Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Мозъчни аневризми

Мозъчни аневризми

Интракраниалните аневризми представляват малформативни разширения на стената на артериалните или венозните мозъчни съдове. Причините за възникването им са разнообразни – вродена или придобита слабост на съединителната тъкан, продължително хемодинамично натоварване, травматични инциденти, някои инфекциозни заболявания.

Кои са факторите, които допълнително способстват образуването им?

Високите стойности на артериалното кръвно налягане и тютюнопушенето биха могли да преципитират възникването на аневризми. Причина за това е повишеното механично натоварване върху стената на мозъчните съдове и увеличената активност на фермента еластаза – индиректен ефект от системната злоупотреба с никотин.

Кои са възможните симптоми, даващи основание на лекарите в доболничната помощ и на специалистите невролози да предположат, че се касае за мозъчна аневризма?

При неусложнените с кръвоизлив форми симптоматиката може да бъде дискретна и зависи преди всичко от големината и локализацията на аневризмата. Когато настъпи разкъсване на артериалната стена, проявите са драматични – силно главоболие, често придружено от гадене и повръщане. Болните се оплакват от стягане на врата, може да настъпи помрачаване на съзнанието до степен на сопор и кома. Голяма част от пострадалите загиват на място – още преди да могат да получат необходимата медицинска помощ.

Каква е диференциалната диагноза?

Клинична изява при болни с руптура на мозъчна аневризма може да бъде имитирана от редица други заболявания – инфекциозен менингит, спонтанен интрацеребрален хематом, мигренозни пристъпи, някои туморни процеси и др. Необходимо е винаги да се предполага наличието на подобна съдова аномалия до момента на изключването й в хода на последващия лечебно-диагностичен процес.

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари при диагностиката на мозъчните аневризми – запознати ли са те с клиничната изява на заболяването и насочват ли навреме пациентите към специалист?

Драматичната клинична изява в случаите с руптура на мозъчна аневризма следва да насочи диагностичното мислене на всеки общопрактикуващ лекар в правилната насока. Консултацията с тесен специалист е задължителна при всяко съмнение за подобен съдов инцидент.

При съмнение за руптура на мозъчна аневризма трябва да бъде осъществена незабавна консултация с невролог и/или неврохирург, който да назначи образно изследване на глава в неотложен порядък. Компютърната томография (КТ) е в състояние да установи наличието на субарахноидно кървене непосредствено след инцидента. В някои случаи може да се осъществи и диагностична ликворна пункция.

През какви допълнителни изследвания трябва да преминат болните, за да бъде установено наличието на мозъчна аневризма?

При установяване на данни за прекаран съдов инцидент болният се насочва към специализирано лечебно заведение, където се осъществяват някои допълнителни образни изследвания – 3D-КТ с реконструкция на мозъчните съдове, дигитална субтракционна ангиография и/или магнитнорезонансна томография на глава. Това е необходимо с оглед допълнителното прецизиране на източника на кървене – локализация, големина и форма на аневризмата.

Какви терапевтични подходи се прилагат у нас и по света?

В зависимост от състоянието на пациента, локализацията и вида на аневризмата са възможни различни подходи на лечение. При болни в ясно съзнание и без оформен неврологичен дефицит се предпочита оперативна намеса в неотложен порядък – открита неврохирургична интервенция или ендоваскуларна процедура. Когато състоянието е тежко, показано е изчаквателно поведение, като се полагат съответни реанимационни грижи.

Д-р Емануил Найденов – Клиника по неврохирургия, УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” – София

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.