Смартфонът е основно устройство във всекидневието на децата, като основната му употреба е за сърфиране в социални мрежи и за развлечение. Това показват данни от пилотно проучване сред седмокласници в София. Изследването и ключови анализи на международни организации бяха представени на медийно събитие „Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът“, организирано от фондация „Съвет за мозъчно здраве“. На базата на експертните изводи на специалистите организацията очерта пет основни приоритета и препоръки, които трябва да залегнат в бъдещите национални политики за дигитална хигиена на децата в България.
- По повод на Деня на детето искаме да поставим темата за влиянието на екранното време, мобилните устройства и социалните мрежи върху мозъчното здраве, психичното развитие, вниманието, поведението и социалното функциониране на децата. Нашата цел не е да се противопоставим на технологиите, а да поставим началото на информиран, научно обоснован и национално значим разговор за това как децата могат да растат в дигитална среда, без това да нарушава процесите на развитие, учене, сън, емоционална регулация, общуване и психично здраве, коментира в началото чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
Проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетската Първа МБАЛ в София, член на УС на фондацията, представи пилотно онлайн проучване, проведено в края на май 2026 г. сред 100 седмокласници в 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София. Данните показват, че смартфонът е основното устройство за достъп до интернет за 92% от анкетираните, а в учебни дни 35% от тях прекарват по 3–4 часа дневно с телефон. Всеки десети ученик надхвърля 6 часа дневно със смартфона, а през уикендите и ваканциите процентът достига до 22.
Онлайн активността е доминирана от социални мрежи и развлечения, докато едва 14% използват устройствата си за учебни цели. Instagram и TikTok са водещите платформи, а данните поставят акцент върху нуждата от по-ефективен подход към дигиталната хигиена: 40% от учениците осъзнават здравните рискове, 36% не могат да ги преценят, а близо половината се определят като слабо информирани или незапознати. „Макар и да не са възможни генерализации, това пилотно проучване е сериозно основание за работа по адекватна кампания с експертни аргументи“, заключи проф. Масларов.
Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на фондацията, коментира темата за здравните и икономическите вреди от социалните мрежи и прекомерното екранно време при деца и възрастни. Според последни изследвания тийнейджърите, ползващи социални мрежи, имат три пъти по-висок риск от депресия и тревожност в сравнение с неползващите, а при над 5 часа дневно вероятността за развитие на депресия нараства 2,8 пъти. „Психичните разстройства, подхранвани от прекомерното екранно време, струват на глобалната икономика над $1 трлн. долара годишно, като само в Европейския съюз очакваните загуби възлизат на 76 млрд. евро годишно до 2050 г.“, каза Аркади Шарков. Той допълни, че в университета често сме свидетели на последствията от т. нар. пуканков мозък (popcorn brain) – той е свикнал на постоянна дигитална стимулация, където мислите прескачат една върху друга, точно като пукащи се пуканки, а фокусът и вниманието липсват.
Проф. Георги Ончев, зам.-председател на Българската психиатрична асоциация, посочи, че екстремното из-
ползване на екрани над шест часа дневно влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание. „При използването на социални мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното. При засилено пасивно внимание се отделя допамин – невромедиатор, свързан с любопитството и търсаческото поведение. Когато обаче тези ресурси се изчерпят, започваме да наблюдаваме поява на тревожност при децата“, обясни проф. Ончев. По думите му това води до повишена бдителност към екраните за сметка на намалената чувствителност и ангажираност към заобикалящия реален свят. Според проф. Ончев информационните кампании за вредите от прекомерното използване на електронни устройства не са достатъчни сами по себе си. Необходимо е паралелно с тях да се предлагат реални алтернативи, както и ясни ограничения за времето, прекарано пред устройствата.
Темата за децата и дигиталната среда през призмата на психотерапията представи д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика. Тя обоснова тезата, че аутизмът, агресията, зависимостта, вкл. дигиталната, психосоматичните заболявания имат в известен смисъл общ корен – емоционалната самота в свят, който усещаш като чужд. „Усещаш го, преди да мо-
жеш да го осмислиш. Защото човекът, който трябва да бъде твоят остров на близост, чиито глас и мирис познаваш от преди, отсъства – емоционално или и физически“, каза д-р Донкина.
Тя допълни, че невронауките отдавна са показали, че добрата грижа, която получаваме в ранното детство, създава онези биохимични механизми, които позволяват на нервната ни система да се успокоява сама. Затова трябва да мислим за подкрепата на деца и родители в ранното детство – още преди да се появи детето, още в изграждането на отношенията ни със себе си и с другия.
Какво показват международните данни и опит по темата сподели и клиничният психолог Стефания Габровска. Тя изтъкна, че дигиталната среда вече е неизменна част от реалността на всяко дете, поради което фокусът на обществото трябва да бъде насочен към адаптация и превенция, а не към абсолютни и неефективни забрани. Основният риск на устройствата се крие в това, което те изместват от всекидневието: пълноценния сън, физическото движение, игрите, четенето, живото общуване и емоционалната саморегулация.
Според проучване на СЗО/Европа „Teens, Screens and Mental Health“ от 2024 г. проблемната употреба на социални мрежи сред младежите е нараснала от 7% на 11% между 2018 и 2022 г., като днес повече от един на 10 юноши проявява признаци на дигитална зависимост. Рискът е по-висок при момичетата, а при гейминга – при момчетата. Метаанализи от 2025 г. потвърждават двупосочна връзка между екранното време и емоционалните проблеми: де-
цата с тревожност, лош сън или ниска самооценка по-често търсят убежище онлайн, а прекомерният престой пред екрана допълнително задълбочава трудностите. Експертите подчертават, че телефонът често запълва нуждата от свързаност, признание и автономност. Най-уязвими са децата между 10 и 14 години, когато самоконтролът още се развива, а социалните награди в платформите имат особено силно въздействие. На този фон редица държави вече въвеждат ограничения – от връщане към хартиени учебници и забрани на телефони в училище до възрастови прагове за достъп до социални мрежи.
С оглед на международния опит и нуждите на местната общност, експертите формулираха пет ключови препоръки за България:
1. Въвеждане на възрастови ограничения за екранно време: 0–2 години (нулева експозиция); 2–5 години (до 1 час качествено съдържание на ден); над 5 години и юноши (до 2 часа развлекателно екранно време на ден).
2. Ограничаване на телефоните в училище: извеждане на устройствата извън учебния процес, особено в началния и прогимназиалния етап.
3. Защита на съня: пълно отсъствие на екрани поне 1 час преди лягане.
4. Образование за дигитална грамотност: изграждане на училищни програми с фокус върху психичното здраве, алгоритмите и кибертормоза.
5. Инвестиция в реални алтернативи: осигуряване на достъпна среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри.
Самите препоръки сочат колко много ние – родители и възрастни – сме длъжници на децата.