стане, специалисти и пациенти ще разчитат на навлизането на генерици с пъти по-ниска цена и с аналогично на оригиналите качество.
За създаването на Национален план за борба с болестта на Алцхаймер говори Ирина Илиева, изп. секретар на Гражданско сдружение „Алцхаймер – България”. В плана освен здравните и социалните аспекти на заболяването ще бъдат разгледани и спецификите при обгрижването на пациентите. Постигнато е съгласието на МЗ да бъде излъчен негов представител за участие в разработването на проекта. От сдружението подготвят и проучване как икономическата тежест на заболяването се отразява в личен, в семеен и в обществен план. Резултатите ще очертаят възможностите за редуциране на разходите – например чрез реимбурсация на лекарствата, платена помощ в дома и др.
Присъстващите близки на дементно болни с тревога отбелязаха, че у нас липсват домове за комплексни грижи, където наред с всекидневните потребности да се осигурява и медицинско обслужване, и психологична помощ, и рехабилитация.
Беше изтъкнато, че на практика за дементно болните няма изградена „организационна пътека”. Изпълнени с отчаяние семейства на заболели се лутат от първата среща с неясната диагноза, преминават през дългия път за уточняване, проследяване и развитие на болестта, през неадекватното обгрижване у дома и така до края… Близките на болните правят сравнение със законодателни решения в други европейски страни и говорят за дискриминационно отношение у нас…
Остаряваме все по-дълго, но и все по-мъчително. Ясно е, че потребността от създаване на социална мрежа от заведения за лечение и рехабилитация на болните с деменция в бъдеще ще става все по-актуална. Време е държавата сериозно да помисли как „подареният” ни от съвременната медицина допълнителен живот да получи заслужено уважение и достойна грижа – така, както е в другата Европа.
