Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Знаменателен юбилей

Знаменателен юбилей

Доц. Бойко Коруков – изпълнителен директор на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, пред „Форум Медикус“

-         Какво означава да бъдеш директор на болница със 75-годишна история?

-         И ако във въпроса добавите „на лечебно заведение като ИСУЛ“, и като добавите „по време на криза“ и „по време на промяна или опит за промяна на системата към по-добро“, първите думи в моя отговор са – огромна отговорност. Все пак човек трябва да прецени времето, в което работим и живеем, кризата, в която се намират страната и светът, за да може реално и трезво да анализира ситуацията, в която се намираме, и стъпките, които трябва да предприемем за излизане от това положение. Впрочем и честването на тази годишнина ще бъде за пръв път, тъй като по време на 70-ата годишнина пак бяхме в криза и си спомням, че не беше удачно да правим тържества. Животът обаче си тече и част от колегите, с които бяхме заедно в Борда на директорите, вече не са между живите…

Затова решихме, че независимо от всичко ще намерим време и средства, за да отбележим този знаменателен юбилей. Така ще отдадем почит на хората, които са създали ИСУЛ, и на всички, които са работили в болницата. Защото и до ден днешен като кажем „ние сме от ИСУЛ“, изпитваме особена гордост и до голяма степен това се дължи на нашите предшественици. Ние ще отбележим името и заслугите на първия медицински управител, на четиримата основатели на ИСУЛ, които са първи ръководители на катедри. В същото време ще откроим имената на всички звена и техните ръководители, работили на територията на болницата. За да се знае откъде е тръгнало обучението на медицинските кадри, с които разполага България.

-         Болницата е създадена преди 75 години, в далечната 1936 г., а ИСУЛ откога датира?

-         ИСУЛ „се ражда“ през 1950 г. с декрет на Народното събрание, а абревиатурата я знаят всички: Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите. Това е една уникална структура за времето си, а ретроспективно, като се запознах с историята, просто се чудя къде са били поместени всичките 39 катедри? Сред тях са били и основополагащи за българското медицинско образование катедри: по анестезиология и реанимация, по сърдечна хирургия, катедрите по неврохирургия, по урология, по нефрология, по спешна хирургия, по медицинска радиология, по фтизиатрия и много други.

-         Какво можем да споменем като най-уникалното за ИСУЛ през годините? Разбира се, бих добавила – кое е най-уникалното в ИСУЛ днес? Постижения и уникалност, за които предшествениците дори не са мечтали…

-         Ще се опитам да очертая развитието до днес на фона на приемствеността и промените в системата на здравеопазването. След създаването на Медицинската академия на ИСУЛ бяха оставени определени образователни и обучителни функции, които продължихме, а в някои отношения и доразвихме. Например едно от стратегическите направления за болницата е борбата с онкологичните заболявания. През последните 4-5 години работим систематично в тази област. И не случайно през миналата година на празника на 11 ноември открихме Лъчетерапевтичен център, който е уникален за тази част на Европа. Горди сме, но не е само това! Искаме да продължим напред, тъй като 75% от базата е изградена и ако добавим останалите 25%, скоро ще можем да кажем, че имаме цялостно изграден и работещ лъчетерапевтичен комплекс. Като продължение на нашите усилия през тази година ще направим жест към другата група онкоболни, които се нуждаят от химиотерапия. В момента приключваме разширението на дневния стационар – от 6 той ще премине на 10 поста със съвременни легла, дори бих казал кресла, с което ще увеличим с 40% обема на работата, тъй като напливът е много голям, търсенето на тази услуга при нас е огромно. Нещо повече – имаме амбицията от 1 декември т.г. или най-късно от 1 януари догодина да преминем на двусменен режим. Необходимо е МЗ да ни осигури подходящо финансиране, защото знаете колко скъпи са тези медикаменти. Броят на болните много нарасна, някои от процедурите /т.нар. таргетна терапия/ са изключително скъпи – лечението на един пациент годишно възлиза на 100 хиляди лева. Необходимо е да координираме нашите действия с МЗ в името на болните, които търсят надежда при нас, защото по закон скъпо струващите лекарства се дотират директно от държавата. Естествено има гъвкавост на договора между нас и министерството за финансирането на този вид терапия и въпреки известното напрежение, което предизвикаха пациентските организации, бяха осигурени средствата. Мога да ви кажа, че с днешна дата дишаме спокойно, сключихме допълнителен договор за тези медикаменти, срещнахме разбиране от МЗ и до края на годината всички наши 650 онкологично болни пациенти ще получават адекватна помощ.

-         Напоследък можем да се похвалим и с бърз напредък по отношение на спешността. С изграждането на Спешен портал ние се включихме в системата от болници в София, които оказват такава помощ. На първо място „Пирогов“, ВМА, болница „Света Анна“ и ние. Така близо 20 на сто от спешните случаи в София са поемани в болницата. Не случайно и Катедрата по спешна медицина е базирана при нас. Ние предлагаме в областта на спешната помощ уникални за столицата и страната услуги – например в областта на УНГ-болестите и на очните травми и болести. Натовареността в тези звена е огромна и е жалко, че засега не срещам разбиране от здравните органи да бъдат разкрити още един-два кабинета. Поради липса на такива звена в доболничната помощ нуждаещите се търсят нас – особено в събота и в неделя и по празниците. Има дни с по 80-100 пациенти, повечето от които са спешни или неотложни случаи. Клиниката ни по УНГ-болести е уникална и с детския сектор, и с онкологичното си звено. То е най-натоварено в страната и там се лекуват 75% от всички пациенти в България. Най-тежко болните се оперират в нашата клиника. При нас се поставят и т.нар. кохлеарни импланти на деца с нарушен слух.

-         Като стигнахме до тези въпроси, не можем и да избягаме от актуалните проблеми – според Вас в каква посока трябва да се променя и подобрява спешната помощ?

-         Това е най-болният въпрос на здравеопазването днес, а и в бъдеще. Аз самият съм възпитаник на Катедрата по спешна хирургия и си спомням една мисъл на патрона на болница „Пирогов“. „Една система може да разполага със стотици добри медицински специалисти, но няма ли един добър организатор, тя няма да работи ефективно“. Ето защо на спешната медицина й трябва отлична организация, която е функция от цялостната здравна система. Затова много трудно ще постигнем успех в преструктурирането на спешната помощ, без да имаме цялостна идея, визия стратегия за развитие на здравеопазването. Засега опитите да променяме нещата „на парче“ не могат да разчитат на резултат.

-         Значи Вие сте за цялостен модел и решаване на проблемите в спешната помощ. Но според експерти не са препоръчителни и резките движения…

-         Така е – спешността е освен отговорна, и изключително консервативна област. Наистина сме стигнала до фаза, в която нито пациентите, нито лекарите са доволни. Дори има своеобразно обществено недоволство за това състояние. И всяка грешна стъпка ще доведе до още по-негативен резултат. Ако мога да използвам един афоризъм: трябва да бързаме бавно, умерено и с разум.

-         Вие познавате целия екип на болницата, самият сте един от тях. Какво различно според Вас притежава като дух, професионализъм, самочувствие лекарят от ИСУЛ?

-         Има цели поколения лекари, които са свързани с ИСУЛ. Някои от колегите, да са живи и здрави, са живата връзка между тези поколения – проф. Ив. Ценев, проф. Др. Бобев, проф. Д. Дамянов, който макар и по-млад, също помни славните времена на ИСУЛ. Ние и сега се опитваме да запазим фактите от миналото, добрите традиции, може би да ги опишем в книга и да предадем щафетата на следващото поколение. Защото онези, първите, най-славни 20 години за ИСУЛ (до 1972 г.) са и много задължаващи. Ще цитирам едно изказване на проф. Стоян Тонев, което приемам като комплимент: „През последните няколко години ИСУЛ отново започна да се чува!“ Това, което не ме удовлетворява, е фактът обаче, че в технологично отношение обновлението не върви с тези темпове и в такива мащаби, каквито бих искал. А медицината е свързана с постоянното техническо и технологично обновление.

-         Факт е, че българските лекари знаят и могат много, но не го прилагат поради липса на адекватни условия и техника?

-         Да, принципно е така. Ще кажа и за един куриозен случай. Когато прехвърлиха средствата за линейния ускорител, ние заложихме на най-добрия апарат – шесто поколение. И въпреки че работата с този линеен ускорител изисква много обучение, нашите колеги се справят. Това, което ми направи впечатление, е как националният консултант по лъчетерапия проф. Лилия Гочева, след като се върна от обучение в една европейска столица, ми каза: „За пръв път ми се случва европейски учени, германски професори да завиждат на нас, българите, за апаратурата“. Досега наистина бяхме в ъгъла, а сега изведнъж германски колеги завиждат на техниката ни. Това ни радва, показва правилния път. И дано така е в бъдеще, защото ние не мислим само за утрешния ден, ние гледаме доста по-напред. За да бъдем в скоро време всички ние на нивото на европейските постижения в областта н медицината и здравеопазването. Това е посланието ми!

-         И накрая – кажете няколко празнични думи на своите колеги, отправете своите пожелания към екипа на ИСУЛ…

-         Нека просто да си пожелаем здраве, един бъдещ просперитет на ИСУЛ, да си кажем, че сме минавали и през по-тежки времена и винаги сме били оптимисти. Дано по-скоро, отколкото късно, да заслужим това място в обществото, което ние като лекари, като гилдия и като болнична мрежа заслужаваме.

-         На Вас и на всички „исулци“ – честит празник!

Разговаря Дарина Стоева

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.