Д-р Петер АПИНИС – гл. редактор на сп. „World Medical Journal” и председател на Латвийската медицинска асоциация

В световната история международните контакти не са нещо ново. Още от най-древни времена търговията, миграцията и войните са събирали заедно хора от различни места. Понятието „гражданин на света“ принадлежи на гръцкия философ Диоген (ІV в. пр. н. е.).

За да изясня своите теоретични принципи, ще дам няколко примера за глобализация. Фирмите – производители на лекарства, окрупняват своите активи и печалби в най-големите компании на света. Крупният фармацевтичен бизнес и крупният медиен бизнес на планетата са се слели и се намират в едни и същи ръце. Фармацевтичната индустрия поддържа „болестите на журналистиката“.

През 2001 г. в Латвия имаше хепатит С, през 2003 г. – болест на Кройцфелд-Якоб, през 2005 г. – атипична пневмония (SARS), през 2007 г. – птичи грип, през 2009 г. – свински грип. Ако се огледаме назад, то през всеки две години се появява нова цел, за която да бъдат изхарчени пари. Съществува мнение, че и през тази година на земното кълбо ще бъде представен някой особено устойчив микроб. На първите си страници вестниците пишат, че птиците мигрират и разпространяват птичи грип. Птиците обикновено мигрират от север на юг, а ето грипът – от изток на запад…

Факти, които ни карат да се замислим

l ежегодно от малария по света умират 2 млн. души. В САЩ една защитна мрежа срещу комари струва 25 цента;

l за лечение на пневмония и на други относително леки инфекции, които ежегодно отнемат живота на милиони хора, са необходими няколко десетки милиона долара в САЩ;

l всяка година от обикновен грип умират половин милион души. Птичият грип е убил двеста и петдесет души в продължение на десет години, а каква фантастична печалба за BIG PHARMA. Половин милион срещу 25 смъртни случая на година.

l През ХХІ в. лечението с лекарства намали ролята на другите видове лечения, както и на рехабилитацията. През ХІХ в., а и през по-голямата част от ХХ в. в Европа еднакво ценни за лечението бяха хирургията, лекарствената терапия, физиотерапията и психотерапията. В края на ХХ в. под влияние на фармацевтичния бизнес намаля ролята на хирургията (например изчезна резекцията на жлъчка, намаляха случаите на апендектомии), значително бе ограничена ролята на физиотерапията, сериозно спадна ролята на психотерапията, а към лечението се прибавиха източната и нетрадиционната медицина. Приемът на лекарства расте поразително. Фирмите – производители на лекарства, се стремят да се приближат към стратегическите решения за здравето по света. Ръководствата на тези фирми преместват своите седалища в Женева, може би за да бъдат най-близо до сградата на СЗО.

l В епохата на глобализация интернет иззе ролята на лекаря и на фармацевта. Интернет аптеките изпълняват тази роля и дори това се рекламира като преимущество:

- не е нужно да ходите на лекар (възможна е виртуална консултация);

- не се нуждаете от рецепта;

- спестявате време;

- достъпни са по-евтините лекарства.

Традиционният модел на лечение – професионалист и пациент, който се нуждае от професионална помощ, се намира в опасност и прераства в самолечение. За новото хилядолетие е характерен куриозен непонятен страх от вирусите и грипните инфекции, който успешно се подсилва от медиите. Лекарствата се прехвърлят в магазините и поради страха от свински грип например всеки втори британски гражданин получи термометър и тамифил. Дори съществуват интернет аптеки, които действат като картел по цялото земно кълбо.

Глобализацията като икономически различия

Светът се раздели на икономически развит и изостанал. При това икономически развитите страни на думи се стремят да изравнят ситуацията, но на дела само задълбочават разликите. В здравеопазването и медицината това се проявява с факта, че жителите на бедните страни страдат от болести, които за европейските лекари са непознати, защото са предизвикани от непълноценно хранене или просто от глад.

Глобализацията като скорост

Още през ХІХ в. епидемията от грип се е разпространявала със скоростта на впряг, а сега тази скорост зависи от полета на лайнерите. Всеки може да прелети в най-отдалечения край на света за време, по-кратко от инкубационния период на всяка инфекциозна болест.

Как глобализацията влияе върху медицината?

Бразилският професор Паулу Маршиоли Бус е определил, че на медицината най-много влияят следните фактори на глобализацията:

- пътешествията;

- глобализация при приготвянето на хранителни продукти;

- смесване на населението при войни и други антропогенни и природни катастрофи – изсичането и обезлесяването на горите, намаляването на влажността изменят поведението на приносителите на болести;

- изменение в поведението на хората: употреба на венозни наркотици, рискови сексуални контакти;

- ръст в използването на антибиотици и пестициди, стремително възникване на резистентност.

Глобализацията се отрази върху храненето на хората – изчезнаха географските разлики във вида и начина на хранене. Това означава, че морски продукти ядат всички жители на сушата, тропически плодове най-много се употребяват на север – в Скандинавия, а всички жители на планетата ядат птиче месо от Югоизточна Азия, агнешко от Нова Зеландия и говеждо от Южна Америка.

С глобализацията по целия свят проникнаха нелогични схеми на хранене с лесна за приготвяне и непълноценна храна, която в света наричат junk food – различните видове бургери, чипс, пържени картофи, хотдог.

Съществува тенденция светът да повтаря всички грешки на САЩ. Ето защо болест номер едно на земното кълбо е затлъстяването, което води със себе си диабет и болести на сърдечно-съдовата система. Немците употребяват за обяд колбас с къри и хлебче с бира. За разлика от американците, които ядат голям бургер с кола. Вечер немците гледат по телевизията футбол и ядат чипс, а американците гледат американски футбол и поглъщат пържени картофи. Източноевропейците в най-лошия случай се учат и от едните, и от другите.

Глобализация означава и разпространение на идеи за начина на живот. За пример може да се даде тютюнопушенето. Когато през 90-те години на миналия век в САЩ и малко по-късно в Западна Европа започна безпощадна битка с пушенето, когато поради съдебни процеси тютюневите компании изгубиха милиони, когато им бе отнета възможността да рекламират и започнаха да плащат огромни данъци, тогава ни се струваше, че тютюнопушенето в света е победено. Оказа се обратното. Тютюневите компании започнаха отчаяна борба за завоюване на други пазари. Най-много им провървя на пазарите в Източна Европа, Южна Азия, Северна Африка и Латинска Америка. В развиващите се страни тютюневите компании нахлуха с превъзходна маркетингова стратегия, привлекателна реклама, силно политическо влияние, чрез дружески отношения със средствата за масова информация. И броят на пушачите в света нарасна трикратно.

В наши дни глобализацията е на първо място икономическа стратегия, която предлага неограничена свободна търговия и свободна пазарна икономика. Едни от най-неприятните събития, доказващи влиянието на глобализацията върху здравеопазването в света, са свързани с разпада на бившия СССР. Територията на великата държава се раздели на независими и по-малко независими държави, които до една се сблъскаха с икономически упадък, огромна безработица и социално неравенство. На личностно ниво това се прояви като депресия, алкохолизъм, нестабилност в семейството, заболявания, причинени от стрес, както и като увеличение на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, ръст на самоубийствата и на агресията. В световната литература дори се появи термин – загуби на преходния период. Ако разпадането на СССР и преходният период могат да се считат за най-значителните процеси на глобализация през 90-те години, то те съвсем не са единствени. Икономическа криза имаше и в Мексико (1995 г.), в Тайланд (1998 г.), в Бразилия (2000 г.), в Аржентина (2002 г.). И във всички тези страни наред с икономическите проблеми възникнаха проблеми в социалната сфера и в здравеопазването. В Мексико и в Тайланд кризата най-много се отрази върху здравето на децата – те бяха длъжни да работят, не ходеха на училище и нямаха достъп до медицински грижи, а в Аржентина се отрази върху здравето на старите хора – крах на пенсионната система, фалити и затваряне на социалните домове.

Глобализацията в края на ХХ в. настъпи в света с планетарна икономическа рецепта за всички житейски ситуации: приватизация преди всичко. Държавата от производител и работодател стана съдия, контрольор и диктатор на условията на играта. Навсякъде, в това число и в медицината, се появи пазар, а задача на държавите стана да контролират по най-добрия начин този пазар.

В медицината се промени ролята на пациента – от благодарен получател на помощ той се превърна в пазарен клиент, който е купувач на труда и услугите на лекаря, на медицинската сестра, на рехабилитатора. Глобализацията дойде с потребителска философия. Потребителската философия се обуславя от две аксиоми: „повече медицина означава по-добро здраве“; „скъпата медицина е по-добра от евтината медицина“. Затова платежоспособните пациенти се обслужват като кралски клиенти, а не като болни хора. Потребителската философия доведе до ситуация, в която знак за равенство се поставя между болния човек и смачкания автомобил.

Като следствие през ХХІ в. настъпи task shifting – преразпределение на задачите:

- в началото на ХХ в. никой не можеше да си представи апарат за измерване на кръвно налягане, който не е в ръцете на лекаря;

- образованието на лекарите става все по-скъпо с всяка минута;

- много по-лесно се подготвят заместителите на лекаря – оптици, логопеди, ерготерапевти, рехабилитатори;

- в много страни медицинските сестри имат право да изписват рецепти. Само за една година законопроект, разрешаващ на сестрите да изписват рецепти, три пъти бе разглеждан от парламента на Дания;

- в Кения зъболекарите се подготвят шест месеца, учат ги да вадят зъби и да поставят „хелиопломби“.

Значителна тенденция на глобализацията е миграцията на здравните специалисти. Седемдесет процента от всички филипински медицински сестри работят извън пределите на тази държава. Министърът на външните работи на ЮАР дори отправи нота към Канада за това, че канадските болници много агресивно се рекламират и привличат всички млади лекари и медицински сестри. Типични държави – „износители на мозъци“, са Индия, Пакистан, Малайзия, Филипините, както и страните от Източна Европа.

Съществува разбиране, че ако медицината разполага с достатъчно средства, може значително да удължи живота на всеки индивид. Ето защо всеки индивид в наши дни претендира за голяма част от общите средства, за да удължи своя индивидуален живот. А не мисли за това, че във всички страни катастрофално не достигат средствата за медицина. В държавите, достигнали до такъв стадий на икономическо развитие, започва бурно недоволство на хората срещу здравеопазването и финансирането на системата. И така в икономическата палитра на света в последните десетилетия нараства делът на медицината. А там, където се харчат много средства, се появяват и интересите на бизнеса. В целия свят общият обем на средства, харчени за медицина и здравеопазване, нараства с 3 до 5% годишно – повече, отколкото съвкупния продукт на икономиките на всички страни. Следователно икономическият интерес и пазарът също създават условия за глобализация. Възниква основният парадокс на медицината: колкото повече средства се влагат в здравеопазването, толкова по-дълго ще живеят хората, но и толкова повече ресурси ще бъдат потребни за здравеопазването.

През ХХІ в. е прието да се говори за глобална криза в здравеопазването. Конкурентният дух на пазара, приватизацията, обменът на информация, информационните технологии, медиите и много други „рожби на глобализацията“ навлязоха в медицината като комерсиализация, която по различен начин се проявява както в могъщите развити, така и в развиващите се страни.

Парите за здравеопазване

l Общи разходи за здравеопазване в света – 4,5 трилиона долара;

l Средни разходи за здравеопазване за един жител на света – 660 долара;

l Най-голям е разходът за един жител в САЩ – 6303 долара;

l Най-малък е разходът за един жител в Бурунди – 3 долара;

l Най-голямо е участието на държавата в заплащането на медицински услуги в Норвегия – 4600 долара на човек;

l Най-малко е участието на държавата в заплащането на медицински услуги в Бурунди – 0,7 долара;

l Най-високи са ежегодните лични вноски за здравеопазване в Швейцария – 1800 долара;

l Най-ниски са ежегодните лични вноски за здравеопазване на Соломоновите острови – 1 долар;

l Според СЗО минималната сума за основни потребности и поддържане на живота е 35-50 долара;

l В 64 страни – членки на СЗО, са налице разходи под 50 долара на един жител годишно;

l В 30 страни – членки на СЗО, се отчитат разходи по-малко от 20 долара на един жител годишно;

Пазарът на лекарства в света е нееднороден. 89 процента от средствата, харчени за медицина в света, отиват за лечение на 11% от хората. Повече от 80% от хората в света основно използват народна медицина и не получават съвременни медикаменти. В Европа две трети от лекарствата се изписват за пациенти над 66-годишна възраст. Най-големият проблем на възрастните хора е, че не съществува мониторинг върху употребата на лекарства. Всички странични явления при възрастните хора се наблюдават на фона на прием на много медикаменти. Основно значение за лечението на възрастните хора има полипрагмазията – средно шест (2,7-9,3) медикамента. При повече от 50% от възрастните хора се наблюдават: полипрагмазия +нарушение на функциите на бъбреците = странични явления.

Фирмите – производители на лекарства, създадоха за себе си нова цел: да достигнат до всеки жител на планетата и да го накарат да употребява лекарства всеки ден. Например съществува разбиране, че всички жени трябва да използват контрацептивни средства, жените в менопауза всеки ден трябва да употребяват хормонални таблетки и лекарства за профилактика на остеопорозата. Така за ден се гарантира прием на 2 милиарда таблетки. Така фармацията харчи 5 млрд. долара за маркетинг (Gagnon Legchin, 2008 г.).

„Парите не значат нищо, но многото пари са нещо сериозно“ – Бърнард Шоу.

Лекарственият бизнес е трети или шести по значимост в света и това зависи от начина, по който се отчита бизнесът с оръжия или с наркотици. Ето защо лекарственият бизнес играе значителна роля на рекламния пазар. Пряко или опосредствено лекарствата се рекламират за повече пари, отколкото автомобилите, пътешествията и модните стоки, взети заедно.

Фирмите – производители на лекарства, в битката за пазарен сегмент много сериозно работят над нови антидепресанти, нови средства за намаление на липидите в кръвта, нови средства за намаляване на кръвното налягане, търсят и изследват женска виагра. По аналогия можем да кажем, че най-много средства в света на транспорта се харчат за авиация, макар че най-голяма част от населението на света – в Индия, Китай и индокитайските страни, се придвижва с рикши и велосипеди. Фармацевтичната наука в аспекта на лечението започва да прилича на авиацията в сферата на транспорта.

Настъпиха сериозни изменения в структурата на заболяемостта. През ХХІ в. лекарите много повече, отколкото преди се занимават с терапия на неизлечими и хронично болни пациенти. Става дума за хора, които ще преживеят част от живота си със своята болест, тъй като не могат да се избавят от нея чрез терапевтични или хирургични методи. Така се промени и честотата на различните болести: днес хронично болните са правило, а остро болните са изключение.

Типичен пациент например е 65-годишна дама. Тя има втора-трета степен затлъстяване, във връзка с това има захарен диабет тип 2, хипертония, сърдечно-съдова недостатъчност, а и трудности в дишането. Излишното тегло създава трудности на коленните и тазобедрените стави, болката е постоянна. Тя взима лекарства, от които възникват проблеми в храносмилателния тракт. Ето защо на тази дама са й изписани от 8 до 12 различни лекарства, за да лекуват всяка от болестите й.

Във времето на глобализация професионалният престиж на лекарите (на болниците и на цялата медицина) стремително намалява, което се доказва и от социологическите изследвания. Данните сочат, че авторитетът на лекарите в последните години намалява в Европа и в Северна Америка, а нараства в Източна Азия.

Има ли обективни причини за тези процеси? Лекарите работят повече и по-професионално, за което свидетелства продължителността на живота в целия цивилизован свят. Лекарите работят с новите технологии, бързо и точно поставят диагнози, оперират атравматично, изключително точно дават наркоза.

Освен това всяка година се създават нови лекарства – по-качествени и по-безопасни, фармацевтиката на всеки десет години отчита качествен скок. Ракът вече не е задължително условие за смърт, изчезнаха инфекциозните болести, които застрашаваха хората столетия наред. В периода на живот на едно или две поколения качествено се промениха разбирането за начина на живот, както и отношението към здравето. Например в началото на ХХ в. под понятието диета са разбирали потребността „да се храниш както трябва“, защото болните са били гладни или са се хранили непълноценно. В началото на ХХІ в. под диета се разбира най-вече необходимостта да се яде по-малко.

В началото на ХХ в като лечебен режим се е препоръчвало да се напали печката и да се завие болният в леглото. В началото на ХХІ в лечебният режим включва: подвижност, плуване, бягане, закаляване.

Така всичко се изменя и в медицината: разговорът на лекаря с пациента, прегледът и преслушването са заменени от мегакомпютри за визуална диагностика и лабораторни комбайни за анализи. В наши дни лекарското заключение се заменя от резултатите, получени чрез медицината, основана на доказателства. Пациентът стана образ, обусловен от потока информация. Много често пациентът прочита новостите в глобалната мрежа преди натоварения с работа лекар. Намалява значението на лекарската професия, тя губи автономността си, нараства бюрокрацията в медицината. Световните изследвания показват, че лекарят (в различни страни и с различна специалност) 50-70% от работното си време отделя за попълване на документи. От друга страна, лекарят, който не получава от труда си нито финансово, нито морално удовлетворение, най-често е недоволен от своята професия и от системата. Отношението към лекарите в пресата и по телевизията намалява тяхната увереност, ограничава доверието на пациента, което се отразява върху сътрудничеството между лекар и пациент за подобряване здравето на болния. Изследванията показват, че неудовлетвореността на лекаря влияе върху качеството на обслужване.

За да се защитят, лекарите създават неправителствени структури – съюзи или камари. Там те избират свои представители, които да защитават интересите им. Лекарите по принцип не са доволни от своите съюзи, защото избраните не оправдават очакванията им. Така се ражда парадоксът: срещу съюзите на лекарите са всички – правителството, министерството, пациентите, журналистите, както и самите лекари. Най-големият парадокс е в това, че точно лекарските сдружения са в основата на общественото здраве. Защото единствената структура на земното кълбо, която действително и професионално може да защитава интересите на пациентите, това е организацията на лекарите. Общественото здраве е проблем на цялото население, но движещата сила са самите лекари. Трябва да се изтъкне, че работещите лекари най-много от всички хора се интересуват от състоянието на околната среда.

Основна функция на лекарските сдружения е да бъдат посредник между лекарите и правителството, да се опитват да изясняват на политиците своите идеи. Общественото здраве е наука, която се развива непрекъснато. Ето защо само науката, движена от лекарите, може да подобри качеството на живот и здравето. Политиците обичат да злоупотребяват с разбирането, че лекарите са заинтересувани от болестите и затова не работят за общественото здраве. Съвсем не е така. В целия свят двигатели на общественото здраве са лекарите, защото именно нашата професия поради своя хуманен характер търси решения за доброто здраве не само на човека, а и на човечеството. Но тази движеща сила трябва да се реализира в система, в която здравето на човека е „облечено“ в адекватно законодателство и добра система.

В целия свят IQ на политиците е с 15-20% по-ниско, отколкото на хората с висше образование. Следователно те съответстват на хората със средно образование. Как мисли политикът – да даде на бедните конфискуваните цигари. Какъв е изводът – може би за да умрат по-бързо.

Националните сдружения на лекарите имат специфични задачи:

- защита на професионалните, икономическите и правовите интереси на лекарите;

- нарастване на уважението към професията на лекаря като към свободна професия;

- усъвършенстване на кодекса за лекарска етика и грижа за професионалната етика;

- съдействие за продължителното образование на лекарите;

- съдействие за повишаване на квалификацията и усъвършенстване знанията на лекарите;

- оценка за професионалната квалификация на работещите в страната чуждестранни лекари и зъболекари;

- подобрение на системата на здравеопазване;

- налагане на мерки за подобряване на общественото здраве;

- сертификация и лицензиране;

- сътрудничество в законодателната област.

В ерата на глобализацията съвременната неправителствена организация на лекарите е организация с идеална цел, която има хиляди акционери и трябва да бъде прозрачна структура.

Лекарските сдружения имат различни източници за финансиране. Те биха могли да получават средства от лицензиране и сертифициране, от следдипломното обучение, от европейските структурни фондове, от международни фондове за опазване на околната среда и опазване на общественото здраве.

Националните лекарски сдружения могат да изпълняват своите функции при достатъчна гласност:

- активна интернет страница;

- седмични пресконференции;

- отговори в пресата по всеки въпрос, свързан със здравеопазването;

- организиране на няколко кампании през годината;

- законодателни инициативи.

Задача на лекарските сдружения е всяка седмица да присъстват в националния ефир и в пресата.

Какви обаче са основните теми, за които трябва да се говори:

- контрол върху тютюнопушенето, активна борба срещу пушенето в детска възраст;

- намаляване на употребата на алкохол в обществото;

- борба с разпространението на наркотични вещества;

- пропагандиране на рационалното хранене, движението и спорта;

- битка срещу солта и захарта в храните, особено за ученици;

- битка за чист въздух и вода;

- битка срещу полипрагмазията;

- битка с шарлатаните и знахарите;

- профилактика на раковите заболявания и много други.

Дали многото пари винаги означават по-добро здраве?

Епидемията от затлъстяване и диабет в света е проблем на богатите страни. Но съвременните производители и търговци с различни методи се борят средният потребител да купува тяхната нездравословна храна. Защото в съвременния свят ние намираме продуктите, които употребяваме, в огромни магазини и супермаркети, а не ги отглеждаме в своята градина. Известно е, че днес всички животни са хранени чрез добавки на антибиотици, на хормонални препарати и други вещества, за да растат максимално бързо, без да се разболяват. На щандовете в магазините днес се намират хиляди генетично модифицирани храни. Дори да не купим конкретен продукт, ние все пак приемаме такива вещества като съставна част на други продукти. Днес нищо не е забранено. С радост бих се съгласил с широката употреба на Coca Cola, ако тя се приема по чаена лъжичка два пъти дневно. В напитката има 17% захар. Да вземем за пример известния клип на Дядо Коледа, който изпива 2-литрова бутилка Coca Cola – в тази бутилка има 350 грама захар. Ако детето под влиянието на тази реклама изпие 2 литра Coca Cola, то можем да твърдим, че производителите и търговците са направили необходимото това дете да бъде затлъстяло, малко подвижно, апатично и в най-скоро време да стане инсулинозависим диабетик. Не възразявам срещу рекламата на Coca Cola, но ако я показват по телевизията от 3 до 6 часа през нощта.

Само 7% от хората на земята се замислят за здравето на околната среда, но само 1% са готови да воюват за това. Мисля, че националните лекарски сдружения в Източна Европа могат да заемат мястото на зелените партии. Защо най-съществени за човека са чистият въздух, чистата вода и незамърсената околна среда. В Европа най-замърсен е въздухът в Полша, Чехия и България. В света най-замърсен е въздухът в Азия.

В света всяка година 1,5 млн. деца умират от диария във възрастта до една година – причина за това е замърсената вода. В света никой никога не очаква химическа катастрофа. Но през изминалата година такава катастрофа имаше в Унгария – авария в алуминиев завод. Никой никога не е очаквал радиационна катастрофа, но Чернобил и Фукушима са факт. Тъканите и органите на нашия организъм са мишена за токсични вещества. Замърсяването влияе върху черния дроб, бъбреците, хранопровода, нервната система, кожата. Но най-чувствителни към замърсяването са размножителната и имунната система. През последните 60 години са внедрени 70 хиляди нови химически вещества. 15 хиляди химически вещества се използват в бита, като в 90% от случаите не е известно тяхното влияние върху здравето на децата. В състава на регистрираните в ЕС продукти за лична хигиена са открити вещества, за които е доказано, че:

- 884 са в по-големи дози;

- 146 могат да предизвикват рак;

- 218 могат да доведат до репродуктивни нарушения;

- 376 могат да дразнят кожата, дихателните органи и очите.

В организма на една жена, която регулярно използва различни козметични средства за кожата, лицето и тялото си, попадат около 80 кг различни химични вещества. Приблизително 200 различни съединения, влизащи в състава на козметиката, имат вредно и негативно влияние върху организма и здравето.

Очакваме, че през ХХІ в. стремително ще се развива науката за здравето и живота. Макар че прогнозирането на развитието на науката е сложно дело. Още през 70-те години на ХХ в. учените са смятали, че геномът ще бъде разгадан в края на ХХІ в. – но това стана в началото на ХХІ в. – следователно едно столетие по-рано. Най-крупните постижения и открития на ХХІ в. ще бъдат свързани с науката за живота. Но съревнованието в изследванията върху биомедицинските и геномните технологии ще бъде изключително скъпо – каквото беше съревнованието в изследването на Космоса през ХХ век.

През изминалото столетие човекът създаде космически кораб, атомна станция, интернет и мобилен телефон. И чак тогава си спомни, че всички тези изменения реално не продължиха живота му и не подобриха здравето му. Човекът продължава да старее, да боледува и да умира, макар че учените доказаха как резервите за живот на човешкия организъм значително превишават сто години.

Следователно живеем в перспективна епоха. Предстои да направим още толкова много.