На 20 февруари т. г. в Народното събрание бе проведена кръгла маса на тема: „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на България“. Форумът, чийто организатор е Комисията по здравеопазването към 49-ото Народно събрание, бе официално открит от зам.-председателя на комисията доц. Лъчезар Иванов.
- Инициативата за организирането на това събитие беше породена от изключителната социална значимост на темата и необходимостта от провеждане на широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Вярвам, че именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на хроничното бъбречно заболяване в България, каза доц. Иванов. Той допълни, че целта на дискусията е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за подобряване и развитие на политиките в областта на ХБЗ у нас. – В този контекст, предвид че в момента в Народното събрание се обсъжда Националната здравна стратегия’2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт бихме могли да обмислим възможността за включването на хроничното бъбречно заболяване сред со-
циалнозначимите заболявания в съдържанието на стратегията, предложи доц. Иванов.
Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, представи данни, според които ХБЗ засяга повече от 10% от световното население, или приблизително 850 млн. души. Тя подчерта, че хората, страдащи от ХБЗ, са почти два пъти повече от тези, които имат диабет. Около 70% от гражданите с ХБЗ обаче не знаят за състоянието си, тъй като заболяването често протича безсимптомно, докато болестта не прогресира. С най-висок риск да развият ХБЗ са хората с диабет и/или сърдечно-съдови заболявания – един от всеки трима. Поради забавено диагностициране всяка година повече от 1 млн. души умират от ХБЗ, а други 1,5 млн.- от сърдечно-съдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция. Очакванията са ХБЗ да бъде пета водеща причина за смърт в света до 2040 г.
Глобалните годишни разходи, свързани с лечението на ХБЗ, възлизат на 1 трилион /един милион милиона/ долара. През следващите пет години се очаква разпространението на заболяването да нарасне с до 3%, а разходите да се увеличат с 23%. Данните показват още, че общите годишни разходи за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни болести като рак и диабет.
За намаляване на после-
диците от ХБЗ на глобално ни-
во, според Калина Божкова, е необходимо да се предприемат действия за повишаване на осведомеността сред пациентите, лекарите в първичната медицинска помощ и политиците. Важна стъпка за ранна диагностика на ХБЗ би била целенасочен скрининг сред пациентите от рисковите групи, както и подкрепа на пациентите след поставяне на диагноза ХБЗ с подходящо лечение, съвети за начин на живот и диета. Като добър пример тя даде Румъния. Там ХБЗ се счита за голямо бреме за здравната система, включено е в Националната здравна стратегия за 2023-2030 г., въведен е първичен скрининг за общата популация – 1 път годишно, а за пациентите, които са изложени на риск от ХБЗ – на всеки три месеца, там през 2023 г. е стартирала и национална информационна кампания.
Проф. Борис Богов, главен координатор на Експерт-
ния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към ми-
нистъра на здравеопазването, обясни, че ХБЗ е свързано с тиха и прогресивна загуба на бъбречната функция. Заболяването се открива в напредналите стадии, когато прогресията на бъбречната увреда е бърза и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или трансплантация. Всъщност малка част от пациентите достигат до диализа, тъй като умират преждевременно поради сърдечно-съдова причина, свързана с бъбречната увреда.
Проф. Богов представи фармакоикономическите характеристики на ХБЗ у нас. Данните сочат, че консервативното ле-
чение е свързано с най-малък финансов ресурс на година. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за около 3700 пациенти по амбулаторна процедура „Хрониохемодиализа“ за 2021 г. са около 87 млн. лв., през 2022 г. сумата нараства на 105 млн. лв., а през 2023 г. стига до 123 млн. лв. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и спестяване на значителен фи-
нансов ресурс на здравната система. Именно затова той призова ХБЗ да бъде включено сред социалнозначимите заболявания в Националната здравна стратегия’2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ – диабетици, хипертоници, да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно, и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, каза, че основна цел на организацията е да работи за ранна диагностика и лечение на хроничното бъбречно заболяване, защото то засяга не само пациентите, но и техните близки, което го прави изключително социалнозначимо. То-
ва е заболяване, което води до тежка инвалидизация, до не-
възможност за нормален со-
циален, професионален и ли-
чен живот. Според нея е необходимо да се въведат конкретни допълнителни диагностични медицински дейности в наредбата за профилактични прегледи и диспансеризация, касаещи рисковите групи пациенти, като се увеличи броят на техните диспансерни прегледи и при първите данни за увреждане на бъбречната функция те да бъ-
дат консултирани с нефролог. В рисковите групи попадат пациенти със сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване. Според нея мерките не трябва да се ограничават само до рисковите групи, а следва да обхванат цялото население, тъй като в приложенията към наредбата не е предвидено профилактично изследване на креатинин и албуминурия на лицата без хронични заболявания в по-ранната си възраст, а за тези на възраст между 20-65 години е предвидено веднъж на 5 години, което е крайно недостатъчно и фатално за развитието на бъбречното заболяване. Информираността на обществото за риска от бъбречно заболяване и необходимостта от неговата превенция е също сред приоритетите на пациентската организация.
Д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепа за всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират. Той бе категоричен, че трябва и семейните лекари да имат свободата при изписването на медикаменти на пациентите по заболяванията, които се водят на диспансерен отчет.