Електронното здравеопазване е един от шестте пазарни сегмента, определени като ключови за бъдещия растеж на европейската икономика. То включва редица средства, базирани на информационните и комуникационните технологии. Тези средства се използват за подпомагане и подобряване на профилактиката на заболявания, поставянето на диагнози, лечението, контрола и управлението на здравето и начина на живот.
Електронното здравеопазване обхваща взаимодействието между пациентите и доставчиците на здравни услуги, предаването на данни между институциите, общуването между пациенти или между здравни професионалисти. То също така включва мрежи за здравна информация, електронни здравни досиета, телемедицински услуги и лични преносими комуникационни системи за наблюдение и оказване на помощ на пациентите.
Инструментите на електронното здравеопазване допринасят за наличността и обмена на здравна информация, където и когато тя е необходима. Електронното здравеопазване може да донесе значителни ползи за цялата общност чрез подобряване на качеството на здравеопазването и достъпа до него. То допринася за функционирането на ориентирани към гражданите здравни системи и за цялостната ефикасност, ефективност и устойчивост на здравния сектор.
Телемедицината като част от електронното здравеопазване е съвкупност от медицина, телекомуникации, информационни технологии и образование с цел диагностика, лечение, консултации и обучение. Основната й цел е осъществяване на квалифицирана медицинска помощ на всяко място и по всяко време, а по същество е медицина, практикувана от разстояние.
Първата телемедицинска демонстрация е направена през 1951 г. на Световния панаир в Ню Йорк. През 1959 г. за първи път са предадени диагностични резултати по коаксиален кабел от САЩ до Канада.
Терминът „телемедицина“ е въведен според някои автори от Thomas Bird през 1970 г., а според други – от Р.Марк през 1974 г.
Според N. Brown /ръководител на телемедицински проект в Орегон/ телемедицината е използване на телекомуникацията за представяне на медицинска информация и услуги, като “нещо средно” между простото обсъждане на клинични случаи между двама лекари по телефона и провеждане на интерактивна видео консултация.
СЗО през 1997 г. въвежда по-широко понятие – телематика, означаващо дейност, услуги и системи, свързани с оказване на медицинска помощ на разстояние, посредством информационно-комуникационни технологии, ориентирани към развитие на здравеопазването и осигуряване на медицинска помощ с високо качество.
Съществуват много определения за телемедицината, като всички се свеждат най-общо до очертанията на следната дефиниция – метод за предоставяне на медицинска помощ на разстояние (пациентът и лекарят не са на едно и също място), от различни медицински специалисти с помощта на информационни и комуникационни технологии и чрез обмен на специализирани данни, необходими за диагностика, профилактика и лечение на пациентите.
Телемедицината не е медицинска специалност, а технологична система, подпомагаща работата на специалистите в полза на пациентите.
Изграждането на телемедицински системи и мрежи е съставен елемент на информатизацията и електронизацията на здравеопазването. Телемедицината е свързана с развитието на глобалната мрежа /Internet/, чрез която се осъществяват принципно всички задачи и функции. Използването на интернет и телекомуникационните технологии стана неотменима част на медицинската наука и практика. Чрез интернет може да се предава информация в образи и в реално време.
Основните задачи на телемедицината са: осигуряване на медицинско обслужване с добро качество, намаляване на цената на медицинските услуги, подобряване на достъпа на населението до медицински услуги и обслужване на отдалечени обекти, водещо до отстраняване на изолацията.
Видове телемедицински системи
По признак на приложението им
1. Средства за отдалечени консултации, диагностика и обучение:
- системи за отдалечени консултации;
- системи за отдалечено управление на диагностичния медицински процес;
- системи за инструкции;
- системи за дистанционно обучение.
2. Средства за отдалечен мониторинг на витални параметри и функции:
- системи за вътреболничен мониторинг;
- системи за извънболничен мониторинг;
- системи за домашна телемедицина;
- системи за биорадиотелеметрия;
- тактико-телеметрични системи.
3. По географски признак:
- вътреболнични;
- градски;
- областни (регионални);
- национални;
- международни.
4. По технологично решение:
- Хардуерна инфраструктура;
- Софтуерно решение.
Съвременното здравеопазване поставя високи изисквания към медицинската апаратура и оборудване, квалификацията на специалистите и качеството на дейността. Необходимостта от осигуряване на своевременност, равнопоставен достъп и надеждност на медико-диагностичните изследвания по образна диагностика за пациентите се сблъскват с проблемите на здравеопазната система – липса на адекватна здравна стратегия; липса на национална и респективно на регионални здравни карти; не се осъществява стратегическо планиране на здравните ресурси; недостатъчно финансиране; ниска степен на осигуреност и сериозни регионални диспропорции на лекарите по специалности; отдалеченост на някои географски райони и транспортна инфраструктура, водещи до затруднен достъп на населението до здравни услуги и др.
Всичко това води до лошо управление на здравните рeсурси в страната, негативни здравни резултати като индивидуално и като обществено здраве и ниска ефективност на вложените за здраве средства.
Телемедицински център по образна диагностика
Това е вид лечебно заведение, в което се осъществяват медико-диагностични изследвания по образна диагностика от лекари специалисти със съответната специалност чрез двупосочен визуален и аудио обмен на информация (изображения). В зависимост от броя на работещите специалисти центърът обслужва различен брой лечебни заведения от извънболничната и болничната помощ, намиращи се на различни разстояния от центъра. На територията на този център няма налична медицинска апаратура и оборудване – рентгенологични установки или друга техника за образни изследвания. Центърът е оборудван с комуникационна апаратура, чрез която лекарите получават, анализират и разчитат, включително и в реално време образи, изпратени от лечебни заведения.
Центърът може да осигури 24-часов непрекъснат режим на работа.
Телемедицинският център е свързан с лечебните заведения, които от своя страна също трябва да отговарят на определени технологични изисквания и стандарти, за да създават и трансферират качествени и надеждни данни.
Основни (принципни) компоненти на медицинската техника в лечебните заведения за създаване на образ в подходящ електронен формат за пренос, разчитане и съхранение са:
- Безфилмова система, която замества химичния процес на проявяване на филмите с дигитална система за рентгенография с висока резолюция;
- Система за архивиране на образи и комуникация;
- Електронно досие на пациента;
- Система за директна рентгенография, която комбинира рентгеновата техника с дигитални сензори за получаване на образа в един апарат. Това е най-модерната технология на рентгеновата техника в световен мащаб;
- Библиотека с магнитни носители.
Основните комуникационни системи в телемедицинския център са: телефонна система, високоскоростна система за предаване на информация с помощта на фиброоптика, спътници или съчетание на наземни и спътникови технологии.
Телемедицинското оборудване включва следните периферни устройства: персонален компютър, дигитална камера, уеб камера, скенер, принтер, модем/комуникационен терминал.
Софтуерът включва следните приложения според функционалната си характеристика: операционна система на работните станции, текстов редактор, графичен редактор, DICOM редактор, видео-кодеци, интернет браузър, интернет месинджър, е-mail софтуер, антивирус и антиспам и др.
Ефекти от създаване на регионален телемедицински център по образна диагностика
1. За населението се осигурява равнопоставен и своевременен достъп до високоспециализирани медицински услуги, които по различни причини с конвенционалните методи на диагностика не могат да бъдат предоставени.
2. Висока здравна и икономическа ефективност – предоставят се медицински услуги с високо качество и позитивни здравни резултати при неголеми инвестиции.
3. Ефективно използване на медицинските специалисти, които са най-важният фактор в здравеопазването. Не е необходимо всяко лечебно заведение да назначава специалисти по образна диагностика – тези специалисти, но разположени на едно място – в телемедицинския център, могат да обслужват всички лечебни заведения в един регион.
4. Подобряване квалификацията на лекарите чрез възможностите за телемедицината – обмен на информация и възможности за консултация с висококвалифицирани специалисти, което е гаранция за подобряване на качеството на медицинското обслужване, включително получаване на консултации от университетски центрове в страната и в чужбина.
5. Създават се възможности за разширяване на диапазона на телемедицинските услуги, като може да се извършва наблюдение и разчитане, включително и в реално време и на други графични и образни изследвания от различни специалисти, напр. ЕКГ и видеоендоскопии.
Функционалните възможности на телемедицинския център за образна диагностика са огромни, а очевидно ефектите от неговото създаване са силно положителни. Ето защо е необходимо да се преразгледа здравната стратегия на страната и чрез адекватни законови промени да се пристъпи към създаването на подобни центрове, което ще бъде крачка напред към изграждане на наистина съвременно здравеопазване с висока ефективност и добри за здравето на нацията резултати.
