Новият доклад на СЗО/Европа, озаглавен „Миграция на здравните работници в европейския регион на СЗО: казуси от Албания, Армения, Грузия, Ирландия, Малта, Молдова, Норвегия, Румъния и Таджикистан“, предлага навременен и изчерпателен анализ на мобилността на здравните кадри в региона. Въз основа на данни от националните статистики за здравните работници, както и подробни казуси от 9 държави, докладът подчертава моделите, потоците и мащаба на миграцията на здравните специалисти в региона.
Ключови тенденции в европейските здравни системи
Между 2014 г. и 2023 г. броят на лекарите, обучени в чужбина, работещи в региона, е нараснал с 58%, а на медицинските сестри, обучени в чужбина – с 67%. През същия период годишният приток на лекари – нови попълнения на пазара на здравния труд, почти се е утроил, а притокът на медицински сестри се е увеличил 5 пъти. Поразително е, че повечето от тези здравни специалисти са обучени извън Европа: 60% от лекарите и 72% от медицинските сестри, пристигнали през 2023 г., са обучени извън региона.
- Не става въпрос само за числа. Зад всеки мигриращ лекар или медицинска сестра стои история за амбиция и възможности, но често и за напрежение върху семействата и върху националните здравни системи, които са оставили след себе си, казва д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на отдела за здравни политики и системи на СЗО/Европа. – Миграцията на здравните работници е реалност на взаимосвързания пазар на труда в Европа и тя трябва да се управлява по-справедливо и устойчиво.
Този бърз растеж на мобилността създава нови предизвикателства. Някои страни, особено в Източна и Южна Европа, губят голям брой лекари и медицински сестри в полза на съседни страни, което изостря съществуващия недостиг и подкопава устойчивостта на работната сила.
В същото време много западно- и северноевропейски страни стават силно зависими от специалисти, обучени в чужбина. В Ирландия например повече от половината от всички медицински сестри и 43% от лекарите са обучени в чужбина.
С прогнозиран недостиг от 950 000 здравни специалисти в региона до 2030 г., докладът подчертава, че страните трябва да въведат силни политики за задържане на персонала и по-добро планиране на работната сила. Тези мерки са от решаващо значение за осигуряване на устойчива здравна работна сила както в страните, където работниците се обучават (изпращащи страни), така и в тези, където те в крайна сметка работят (приемащи страни).
- Като организация подкрепяме формиране на по-добри условия на труд в изпращащите страни, от една страна, и по-добра самодостатъчност в приемащите страни, от друга, обясни д-р Томас Сапата, регионален съветник в СЗО/Европа. – Ето защо ние продължаваме да подкрепяме правителствата при прилагането на стратегии за задържане на персонала, по-добър капацитет за планиране (включително моделиране на работната сила), дългосрочни стратегии за финансиране и образователни реформи, за да изградим работна сила, която може да отговори на променящите се здравни нужди сега и в бъдеще.
Сложни модели на мобилност
Докато миграцията някога се е възприемала като еднопосочен поток от юг на север, докладът разкрива далеч по-сложна и динамична картина. Разнообразни модели на мобилност съществуват в рамките на подрегионите, сред страните с високи доходи и между съседни страни.
Езикът, географията и споделените системи за обучение също оформят мобилността: например Германия е водещ център на лекари, обучени в чужбина – в Австрия, Швейцария и България, докато лекарите, обучени в Молдова, формират най-голямата чуждестранна група, работеща в Румъния.
Политически отговори и поуки
Докладът включва 9 казуса на държави – Албания, Армения, Грузия, Ирландия, Малта, Норвегия, Молдова, Румъния и Таджикистан, които демонстрират разнообразието от миграционни пътища, специфичните предизвикателства, пред които е изправена всяка държава, и конкретните предизвикателства и възможности, свързани с миграцията на здравни специалисти. Казусите също така предоставят информация за важни пропуски в данните, които трябва да бъдат отстранени, за да се гарантират информирани подходи към разработването и прилагането на политики.
Например Румъния – дълго време основен източник на лекари и медицински сестри за други страни, успя да намали миграцията на лекари през последните 10 години – от 1500 лекари, мигрирали през 2012 г., до само 461 през 2021 г. Това е резултат главно от по-доброто заплащане, обучение и условия на труд в Румъния. Република Молдова отбелязва спад в заявките от лекари, желаещи да се преместят в чужбина. Ирландия, една от страните, най-зависими от персонал, обучен в чужбина, увеличи местата за медицинско обучение за местни студенти в опит да изгради самодостатъчност.
СЗО призовава за координирани действия
Докладът определя поредица от действия, които страните могат да предприемат, включително инвестиране в местно обучение, укрепване на стратегиите за задържане, съгласуване на образованието с нуждите на здравната система и насърчаване на етичното международно набиране на персонал чрез прозрачни двустранни споразумения.
- Миграцията на здравни работници е реалност в нашия взаимосвързан и глобализиран свят, и ние имаме решенията, за да гарантираме, че тя работи за всички страни. Страните могат да се учат от опита си, посочи д-р Мускат. – Ако не успеем да подкрепим справедливо движението на здравните кадри, рискуваме да разширим неравенствата в здравеопазването и да оставим и без това крехки здравни системи неспособни да се справят.
СЗО/Европа разработи новия доклад в сътрудничество с държавите членки и партньори. Докладът се основава на Съвместен въпросник за немонетарна здравна статистика на СЗО/Европа, Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и на националните статистики за здравната работна сила. Той е в съответствие с Глобалния кодекс на СЗО за практиката при международно набиране на здравен персонал и Рамката за действие на СЗО/Европа относно здравната работна сила 2023–2030 г.
