„Хирургът има око на ястреб, сърце на лъв, ръка на художник – ваятел и душа на любяща майка“. С тези думи на проф. Александър Станишев – основател на Катедрата по хирургия при Медицинския факултет в София, бе открито тържеството по повод 90-годишнината от създаването на университетската структура на 20 октомври т.г. – вълнуващо събитие за целия екип и за всички възпитаници на катедрата, по-известна като Втора хирургия.
Както повелява традицията, първите поздравления към присъстващите отправи проф. Николай Яръмов – ръководител на Катедрата по хирургия и началник на Клиниката по хирургични болести в Александровска болница. В своето празнично слово той подчерта, че за всички, които са свързали живота и работата си с клиниката и катедрата по хирургия, този празник е много специален.
- Нашата отговорност е огромна, защото Втора хирургия е една от водещите клиники в областта на хирургията на заболяванията на стомаха, на дебело и право черво, на черен дроб и панкреас, хирургия на ендокринни заболявания и заболявания на млечната жлеза, миниинвазивна хирургия. Катедрата по хирургия е изградила плеяда от висококвалифицирани хирурзи, стотици са преминалите през катедрата специализанти, работили впоследствие в почти всички хирургични отделения в страната, а много от тях и в чужбина – каза още проф. Яръмов. Той завърши с думите:
- Втора хирургия е епоха! Втора хирургия е история! Затова тя е Светая Светих за българската хирургия!
Приветствия към аудиторията по случай празника поднесоха ректорът на МУ в София проф. Ваньо Митев, деканът на МФ в МУ в София проф. Марин Маринов, както и зам.-директорът на Александровска болница д-р Пламен Попиванов.
Сред специалните гости на събитието бе лауреатът на Нобелова награда за химия за 2009 г. проф. Ада Йонат от Израел. Проф. Йонат е наградена за пионерските си проучвания върху структурата и функциите на рибозомите. Директор е на „Хелън и Милтън А. Кимелман Център“ в Йерусалим, Израел. Проф. Йонат пристигна в България по покана на ректора на МУ в София и откри научната конференция по повод празника на катедрата с доклад на тема „От фундаменталните науки към подобрените антибиотици“. В своя доклад тя представи обобщено научните открития, до които е достигнала заедно със своя екип, и приложението им в медицината. Проф. Йонат коментира структурата и функциите на рибозомите и връзката им с антибиотиците. Тя припомни, че около 40% от антибиотиците, използвани в клиничната практика, са насочени към блокиране на функциите на бактериалните рибозоми. Нобеловият лауреат се спря по-подробно на перспективите за синтезиране на нови антибиотици въз основа на по-доброто познаване на функцията на рибозомите, както и на възможностите за преодоляване на антибиотичната резистентност.
Участие в конференцията взеха и други видни представители на световната медицинска наука: проф. Такеши Сано – световнопризнат хирург и учен в областта на рака на стомаха от Токио, Япония, който представи доклад за хирургичното лечение на напреднал рак на стомаха; проф. Щефан Щьоркел – известен хистопатолог от Германия, с доклад на тема „Патология на ретроперитонеалните тумори“; проф. Миша Рабау – директор на департамент по проктология в медицински център в Тел Авив, с доклад на тема „Анастомозно изтичане след чревна резекция: човешкият фактор“. Проф. Н. Яръмов награди четиримата чуждестранни гости с почетен плакет по повод на празника.
В богатата научна програма на конференцията се включиха не само специалисти от Катедрата по хирургия и от Александровска болница, но и български хирурзи от водещи клиники от цялата страна, които са специализирали именно във Втора хирургия. Интерес предизвикаха доклади за метастази в лимфните възли при диференциран рак на щитовидната жлеза, за хирургичното лечение на заболяванията на тимуса, както и за лечението при усложнен колоректален карцином. И още – „Подходи в диагностиката и лечението на адреналните туморни формации“, „Ролята на ендоректалния ултразвук за стадирането на ректалния рак“, „Остра билиарна инфекция и остър холангит“, „Настояще и перспективи пред детската хирургия в България“.
Щрихи от миналото, факти от днешния ден
Катедрата по хирургия при Медицинския факултет в София е открита през септември 1921 г. Създател на катедрата е проф. Александър Станишев – професор, хирург, общественик. От основаването на катедрата до 1938 г. тя е разположена в хирургичния павилион на Дивизионната болница и е имала 80 легла. През 1938 г. се настанява в построената по указанията на проф. Станишев сграда, която отговаря на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време и е разполагала с 220 легла. Проф. Станишев организира работата на катедрата и клиниката по германски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. След проф. Станишев ръководители на катедрата през годините са: проф. Владимир Томов (1945 – 1951 г.), проф. Георги Попов (1952 – 1966 г.), проф. Янко Добрев (1966 – 1984 г.), проф. Станислав Баев (1984 – 1999 г.), доц. Димитър Трифонов (2000 – 2005 г.). От 2005 г. до днес катедрата е ръководена от проф. Николай Яръмов.
В Катедрата по хирургия по традиция учебният процес винаги има първостепенно значение. Научната дейност също е била основен приоритет. В аналите на катедрата завинаги ще останат паметни за българската медицина постижения като:
- модифициран способ за херниопластика – предна гастроентероанастомоза oblique по Станишев;
- хирургичен метод на лечение на чернодробна и белодробна ехинококоза – по Владимир Томов;
- оперативен способ за тотална гастректомия и оформяне на стомахче от тънко черво – по Георги Попов;
- селективна ваготомия при хирургично лечение на язвената болест на стомаха и дуоденума – по Янко Добрев;
- модифицирана панкреато-гастроанастомоза при панкреатодуоденална резекция – по Станислав Баев.
През годините катедрата си извоюва водещо място в страната по внедряване на съвременни диагностични и лечебни методи в хирургията. През тази година е въведена иновативна техника за лапароскопско отстраняване на жлъчния мехур през един отвор в коремната кухина. Днес в клиниката се извършва уникална за България и света операция – ендоскопска ретроперитонеална адреналектомия – отстраняване на надбъбречната жлеза през минимални отвори в ретроперитонеалното пространство. В практиката е въведена и модерна апаратура: калископ за интраоперативна холангиография, криодеструктор, лазерна терапевтична апаратура, устройства за лапароскопска и ендоскопска хирургия, механични ушиватели, уред за електропурация, аргон-плазмен коагулатор, хармоничен скалпел и т.н.
