През последните дни неволно слушах много оживени разговори за т.нар. национални консултанти – кой бил достоен и кой не. Когато човек се вгледа в техния списък, вижда почти едни и същи, до болка познати имена. Вярно е, че за пръв път има и нови звезди на небосклона на изстрадалата родна здравна система.
Всъщност какво представлява националният консултант, как да разшифроваме това понятие?
Ние постоянно се кълнем в европейските стандарти, но когато човек отиде по-навътре в Европа и потърси подобен професионален вид, наречен национален консултант, изпада в почуда. Там просто няма такива титулувани национални величия. Как ли живеят там без национални консултанти?
Понятието и институцията национален консултант е едно от многобройните наследства от една друга епоха и обществена система, с която уж вече се простихме. Самият термин „национален консултант” е проста подмяна на забравения термин „главен републикански специалист”.
Но нека не виним историята. Бедата не е в това, че националният консултант е наследен от миналото, а в това, че той е неефективен или псевдоефективен.
Какво да направим обаче, след като национален консултант звучи гордо и респектиращо?
Ако си такъв, ти си пръв и единствен в родината специалист в някоя област, ти посочваш с ръка пътя напред. Някак си израстваш и в собствените си очи, и в очите на другите. Ореолът е несъмнен, получен с подписана височайша официална заповед.
Ако по-дълго си национален консултант, започваш неволно да се самоизживяваш в групата на богоизбраните. Постепенно ставаш монополист със своите идеи и становища, а останалите простосмъртни специалисти поемат ролята на масата, която е изпълнител на тези идеи.
Примерите за монополизма на националния консултант са много. Особено нагледно този монополизъм се прояви след въвеждането на великите клинични пътеки, които всъщност се превърнаха в блестящи широки магистрали за определен тип национални консултанти и техните специалности. Едноличните мнения на тези „национални консултанти” доведоха до изненадващи сътресения, конфликти и подводни камъни в здравната система.
В епохата на плурализъм, партньорство и екипност съществуването на институция „национален консултант” е, най-меко казано, недоразумение поради няколко обстоятелства:
l Не са изобщо уточнени критериите как в дадена специалност едно лице става национален консултант, а друго или другите не стават. Може би за другите остава ролята на ненационални консултанти?
l Недопустимо е едно лице да бъде единствен арбитър, да узурпира концепциите, методологията и стратегията на дадена научно-практическа сфера, да има решаващата или единствената дума при определяне на т.нар. стандарти, правила, модели и т.н.
l Отделен е въпросът, че наличието на едно лице като единствен национален консултант в дадена медицинска специалност създава често непредвидено напрежение, конфликтни ситуации и сложни професионално-етични дилеми.
l Не са пределно ясни функциите на националния консултант, кого точно той консултира (щом е национален, вероятно консултира нацията), какви отговорности носи, особено за некомпетентни мнения или за заплетени в групови интереси „консултации”.
Във всяка медицинска специалност има по един букет от високо компетентни специалисти. Ако един от тях е водещ ярък специалист, той по статус е пръв сред равни и е такъв не чрез заповед на министър, а като естествено признат и приет от колегиалната общност.
Само екипът от партниращи помежду си изтъкнати специалисти може да бъде колективният субект на водещата концепция, методология и стратегия в дадена медицинска област. В този екип може да има взаимозаменяемост, продуктивен дебат и минимизиран субективизъм на предложенията. При такъв партниращ си екип е невъзможен монополизъм на едно лице. И ако искате да запазите непременно националното, наречете този екип национален експертен съвет.
Впрочем, какво ни пречи да работим ефективно за доброто национално здраве, без да ни титулуват „национални”, а просто „добри български специалисти”. По желание можем да добавим и думата патриоти.

Проф. Веселин БОРИСОВ, дмн