Темата за състоянието на патоанатомията в България бе разисквана на международна конференция, проведена на 2 юни т.г. в Народното събрание. Събитието бе организирано от Центъра за защита на правата в здравеопазването и премина под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазване. Участие във форума взеха представители на изпълнителната и законодателната власт, на съсловните организации, изтъкнати български и международни специалисти, национално представителни пациентски организации и др.
В подробен доклад д-р Стоян Алексов – председател на Българската асоциация по патология, представи актуалното състояние на специалността у нас и открои някои от основните проблеми. По думите му съществуващият в момента стандарт по патологоанатомия е остарял и не отговаря на европейските изисквания. Изтъкната бе необходимостта от изработването на нови стандарти в различните сектори – аутопсионен, цитологичен, биопсичен.
Данните сочат, че най-сериозни са проблемите в биопсичния сектор със съответните подсектори.
- В тези звена е концентрирана 80% от работата на патолозите, но за съжаление много от лабораториите не отговарят на нужните стандарти: апаратурата е морално остаряла; липсват софтуер и хардуер, които да бъдат съгласувани на национално ниво; не е налице баркодираща система и т.н.
Така например в макроскопския подсектор голяма част от лабораториите не отговарят на почти никакви изисквания за осветеност на помещенията, вентилация и противопожарна охрана. Липсват също така контейнери за съхранение на спиртове, ксилоли, формалини и т.н. В почти 90% от патологичните отделения не е познато тушмаркирането на резекционни линии с хистологични тушове. В хистологичния подсектор пък в 80% от лабораториите се изливат парафинови блокове с неправилна форма и големина. От презентацията стана ясно още, че у нас не съществуват подсектори по молекулярна биология и по телемедицина.
- Подобно е положението и в аутопсионния сектор, където 80% от съществуващите аутопсионни маси и инструментариум са остарели, подчерта д-р Алексов.
В презентацията бяха маркирани и някои от административните проблеми, сред които липсата на: курсове по продължително медицинско образование с тестови системи за определяне на нивата на компетентност след полагане на изпит за специалност; стандарт за натовареност на лекар и лаборант в патологоанатомичните лаборатории; специализиран патологоанатомичен софтуер; референтна лаборатория по патологоанатомия съгласно стандартите по ISO; вътрешен и външен качествен лабораторен контрол както на приготвените биопсични материали, така и на диагностичната дейност; финансова и правна обосновка към стандарта по патология.
По време на конференцията не бе подминат до болка познатият въпрос за липсата на кадри.
- В момента в България работят едва 192 патолози, от които 61 са в пенсионна възраст, а 57% са над 50 години, обяви д-р Хелия Божилова – зам.-председател на Българската асоциация по патология. Изчисленията показват, че в нашата страна на 100 хил.души се падат 2,58 патолози. За сравнение бе посочено, че в САЩ този показател е 4,43 на 100 хил. души.
Допълнително затруднение създава и неравномерното разпределение на специалистите, отбеляза още д-р Божилова. Така например по-голямата част от патолозите са концентрирани предимно в университетските центрове в страната: в София – 49%, в Пловдив – 12%, във Варна – 11%, в Стара Загора и Плевен – по 6%, а в другите области – общо 26%.
Неадекватното остойностяване на услугите, както и ниското заплащане на специалистите са сред основните причини, посочени в презентацията.
Участие във форума взе и президентът на Европейската асоциация на патоанатомите проф. Майкъл Уелс. Той препоръча спешно изравняване на възнагражденията на патоанатомите с това на останалите специалисти, а МЗ да помисли за съставянето на план за справяне с дефицита и адекватно финансиране на медицинската дейност в тази сфера.
Докладите на лекторите провокираха сериозна дискусия сред присъстващите в залата. Обърнато бе внимание на необосновано високия брой патоанатомични лаборатории в страната – повечето с малка натовареност, което пречи на поддържането на квалификацията на специалистите. От асоциацията по патология предлагат звената да бъдат редуцирани наполовина. В дискусията взеха участие проф. Бернар Мейле – генерален секретар на Европейския съюз на медицинските специалисти, както и проф. Клод Кювелие от университета в Гент в Белгия.
В края на обсъжданията председателят на Комисията по здравеопазване Десислава Атанасова се извини за отсъствието на министрите на здравеопазването и на финансите, както и на директора на НЗОК.
- Беше полезно да присъстват тук и да чуят изложените проблеми, коментира г-жа Атанасова, като обеща да ги запознае с препоръките, оформени по време на дискусията:
l Адекватно ценообразуване и остойностяване на дейностите в областта на патологията;
l Изработване на всеобхватен и съвременен стандарт по патологоанатомия, включващ хистопатология, цитопатология, имунохистохимия, молекулярна биология;
l Изграждане на модел за продължаващо медицинско обучение в съответствие с европейските стандарти, като да бъде предоставена възможност на българските лекари за допълнителна квалификация, езиково обучение и информационни технологии;
l Оптимизиране на дейността на патоанатомичните лаборатории в съответствие с европейските стандарти и практики;
l Осигуряване достатъчно средства за подобряване на материалната база;
l Обсъждане на финансова и правна рамка за закупуване на подходяща кодираща система, която да бъде включена към изграждане на модела на ДСГ;
l Подобряване на сътрудничеството между българските патолози и европейската асоциация по патология.
Участниците в конференцията приветстваха провеждането на обществена дискусия и изразиха надежда, че това е само първата стъпка към изготвяне на дългосрочна концепция за цялостно реформиране на дейностите в сферата на патоанатомията в България.
ФМ
