Изборът на лекар или екип срещу заплащане в болниците противоречи на закона

Националният омбудсман изпрати писмо до министър-председателя по повод жалби на граждани, свързани с разпоредбите на чл. 25-30 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета от Министерския съвет (МС). С тези норми се регламентира възможността при хоспитализиране по клинична пътека в заведение за болнична помощ здравноосигурено лице да избере срещу заплащане лекар или екип от медицински специалисти да извършат определена интервенция или манипулация, която е част от диагностично-лечебния процес.

Съгласно Закона за здравето (ЗЗ) всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на ЗЗ и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), като условията и редът се определят с наредба на МС. Според ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (РЗОК). В чл. 86, ал. 2 от ЗЗ е указано на какво има право пациентът при хоспитализация и в текста не е посочен избор на лекар или екип. Съгласно чл. 47 от ЗЗО заплащането за оказаната медицинска помощ се извършва от РЗОК на предоставилия я изпълнител.

В писмото си до министър-председателя омбудсманът пише: „В Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване не се предвижда условие или ред за избор на лекар или екип срещу заплащане при хоспитализиране по клинична пътека на здравноосигурено лице и предвид чл. 12 от Закона за нормативните актове няма законово основание за подобна детайлизирана уредба в подзаконов нормативен акт. В този смисъл разпоредбите на чл. 25-30 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ отиват отвъд делегацията, дадена от законодателя”. Константин Пенчев пише още, че не намира за основателно да се въвежда подобен платен избор. Лицето е здравноосигурено, всички дейности по клиничната пътека се заплащат на заведението за болнична помощ от НЗОК или РЗОК. Клиничните пътеки и дейностите по тях, заплащани от НЗОК, съдържат изисквания относно необходимите специалисти за тяхното изпълнение. За да може да сключи договор със здравната каса за дадена клинична пътека, заведението за болнична помощ трябва да разполага със съответните специалисти, необходими за извършване на дейностите по пътеката. „Не е оправдано да се заплаща от здравноосигурено лице сума до 500 лв. (респ. до 900 лв.) за избор на лекар или екип при положение, че манипулацията се заплаща от НЗОК/РЗОК и съответните специалисти имат договорни отношения с болничното заведение, т.е. получават възнаграждение за труда си” – категоричен е омбудсманът. Той цитира чл. 2, ал. 3 от наредбата, в който е предвидено, че здравноосигурените лица имат право на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат. „Изборът на лекар или екип за извършване на манипулация обаче не е допълнителна услуга, свързана с оказването на медицинска помощ, а услуга, с която по същество се оказва медицинска помощ. По този начин на практика се заплаща два пъти за достъпа до медицинска помощ и извършването на дадена манипулация или интервенция – веднъж чрез НЗОК/РЗОК по клиничната пътека и втори път от здравноосигуреното лице чрез т. нар. допълнителна услуга избор на лекар или екип” – пише омбудсманът и препоръчва на министър-председателя да предприеме необходимите действия в рамките на неговите правомощия, за да бъде съобразена наредбата с реда и условията за достъп до медицинска помощ, предвидени в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване, както и с Конституцията.

8 февруари 2012 г.

Коментари

Министър Стефан Константинов:

Предстоят разговори

- Темата е много важна и затова ще поканя господин омбудсмана на разговор, за да уточним някои от нещата.

На първо място забелязвам, че се бърка свободният избор на лечебно заведение с избор на лекар. В основния пакет на дейностите, гарантирани от НЗОК, няма понятие избор на лекар. На практика, ако един пациент иска да избере лекар, който в момента не е на работа, не виждам как може това да стане. Оценявам усилията на омбудсмана да се намери решение по този важен за обществото въпрос. Възможно е да бъдат направени промени, но това е въпрос на разговори.

Д-р Георги Ставракев – зам.председател на БЛС:

Пациентите трябва да имат право на избор

- Прочетох становището на омбудсмана, според което изборът на екип противоречи на Закона за здравето и на Закона за здравното осигуряване.

Мнението ми като представител на БЛС е, че пациентът би трябвало да има право на избор. Дали този избор ще бъде чрез допълнително заплащане е въпрос, който трябва да бъде уточнен в закона. Наредбата, която в момента регламентира избора на екип, е издадена от министъра и ние не носим отговорност по този въпрос.

Мнението на лекарския съюз е, че това е един от начините добрите лекари и добрите екипи да бъдат стимулирани. Нека да не се лъжем, публичният ресурс у нас е около 50% от реално необходимия в сравнение със средните европейски стандарти. Разбира се, ние бихме искали финансирането да се осъществява по съвсем различен начин – в момента за здравеопазване се отделят 4% от БВП, а нашето желание е те да бъдат 6%. По какъв начин ще бъде дофинансирана системата е въпрос на политическо решение на съответните институции. Но не бива да си правим илюзии, че с тези оскъдни средства ще успеем да задържим младите лекари на работа у нас.