Специално за „Форум Медикус” коментира проф. Каролина Любомирова, ръководител на Катедрата по трудова медицина към ФОЗ, организатор на дискусията

- Уважаема проф. Любомирова, как бихте определили повода за организирането на дискусия по така интересната и предизвикателна тема?

- Катедрата по трудова медицина при Медицинския университет в София традиционно организира научни форуми по актуални проблеми на трудовата медицина. Особеното тази година е, че дискусията около кръглата маса бе посветена на 30-годишнината от основаването на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров“. През 17 от тези години, от създаването през 2008 г. на катедрата, експертите и преподавателите по трудова медицина имат възможността да развиват и утвърждават добри практики в обучението и научноизследователската дейност в областта на здравето и безопасността при работа. Това стана възможно благодарение на визионерството на основателя на ФОЗ проф. Ц. Воденичаров за ключовото значение на здравното състояние на работещите в сферата на общественото здраве, и решението му за създаване на първата и досега единствена в България катедра по трудова медицина.
Кръглата маса е и повод да представим извършеното от екипа на катедрата през този период. То не е малко и включва разработване на бакалавърска и магистърска програма по специалността „Трудова медицина и работоспособност“, и над 50 учебни дисциплини във всички специалности и програми на факултета. Най-новите са в направление „Инспектор по трудова медицина“, което ще дава възможност на бакалаврите по обществено здраве и здравен мениджмънт да профилират своето обучение след втората година. Така те ще се дипломират като висококвалифицирани експерти и ще намерят своята професионална реализация в многобройни държавни и частни институции, работещи в областта на здравето и безопасността при работа.
Датата на настоящия форум не е избрана случайно. Световният ден за здраве и безопасност при работа бе на 28 април. Екипът на катедрата ежегодно се включва в различни национални и международни инициативи, посветени на този ден. Но по-важното е, че всекидневно работим чрез обученията, кои-
то провеждаме на студенти, специализанти, докторанти и на обществени форуми, както и чрез приложението на резултатите от научноизследователските си проекти в дейностите за превенция на трудовите злополуки и професионалните за-
болявания. За периода на развитие на катедрата са се дипломирали над 200 магистри в специалността „Трудова медицина и работоспособност“, ус-
пешно са защитили дисертационни трудове 22 докторанти (5 са в процес на защита), и се обучават 18 специализанти по трудова медицина.

- Разкажете ни повече за темата – защо при дигитализацията?

- През последните години всички ние сме свидетели на бърза и необратима промяна във формата и организацията на труда в много професии. Тези забележителни различия са свързани с нарастващата дигитализация на много работни места, навлизането на из-
куствения интелект в оценката и управлението на бази данни, работата от разстояние, демо-
графските неблагоприятни промени в работната сила, глобалните кризи от различен характер, които повлияват върху здравето на работещите, и др. Тези промени водят до възникване на нови непознати рискове по време на работа и са предизвикателство за работодателите и специалистите по трудова медицина при осигуряване на здраве и безопасност на работното място. Надяваме се, че чрез презентациите и дискусиите на форума успяхме да насочим вниманието на участниците към тези актуални проблеми и да обединим усилия за разрешаването им.

- С какви конкретни мерки могат да се подпомогнат тези процеси?

- През следващите години, в много кратък срок работните места ще продължават да се променят. С навлизането на изкуствения интелект редица професии ще се окажат ненужни на пазара на труда. Заетите в сфери с интензивна цифровизация ще бъдат изправени пред предизвикателства и нови рискове за здравето на работното място . Ето защо е важно да се създадат мултидисциплинарни екипи от учени и представители на академичната общност, на държавни институции, работодатели, работещи, национално представителни асоциации и др., които да предложат проактивни превантивни подходи за управление на новите рискове с цел опазване здравето на работещите. Тези екипи трябва да вземат под внимание и спецификата на демографските характеристики на работната сила в България – застаряване на населението, висока честота на социалнозначими и парапрофесионални заболявания, увеличаващ се брой на мигранти на пазара на труда. Считаме, че чрез едно такова междуинституционално сътрудничество и с подкрепата на международни организации като СЗО, МОТ, Международната комисия по професионално здраве (ICOH) ще успеем да подпомогнем усилията по за-
пазването на здравето и безопасността в обществото като цяло.

- Моля да споделите как, по какъв начин експертите подпомагат медицината, базирана на доказателства?

- Екипът на Катедрата по трудова медицина участва активно в разработването на научноизследователски проекти. През изминалите години сме реализирали успешно 12 проекта, финансирани от Съвета за медицинска наука към МУ в София. Един от тях „Изграждане на съвременен лабораторен център за обучение и изследвания по оценка на риска, условията на труд и работоспособността“ е награден със ‘SIGNUM LAUDIS PRO SCIENTIAE MERITIS” за най–успешна научна разработка в медико–социалната област и общественото здраве за 2011 г. Последният завършен проект получи отлична оценка за значимостта на резултатите при управление на ергономичния риск от развитие на мускулно-скелетни смущения сред лекари по дентална медицина, компютърни специалисти и тек-
стилни работници. Чрез специално разработените въпросници и пилотното приложение на облекло със сензори, отчитащи антропометричните характеристики и работната поза, успяхме да определим индивидуалния риск и да отправим препоръки за предпазване от заболявания.
В рамките на международния проект ЕПСИЛОН (Европейски Партньорства и Социални Иновации за Лекари чрез Обучения и Наука) , одобрен и финансиран от Европейския социален фонд и Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, съвместно с колеги от университета в Милано оценихме здравните рискове и разработихме ръководства за безопасна работа в четири икономически дейности.
В момента проучваме качеството на живот на работещи в хибридна или изцяло дистанционна среда и разработваме модел за мобилно приложение, което да подпомогне трудовомедицинското обслужване и оценката на риска на работното място на тези работещи и съответно да предложим прог-
рама за управление на идентифицираните рискове.
Резултатите от тези и от други научни проекти са анализирани в над 700 публикации (над 170 от които в списания с импакт фактор до 98,5), както и чрез новини от създаденото през 2014 г. Българско академично дружество по трудова медицина (с над 100 членове).

- Всички сме свидетели на променящите се условия на работното място. Какво ново можем да очакваме от екипа на катедрата през следващите години?

- Смятам, че е от изключителна важност да се оптимизира обучението по трудова медицина както на специализантите, така и на всички медицински и немедицински специалисти, участващите в дейностите по здраве и безопасност при работа. Затова се радвам на академичното присъствие на форума от всички медицински университети у нас и на представителите на водещи държавни институции и асоциации, работещи в интерес на здравето. Обмисляме и разработване на съвместна магистърска програма в областта на трудовата медицина с партньори от Европейския алианс Ingenium, част от който е Медицинският университет в София.
В унисон с глобалните тенденции, както и с политиката на МУ за международно сътрудничество, в отговор на съвременните предизвикателства смятаме за важно да се разработят: интердисциплинарни програми за оценка и управление на здравния риск при променящите се условия на труд; интердисциплинарни програми за обучение на работещи, работодатели и обучители за начини за безопасна работа; интерактивни приложения за превенция на професионални и парапрофесионални заболявания от нововъзникващи рискове на работното място.
Надяваме се настоящият форум да даде начало на конструктивно сътрудничество, обединяващо експертизата на академичната общност, държавните институции и национално представителни организации, работещи в областта на здравето и безопасността при работа.
Вярваме, че така ще успеем да продължим мисията, която нашият Факултет по обществено здраве следва и реализира вече 30 години.